Решение № 9179 от 23.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4981/2011 г.

Решение № 9179 от 23.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4981/2011 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по жалба на Парвизи Ахмед Машалах, гражданин на Иран, подадена срещу решение № 126/29.03.2011 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС). В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, като издаден в нарушение на материалноправните разпоредби и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Ответната страна - Председателят на Държавна агенция за бежанците при МС, чрез процесуалния си представител юрк. Станкова, оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на обжалвания административен акт. Върховният административен съд, III отделение, намира че жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 87, ал. 1 ЗУБ и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното административно решение на иранския гражданин Парвизи Ахмед Машалах е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 8 и 9 и основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 от ЗУБ. Административният орган е приел, че в случая не са налице материалноправните предпоставки за уважаване на молбата за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут предвид липсата на представени доказателства за наличието на основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, нито за конкретна и реална опасност от тежки посегателства като смъртна заплаха, екзекуция, наказание или изтезание на кандидата. В приложеното към административното производство становище, изготвено от главен експерт в РПЦ - София, е отразено, че проблемите на кандидата са от лично естество и попадат извън предмета на ЗУБ. Към административната преписка е представена справка с вх. № 876 от 20.03.2009 г. относно обществено-политическата обстановка в Иран, спазването на човешките права, религиозната толерантност и отношението на официалните ирански власти към напусналите, но завърнали се граждани. Настоящата съдебна инстанция, след съвкупна преценка на доказателствата по делото и твърденията на кандидата, намира че правилно административният орган е обосновал отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца, тъй като не са налице материалните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. От данните по делото се установява, че Парвизи Ахмед Машалах е гражданин на Иран, роден на 29.08.1979 г. в гр. Санандадж, Иран, народност - кюрд, вероизповедание: християнин, семейно положение - неженен. Пристигнал е в Република България легално с виза през месец септември 2009 г. Мотивира молбата си за закрила с преследване от страна на официалните власти в Иран. Разказва, че бил журналист в местен вестник, който бил закрит от властите. След това пишел сценарии за филми, които не били одобрявани. Пишел и стихове, които не били публикувани. През септември 2008 г. станал чл. на Кюрдската демократическа партия, където разпространявал агитационни материали. През 2009 г. направил филм за децата на Кюрдистан. Филмът бил прожектиран в частен салон през месец юни. Официалните власти не харесали концепцията му и жалбоподателят трябвало да дава обяснения пред организацията Херосат, която е част от тайните служби на Иран. Твърди, че името му било включено в списък на Етелят за хора, които работят срещу правителството и неговият арест бил въпрос на време. Парвизи Ахмед Машалах се уплашил и напуснал родината си. Кандидатът заявява, че не е бил арестуван и не е осъждан. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Изводите за липса на основания за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8 от ЗУБ, изложени от административния орган се споделят от настоящата инстанция, същите са правилни и почиват на точно прилагане на материалния закон към установените в хода на административното производство релевантни за спора факти. Видно от данните в интервюто мотивът на жалбоподателя да иска предоставяне на статут на бежанец не е страх от преследване, а оставане в страната ни по причини от икономически характер, които не попадат в предметния обхват на разпоредбата на чл. 8 от ЗУБ. Както той сам потвърждава в страната си по произход не е бил арестуван и не е осъждан. Това обстоятелство противоречи на твърденията му за преследване от официалните власти, което преследване не би могло да се обясни с работата му по заснемане на филми. Дори и да отговаря на истината информацията, че след прожектиране на филма му за децата на Кюрдистан, кандидатът е бил викан от властите да дава обяснения, то фактът, че не е имал проблеми след това говори, че не е налице "преследване" по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Кандидатът не е заявил и не е представил убедителна информация лично да е бил обект на заплаха от страна на официалните власти, нито от страна на групировки, с които официалните власти да не могат или да не желаят да контролират с оглед опазване правата на гражданите. Не е заявил опасения за сигурността и правата си поради раса, религия, принадлежност към определена социална група или убеждения. Дори твърденията за преследване поради религиозната му принадлежност не звучат правдоподобно, тъй като самият той в административното производство е показал очевидно непостоянство в религиозните си възгледи. Поради това правилно административният орган е приел, че по отношение на кандидата не се установява преследване, съгласно признаците по чл. 8 от ЗУБ и поради това искането за закрила в тази част правилно е отхвърлено. Правилно е решението на Председателя на ДАБ и в частта, с която е отказан хуманитарен статут на кандидата. Съгласно чл. 9 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън страната си на произход или местоживеене по причина на заплаха за неговия живот, сигурност или свобода, поради насилие, възникващо от ситуации като въоръжен конфликт, както и когато е изложен на опасност от изтезание или други форми на нечовешко или унизително отнасяне или наказание и по тези причини не може или не желае да се завърне в страната си на произход или местоживеене. За да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, следва да съществува вероятност за нечовешко или унизително отнасяне при реализиране на наказанието, а такива данни липсват. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства, от които да се направи извода, че завръщането му в Иран би представлявало заплаха за него. Самият кандидат не сочи действия, които да имат характер на тежки и лични заплахи или други тежки посегателства, следващи от организация или група, на която държавата не може да противодейства ефективно. Също така няма данни да е бил принуден да напусне поради заплаха за неговия живот, сигурност или свобода, поради насилие, възникващо от ситуации на въоръжен конфликт, както и да е бил изложен на опасност от изтезание или други форми на унизително отношение, съответно административният орган е направил обоснован извод и правилно е приложил материалния закон като е отказал хуманитарен статут с оглед на чл. 9 от ЗУБ. Според справка с вх. № 876/20.03.2009 г. на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ, по отношение на потърсилите убежище в чужбина ирански граждани, Консулската служба на иранското Министерство на външните работи декларира, че кандидатстването за закрила не се счита за престъпление срещу Ислямска република Иран. Иранските власти правят разграничение между действителните противници на режима и икономическите бежанци, които се опитват да си издействат убежище чрез приписване на измислена опозиционна дейност. Има индикации за по-либерално отношение към лица, чиито молби за убежище в чужбина са били отхвърлени. Според различни наблюдатели, няма данни тези хора да срещат някакви сериозни затруднения при завръщането си. В последно време има редица изявления на висши държавни служители, че всички иранци, живеещи в чужбина са добре дошли да се завърнат у дома, без да се боят от репресии. По изложените съображения жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Обжалваното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на установената форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение, на основание чл. 172 от АПК