Решение № 6640 от 5.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11408/2014 г.

ВАСIII отделение05.06.2015 г.докладчик Светлана Борисова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1569/4.07.2014 г. по адм. д. № 2296/2013 г. по описа на Административен съд - Пловдив. ОСЪЖДА Христина Георгиева Налбантова от гр. Пловдив, ул. "Просвета" № 36, Иван Николов Налбантов гр. Пловдив, ул. "Просвета" № 36 и Георги Николов Налбантов от гр. София, ул. "Симеоново" № 15, ет. 1, ап. 2 да заплатят на Министерство на отбраната на РБългария сумата от 300 (триста) лева, представляващи възнаграждение за юрисконсулт за касационната инстанция. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 6640 от 5.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11408/2014 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Христина Георгиева Налбантова, Иван Николов Налбантов и Георги Николов Налбантов, подадена чрез адв. Георги Маринов, против решение № 1569/4.07.2014 г. по адм. д. № 2296/2013 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Оспорват решението като неправилно, искат да бъде отменено и бъде уважен изцяло предявения иск. Твърдят, че са налице и трите предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за възникване на отговорността на Министерство на отбраната на РБългария. Оспорват извода на съда, че отношенията между страните по делото са граждански, а не административни, както и становището, че е била необходима изрична покана за извършване на желаното действие. Необосновани са изводите на съда за липсата на достоверна дата на предварителния договор. Ответникът по касационната жалба - Министерство на отбраната, се представлява от юрисконсулт Янакиева. Оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила решението. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът е направил законосъобразни изводи в съответствие с данните по делото. Видно от материалите по делото, Налбантови са сключили предварителен договор за продажба на имот, след като съдията по вписванията е оставил без уважение молбата им за вписване на договора за закупуването на същия имот. Некоректното изготвяне на договора не нарушава задължение, пряко произтичащо от нормативен акт. Правилно е решението на съда, че ако има вреда, тя е по вина на ищците, които са сключили предварителен договор преди да бъда извършено вписването. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството по делото е образувано по предявени субективно съединени искове от Христина Георгиева Налбантова, Иван Николов Налбантов и Георги Николов Налбантов срещу Министерство на отбраната за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на съответно на 9127,33 лв., 2281,33 лв. и 2281,33 лв. (или общо в размер на 13691 лв.), представляващи двойния размер на капарото по развален предварителен договор от 2.08.2010 г., в резултат на бездействие на служители от администрацията на Министерство на отбраната. Административният съд е приел за установено, че Христина Налбантова и наследодателят на другите двама ищци са сключили с ответника на 16.04.2010 г. договор за покупко-продажба на недвижим имот, находящ се в гр. Крумовград. Съгласно договора купувачите се задължили да впишат договора в Служба по вписвания към РС - Крумовград. С определение от 1.06.2010 г. съдията по вписвания оставил без уважение молбата, поради това че описанието на имота в акта, подлежащ на вписване, не е извършено съобразно разпоредбата на чл. 60, т. 1 - 7 от ЗКИР. На 2.08.2010 г. Налбантова и наследодателят на другите двама ищци сключили с трето лице предварителен договор за продажба на същия недвижим имот. На 13.12.2010 г. бил подписан анекс към договора, съгласно който окончателното прехвърляне на имота следвало да стане до 20.01.2011 г., а при неспазване на срока ищците се задължили да върнат полученото капаро в двоен размер, равно на сумата от 14 000 евро. По делото е представена разписка за получаване на сумата в размер на 27 382 лв., представляваща двойния размер на капарото по прекратения предварителен договор. Твърденията на ищците са били, че в резултат на бездействието на служителите на ответника, които не са подготвили коректен договор, същият не е бил вписан и предварителният договор е бил прекратен. Съдът е отхвърлил предявените искове. Приел е, че не е налице бездействие на ответника при или по повод на административна дейност, поради това че отношенията между страните по делото са гражданскоправни. Задължението да изготви поправен договор, в който имотът да бъде вписан съгласно отразяването му по кадастралната карта, не е неизвършване на фактически действия, които ответникът е бил задължен да извърши по силата на закон. Според съда липсва и причинно-следствена връзка между поведението на ответника и претърпяната от ищците имуществена вреда. Още към момента на сключване на предварителния договор, ищците са знаели, че има отказ за вписване на първоначалния договор за покупко-продажбата на имота. Те не са положили усилия да охранят интересите си и сами са се поставили в хипотезата на чл. 5 ЗОДОВ. Решението е правилно. Съдът подробно е изследвал фактите по делото и приложимия материален закон. Изводите му са обосновани и законосъобразни. Разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ урежда хипотезата на отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани от бездействия нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Сключването на договор с физическо лице за покупко-продажба на държавен имот не представлява административна дейност по своя характер, поради това че липсва отношението на власт и подчинение между страните по договора. От факта, че страна по договора е административен орган, не следва изводът, че е налице административно правоотношение. С оглед на това са обосновани изводите на съда, че твърдяното бездействие на ответника, не е във връзка или по повод изпълнение на административна дейност. С оглед на това правилно съдът е приел, че липсва една от предпоставките за възникване отговорността на държавата за вреди. Фактите по делото не установяват и наличие на бездействие за ответника. След като задължението за вписване на договора за покупко-продажба на недвижимия имот е било в тежест на купувачите, ответникът не е могъл да знае за отказа на съдия-изпълнителя да впише договора. Молбата до ответника за коригиране на договора съобразно изискванията на ЗКИР е от дата 17.03.2011 г., а предварителният договор, сключен от ищците по делото с трето лице е бил подписан на 2.08.2010 г. При тези факти обосновано съдът е приел, че след като са знаели за пороците на договора, с който са закупили имота, касационните жалбоподатели не е следвало да подписват предварителен договор за продажбата на същия този имот. Понесените от тях имуществени вреди са резултат от техните действия и поведение и по никакъв начин не са в пряка и непосредствена причинна връзка с действията, респ. бездействията на ответника по извършване на корекция на договора за покупко-продажба от 16.04.2010 г. съобразно изискванията на ЗКИР. Изводите на административния съд са законосъобразни и напълно се споделят от касационната инстанция. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,

Цитирани разпоредби

1