Решение № 3776 от 18.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15248/2013 г.

Решение № 3776 от 18.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15248/2013 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба и частна жалба, подадени от Димитър Илиев Вълканов от гр. Варна, против решение № 2306 от 27.09.2013 г. по адм. дело № 2045 по описа за 2013 г. на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата против РА № 1200021/07.02.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, в потвърдената му част с решение № 160/26.04.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Варна при ЦУ на НАП и е прекратено производството по жалбата против РА № 1200021/07.02.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, в отменената му част с решение № 160/26.04.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Варна при ЦУ на НАП. Ответникът Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" ("ОДОП") - Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП) не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за правилност и обоснованост на обжалваното съдебно решение. Двете жалби са процесуално допустими като подадени от надлежна страна в законоустановените преклузивни срокове. След като ги разгледа по същество, Върховният административен съд ги намери за неоснователни по следните съображения: Производството пред Административен съд - Варна е образувано по жалба на Димитър Илиев Вълканов от гр. Варна против ревизионен акт (РА) № 1200021/07.02.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 160/26.04.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" Варна при ЦУ на НАП в частта за определените допълнителни задължения на самоосигуряващото се лице за ДОО за периода 01.01.2008 г. - 31.12.2011 г. в размер на 1086.55 лв. и лихви в размер на 1035.36 лв., за ЗО за периода 01.01.2007 г. - 31.12.2011 г. в размер на 499.49 лв. и лихви в размер на 351.36 лв., и отменен с решение № 160/26.04.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" Варна при ЦУ на НАП в частта за определените задължения за ДОО за периода 01.01.2007 г. - 31.12.2007 г., като в отменената част преписката е върната на Директора на ТД НАП - Варна за възлагане на нова ревизия. След като е подложил на преценка събраните доказателства и доводите на страните, Административен съд - Варна законосъобразно е приел, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган при спазване на административнопроцесуалните правила по чл. 117 и чл. 119 от ДОПК и при правилно прилагане на материалноправните разпоредби на чл. 6, ал. 8 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО. Неоснователни са изложените в двете жалби доводи за неправилност на извода на първоинстанционния административен съд за валидност на оспорения ревизионен акт като издаден от компетентен орган в нормативно установените срокове. Съгласно чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК ревизията може да се възлага от органа по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция. В разглеждания случай ревизионното производство е образувано със заповед № 1200021 от 02.10.2012 г., издадена от Директора на Дирекция "Обслужване", определен като длъжностно лице по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК със заповед № Д-47 от 07.01.2010 г., издадена от В. И. Д. Директор на ТД на НАП - Варна съгласно овластяването му със заповед № ЗЦУ-7 от 04.01.2010 г. на изпълнителния директор на НАП. Не намира законова опора становището на жалбоподателя, че ревизията е следвало да бъде възложена със заповед на В. И. Д. Директор на ТД на НАП - Варна. Допуснатата техническа грешка в заповед № ЗЦУ-7 при изписването на годината на издаването й (04.01.2009 г. вместо 04.01.2010 г.) не е опорочило извода на съда за издаване на ревизионния акт от компетентния орган по материя и степен. Заповед № ЗЦУ-7 е заведена в деловодството на ТД на НАП - Варна с вх. № 981 от 11.01.2010 г. и с нея изпълнителният директор на НАП е овластил зам. директора на ТД на НАП да изпълнява правомощията на директора, считано от 01.01.2010 г. до завръщането на титуляра. Неправилно в касационната жалба се твърди, че ревизионен акт № 1200021/07.02.2013 г. обхваща вече проверен с влязъл в сила РА данъчен период за 2005 г. и ст. инспектор по приходите Колева "на практика е ревизирала период, санкциониран с влязъл в сила Ревизионен акт № 0303364/22.11.2006 г. ". Със заповед № 1200021 от 02.10.2012 г. е възложена ревизия на задълженията за осигурителни вноски за периодите 2007 г. - 2011 г. и с издадения ревизионен акт са установени задълженията за 2007 г. - 2011 г. без да се подлагат на ревизия вече установените задължения за периодите до 2005 г. Неотносими към преценката за валидност и законосъобразност на ревизионния акт са подробно развитите от жалбоподателя доводи във връзка с уведомително писмо № 26 404 2/100513 на директора на ТД на НАП - Варна, получено по пощата на 22.05.2013 г. Въпросите във връзка с предварителното изпълнение на установените с невлезлия в сила ревизионен акт задължения и поканата за доброволно изпълнение са извън предмета на спора за законосъобразност на ревизионния акт. Оплакванията за недопустимост и незаконосъобразност на съдебното решение в частта с характер на определение, с която е прекратено производството по жалбата против ревизионен акт № 1200021/07.02.2013 г. в отменената му част с решение № 160/26.04.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП, не са съобразени с процесуалното правило по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, допускащо обжалване по съдебен ред на ревизионния акт в тази част, която не е отменена с решението по чл. 155. В разглеждания случай решаващият орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК е упражнил правомощието по чл. 155, ал. 4 от ДОПК, след като е установил, че с влязъл в законна сила АПВ № 8181/05.06.2008 г. е изпълнено задължение за ДОО на самоосигуряващото се лице за 2007 г., а не за 2005 г., както е прието в оспорения РА и както е отразено в данъчно - осигурителната сметка на лицето. Поради това решаващият орган е отменил ревизионния акт в частта за определените публични задължения за 2007 г. в размер на 997.27 лв. (главница и лихви към 07.02.2013 г.) и е върнал преписката на Директора на ТД на НАП - Варна за възлагане по законоустановения ред на нова ревизия за периода 01.01.2007 г. - 31.12.2007 г. Отмененият по реда на административното обжалване ревизионен акт не подлежи на съдебно обжалване, поради което подадената до съда жалба против ревизионния акт в отменената му част е процесуално недопустима. Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи за допуснати от първоинстанционния административен съд нарушения на материалния закон. При осъществяване на съдебния контрол за материална законосъобразност на ревизионния акт в неотменената му част, с която са установени задължения на самоосигуряващото се лице за осигурителни и здравноосигурителни вноски, първоинстанционният съд е приложил правилно относимите материалноправни норми на чл. 6, ал. 8 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). При определяне на размера на вноските е взет предвид минималният осигурителен доход, определен със закона за бюджета на ДОО за съответната календарна година. При анализа на размерите на задълженията съдът не е установил разминаване между сумите на задълженията (главници и лихви към 02.07.2013 г.), установени в ревизионния акт и в потвърждаващото го решение. Поради това е приел, че с решение № 160/26.04.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП не е допуснато нарушение на правилото на чл. 155, ал. 8 от ДОПК и не е извършено изменение на РА във вреда на жалбоподателя. По изложените съображения не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение, с което жалбата против ревизионния акт в потвърдената му част е отхвърлена като неоснователна, следва да бъде оставено в сила. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила и в частта за прекратяване на производството, образувано по жалба против ревизионния акт в отменената му част с решението по чл. 155, ал. 4 от ДОПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,