Решение № 42 от 6.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2813/2013 г.

Решение № 42 от 6.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2813/2013 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 209 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Хит-67" ЕООД, със седалище и адрес на управление с. Сава, община Дългопол, област Варна, представлявано от Христо Тодоров, против решение № 3072/20.12.2012 г., постановено по адм. д. № 1149/2012 г., по описа на Административен съд, гр. Варна /АС/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № 031103731/25.11.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Варна, ИРМ Шумен, потвърден с Решение № 993/20.02.2012 г. на директор на Дирекция "ОУИ" Варна при ЦУ на НАП. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуален закон, обосноваващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че неправилно съдът е приел, че не е налице реалност на процесните доставки. Моли да бъде отменено решението и постановено ново, с което се отмени обжалвания РА. В писмени бележки и в съдебно заседание доразвива доводите в жалбата. Ответникът по жалбата - директора на дирекция "ОУИ" /сега "ОДОП"/ гр. Варна при ЦУ на НАП не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за частично основателна. Предмет на обжалване пред АС е бил РА № 031103731/25.11.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Варна, ИРМ Шумен, потвърден с Решение № 993/20.02.2012 г. на директор на Дирекция "ОУИ" Варна при ЦУ на НАП, с който е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер общо на 66 367.49 лв. и лихви в размер на 20 509,27 лв. лева за данъчни периоди между м. 12.2006 г. - м. 12.2011 г., по фактури, издадени от "Ландър" ЕООД, "Касида" ЕООД, "Ай Ем Би Инженеринг" ЕООД, "Енергоинвест-БГ" ЕООД, ЕТ "Стройкомерс-Станислав Стоянов", "Асет Инвест" ЕООД, "МММ" ЕООД, "Електра" ЕООД и "Краси Кар" ЕООД /подробно описани в ревизионния доклад/ на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.), съответно чл. 69 от ЗДДС. За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че обжалвания РА е издаден в хода на надлежно възложена ревизия, при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила визирани в ДОПК. По същество на спора съдът е приел, че не е налице реално осъществяване на процесните доставки. До този извод съдът е достигнал като е приел, че от жалбоподателя не са представени доказателства за фактическото получаване на фактурираните стоки от доставчиците, въпреки че в негова тежест е било установяването на този факт от значение за признаването на данъчен кредит. Частните свидетелстващи документи, които съдържат изгодни за представилата ги страна обстоятелства, не се ползват с обвързваща съда доказателствена сила. От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, съдът е приел, че след проверка в счетоводството на жалбоподателя и инвентаризация на неговите складове е установено, че е извършено счетоводно отразяване на доставките по процесните фактури и наличните стоки по вид и количество, намиращи се в държане на жалбоподателя. Според съда е без правно значение, че стоки от вида на процесните са налице в складовете на жалбоподателя, както и фактът на последващата им реализация. От показанията на свидетеля Станислав Стоянов, съдът е приел, че същият е собственик на ЕТ "Стройкомерс-Станислав Стоянов" и се изяснява, че той е доставял на жалбоподателя цимент със свой транспорт, без обаче да е посочил времето и количествата, които е доставил. Решението е неправило като постановено в противоречие с материалния закон по отношение на доставките от "Ландър" ЕООД, "Касида" ЕООД, "Ай Ем Би Инженеринг" ЕООД, "Енергоинвест-БГ" ЕООД, ЕТ "Стройкомерс-Станислав Стоянов", "Асет Инвест" ЕООД, "МММ" ЕООД, "Електра" ЕООД и "Краси Кар" ЕООД, за които е отказано право на данъчен кредит за данъчни периоди между м. 01.2007 г. - м. 12.2011 г. на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 6 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Видно от обжалваното решение съдът е изложил фактическите констатации на органа по приходите и е описал приетите по делото писмени и гласни доказателства, в това число и назначената ССЕ, които обаче не са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност в мотивите на решението, като липсват доводи защо не са кредитирани или ако са кредитирани, какви факти установяват. Безспорно установен по делото е предметът на процесните доставки, а именно електрохидравлични тласкачи, скоростна кутия, лагери, втулки и спирачен кран и други резервни части, като във фактурите са отразени най-вече единични бройки от тях. Изключение правят доставките от ЕТ "Стройкомерс-Станислав Стоянов", които имат за предмет различни количества цимент. Не подлежи на съмнение, че реалността на доставките, по които се претендира данъчен кредит е необходима предпоставка за наличието и упражняването на посоченото право. Доказателствена тежест за установяването на този факт с правно значение, както е отбелязал и първоинстанционният съд, има данъчно задължено лице, което претендира обсъжданото право поради общия принцип, че всеки следва да докаже фактите, въз основа на които претендира изгодни за себе си правни последици. В случая от приетото по делото без оспорване заключение на ССЕ, изготвено от вещото лице след проверка на счетоводството на жалбоподателя, посещение в неговата складова база и извършена инвентаризация се установява, че стоките са осчетоводени по счетоводни сметки с посочване на доставчика и материалноотговорното лице. Вещото лице е констатирало, че част от фактурираните на дружеството стоки, съответстващи по вид и количество с получените от доставчиците му, са налични в склада на дружеството към момента на проверката, а останалата част са продадени, като е цитирал и номера на фактурата, издадена от него за последваща продажба /колони 7, 8 и 9 от Приложение № 1 към ССЕ/. По делото е безспорно установено също, че касаторът "Хит-67" ЕООД (с предишно фирмено наименование "СОАТ" ЕООД) е наемател на складова база в гр. Дългопол на основание договор за наем, сключен с "Варна - плод" АД, сключен на 1.01.2006 г., както и че използва за съхранение на стоки складово помещение и гараж в с. Сава, община Дългопол. Според експертното заключение ползваните складове са достатъчни за съхранение на стоки с габаритите на процесните. По отношение на получаването на стоките от доставчиците също са налице доказателства, които обаче не са обсъдени от съда. Още в началото на ревизията в писмени обяснения от управителя на "Хит 67" ЕООД е посочено, че транспортирането на стоките е осъществено от и за сметка на дружеството с лекотоварен автомобил "Дачия Логан", за който е представен договор за финансов лизинг на автомобил, сключен между него и "Интерлийз Ауто" ЕАД, клон Варна, като лизингодател. Заключението на вещото лице е, че с притежаваните от касатора транспортни средства може да се осъществи транспорта на стоките. В тази връзка отново в хода на ревизията са представени пътни листове относно извършения транспорт, които също не са обсъдени от съда. Пътните листове съдържат модела на автомобила, с който е извършен транспорта (Дачия Логан, рег. № 8231КН), маршрута, по който той се и движел, вида на превозваната стока, както и номера на фактурата, с която тя е продадена на "Хит 67" ЕООД. Така например в представените пътни листове № 002300/29.12.2010 г., № 002268/18.10.2010 г., № 002226/23.07.2010 г. и № 002204/31.05.2010 г., касаещи доставки от "Касида" ЕООД се съдържат данни за превозваните стоки, като е отбелязан и маршрута с. Сава /склада на жалбоподателя/ - гр. Варна, където се намира седалището на доставчика. Датите, на които са съставени пътните листове съвпадат с датите, на които са издадени фактурите от доставчиците. Така представените доказателства, неоспорени по съответния ред относно автентичността им, подкрепени с доказателствата за наличието на транспортни средства, складова база и документи за последващи доставки на стоките, а така също и фактури от предходни доставчици, необсъдени от съда, водят до извода за реално осъществени доставки на стоки. По отношение на доставките от ЕТ "Стройкомерс-Станислав Стоянов" в съдебно заседание е бил разпитан собственикът Станислав Стоянов, който е заявил, че същият е доставял цимент на касатора с притежавано от него транспортно средство, като е разяснил и начина на работа и местата, от които стоките са товарени, съответно доставяни. В допълнение към изложеното в своята практика СЕС приема, че липсата на доказателства за установяване произхода на стоките, за наличието на кадрова обезпеченост на доставчика, както и доказателства за наличието на търговски обект, от който дружествата осъществяват дейността си, които обстоятелства предвид Решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 г., при липса на доказателства или поне твърдения от органа по приходите, че ДЗЛ е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от доставчика или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки, не следва да бъдат основание за отказ на правото на данъчен кредит за получателя по доставката, а констатациите на органа по приходите са били свързани най-вече с кадровата и техническа обезпеченост на доставчиците. С оглед на изложеното, и тъй като делото е изяснено от фактическа страна и допуснатите от съда процесуални нарушения, свързани с преценката на доказателствената сила на документите и кредитирането на заключението на вещото лице по назначената ССЕ, решението в тази част следва да бъде отменено като неправилно, поради противоречие с материалния закон и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се уважи жалбата и да се отмени РА в тази част. Относно доставката на "МММ" ЕООД през данъчен период м. 12.2006 г. по фактура № 0...7/1.12.2006 г. с предмет "ел. хидравличен тласкач", по която с РА е отказано правото на данъчен кредит в размер на 6600,00 лв. на осн. чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) правилен е изводът на съда, че не е доказана реалност на доставката. Съгласно действащата към този момент разпоредба на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) органът по приходите отказва да признае правото на данъчен кредит, когато не са представени доказателства за определяне на предходните доставчици, каквито в настоящия случай не са налице, поради което решението в тази част следва да бъде оставено в сила. С оглед крайния съдебен акт, решението следва да отменено и в частта на разноските присъдени на Дирекция "ОДОП" гр. Варна при ЦУ на НАП, за сумата над 530 лева и да бъдат присъдени разноски на касатора за производството пред АС и държавна такса за образуване настоящото производство в размер на 4005 лева. Разноски за настоящата инстанция, представляващи адвокатско възнаграждение, не следва да бъдат присъждани, тъй като не са представени доказателства за уговорено и заплатено такова. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, осмо отделение