Решение № 16073 от 20.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13072/2018 г.

Решение № 16073 от 20.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13072/2018 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Татяна Хинова Производството е по чл. 237 - чл. 244 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по искане за отмяна, подадено от "А 1 България" ЕАД /с предишно наименование "Мобилтел" ЕАД/ на решение № 8401 от 21.06.2018 г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд – осмо отделение по адм. д. № 9214/2017 г. Искането е за отмяна на съдебното решение, в частта с която е оставено в сила решение № 4248 от 23.06.2017 г., постановено от Административен съд С.-град, първо отделение, 42 състав по адм. д. № 3728/2015 г., с която е отхвърлена жалбата на А 1 България" ЕАД /с предишно наименование "Мобилтел" ЕАД/, като правоприемник на "Б. М. енд Броудбенд" ЕАД срещу ревизионен акт № 291400119 от 22.08.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП "ГДО" – С., потвърден с решение № 310 от 04.03.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП, в частта на определени задължения за данък при източника върху доходите от лихви, начислени на "Кейбълтел" ЕАД в полза на А. К. Л., Малта и лихви за забава за 2007 г., 2008 г. и 2009 г. С искането за отмяна е релевирано наличие на правното основание по чл. 239, т. 4 от АПК. Излагат се доводи, че решението, в частта, чиято отмяна се иска противоречи на решение № 47 от 25.06.2009 г., постановено Административен съд С.-град, първо отделение, 16 състав по адм. д. № 1804/2009 г., оставено в сила с решение № 6040 от 10.05.2010 г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд – първо отделение по адм. д. № 14549/2009 г. Заявява се искане за отмяна на решението в атакуваната част и връщане на делото за ново разглеждане от друг тричленен състав на Върховния административен съд. Ответникът – директорът на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП, представляван в производството от юрк. Кирова, излага доводи за недопустимост и алтернативно за неоснователност на искането за отмяна, поради което заявява искане за отхвърляне. Искането за отмяна е подадено в преклузивния срок по чл. 240, ал. 2 от АПК и от страна, за която атакуваната част на решението е неблагоприятна, поради което разглеждането на искането за отмяна е процесуално допустимо. Разгледано по същество искането за отмяна е неоснователно. Предмет на касационен контрол по адм. д. № 9214/2017 г. по описа на Върховния административен съд е решение, постановено по адм. дело № 3728/2015 г. по описа на АССГ, 42 състав, с което е отхвърлена жалбата на "Б. М. енд Броудбенд" ЕАД / с правоприемник "Мобилтел" ЕАД, с ново наименование "А 1 България" ЕАД/ срещу Ревизионен акт № 291400119 от 22.08.2014 г., издаден от началник сектор "Ревизии и проверки" – възложил ревизията и главен инспектор по приходите при ТД на НАП – ГДО, потвърден с Решение № 310 от 04.03.2015 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. С. при ЦУ на НАП, в частта на определен данък при източника върху доходите от лихви, начислени от "Кейбълтел" ЕАД в полза на A. C. L. /"А. К. Л."/ - Малта и лихви за забава за 2007 г., 2009 г. и 2009 г., в частта на определен данък при източника върху доходи, начислени от "Кейбълтел" ЕАД в полза на R. S. LLP / "Р. С. ЛЛП"/ - Великобритания и лихви за забава за 2007 г., 2008 г. и 2009 г., както и относно определената лихва за данък върху дохода на C. L. / "С. Л."/ през 2008 г. Тричленният състав е отменил решението само в частта, в която е отхвърлена жалбата относно определената лихва за 2008 г. в размер на 26, 84 лева във връзка с внесен на 26.09.2008 г. данък при източника в размер на 196, 54 лева относно доходи в полза на С. Л. – Кипър и в тази част е постановено решението по същество на спора, с което е отменен оспорения ревизионен акт. В останалата част решението е оставено в сила. Именно за тази част се иска отмяна на съдебното решение, с твърдения, че противоречи на друго влязло в сила съдебно решение. Предмет на оспорване по противопоставимото делото 1804/2009 г. по описа на Административен съд С.-град е било становище за наличие или липса на основание за прилагане на СИДДО № 20-00-7456/24.11.08 г. издадено от орган по приходите при ТД на НАП "Големи данъкоплатци и осигурители", потвърдено с решение № 211/12.02.09 г. на Директора на Дирекция "ОУИ"-С. при ЦУ на НАП. В това производство съдът е отменил оспорения акт и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. В това производство оспорващата страна е поискала допълване на съдебното решение, като в диспозитива на съдебното решение да бъде допълнено указание за издаване на становище, с което да се установи, че по отношение на "А. К. Л." – Малта са налице основания за прилагане на СИДДО с Малта по отношение на дохода, посочен в искането до ТД на НАП. По това искане съдът е решение, с което е оставил без уважение искането. Предмет на касационен контрол пред тричленния състав на Върховния административен съд е и това решение, което е оставено в сила. Относим към искането е и фактът, че в производството по оспорване на Ревизионен акт № 291400119 от 22.08.2014 г., издаден от началник сектор "Ревизии и проверки" – възложил ревизията и главен инспектор по приходите при ТД на НАП – ГДО, потвърден с Решение № 310 от 04.03.2015 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. С. при ЦУ на НАП, в частта на определен данък при източника върху доходите от лихви, начислени от "Кейбълтел" ЕАД в полза на A. C. L. /"А. К. Л."/ - Малта и лихви за забава за 2007 г., 2009 г. и 2009 г. са разгледани доводи за нищожност на оспорения акт на основание чл. 177, ал. 2 от АПК, като постановен в противоречие с указанията, дадени с влязлото в сила решение по противопоставимото дело. Тези доводи са преценени като неоснователни от първоинстанционния съд и са потвърдени в мотивите на касационното решение. При тази установеност по делото, настоящият състав счете, че не е налице релевираното отменително основание по чл. 239, т. 4 от АПК. Отмяната е извънинстанционен способ и средство за защита срещу порочни съдебни решения и влезли в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото. Извънинстанционното производство, се осъществява при наличие на изчерпателно предвидените предпоставки на закона, изчерпателно посочени в разпоредбата на чл. 239 от АПК. Релевираното основание по чл. 239, т. 4 от АПК урежда възможност за отмяна на влязъл в сила съдебен акт, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което му противоречи. За да се допусне отмяна на това основание е необходимо да се установи пълно съвпадение между индивидуализиращите всяко производство страни, основания и искания, т. к. фактическият състав на приложимата разпоредба изисква пълно обективно и субективно тъждество на делата, по които са постановени решенията. Видно от данните по делото, искателят сочи като противоречиви две решения на Върховния административен съд, постановени по жалби срещу два различни ревизионни акта. Отделно от това не обосновава доводи защо счита за неправилно посоченото, а не противопоставеното решение, т. к. при колизия по чл. 239, т. 4 от АПК на отмяна подлежи неправилният акт, а не този, който не е в интерес на страната, инициирала производството за отмяна. Текстът на чл. 239, т. 4 от АПК предполага наличието на противоречие между влезлите в сила съдебни решения при пълна обективна и субективна идентичност. Данните по делото налагат извод за липса на такова противоречие. Не е налице обективна идентичност на административноправния спор, разрешен по двете противопоставими дела. Цитираните по-горе съдебни дела не са тъждествени, от което следва, че са с различен спорен предмет, а това поначало изключва противоречие между тях. В конкретния случай се касае за различни административни актове, а след като предмет на съдебните дела са различни актове, липсва обективно тъждество по тях. Съдебната практика е константна в становището, че не е налице основание за отмяна, ако двете решения, които си противоречат, са постановени по жалби срещу различни административни актове, дори те да са издадени по един и същи въпрос. С. на това основание искането по чл. 239, т. 4 от АПК следва да се отхвърли. В този смисъл е Тълкувателно решение № 6/25.11.2010 г., постановено по тълкувателно дело № 4/2010 г. на ВАС, където изрично е прието, че разпоредбата на чл. 239, т. 4 от АПК не намира приложение при искане за отмяна на противоречиви влезли в сила решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по идентични случаи. Предвид изложеното, искането за отмяна се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предложение първо от АПК, Върховният административен съд,