Решение № 9141 от 12.8.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4515/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция Земеделие - Силистра, подадена чрез процесуалния му представител юрк. М. Червенкова, срещу решение 32 от 12.03.2021 година, постановено по адм. дело 211/2020 година по описа на Административен съд Силистра, с което е отменена негова заповед РД-11-027/16.09.2020 година за прекратяване на служебното правоотношение на Е. Върбанов и областна дирекция Земеделие - Силистра е осъдена да му заплати сумата от 732.00 лева, представляващи съдебни разноски по делото. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което съдът да отхвърли предявеното обжалване на заповедта. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Е. Върбанов, чрез пълномощника си адв. М. Добрев, в писмен отговор на касационната жалба, в представена писмена защита и в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли за отхвърлянето й и за присъждане на направените пред настоящата съдебна инстанция разноски, с оглед представения списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, както и договор за правна защита и съдействие. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните и в рамките на правомощията си по чл. 218 от АПК намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд- Силистра е образувано по жалба на Е. Върбанов срещу заповед РД-11-027/16.09.2020 година на директора на областна дирекция Земеделие - Силистра, с която на основание чл. 103, ал. 1 , т. 3 от Закона за държавния служител (ЗДСл), във връзка с чл. 108 от същия закон е прекратено служебното му правоотношение за заеманата от него длъжност "главен инспектор", с придобит IV ранг старши, считано от 16.09.2020 година, като е посочено да му се изплатят дължимите обезщетения. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в установената от закона форма, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалноправните разпоредби и целта на закона. В подкрепа на този си извод, съдът е изложил мотиви, че не е доказан фактическия състав за прекратяване на служебното правоотношение с Е. Върбанов и в двете хипотези на чл. 103, ал. 1, т. 3 от ЗДСл, а именно, че липсва друга подходяща длъжност или че служителят не се е съгласил да приеме такава. Изложил е съображения, че административният орган не е доказал и по делото липсват доказателства за реалното възстановяване на служителя на предишната длъжност, поради което съдът е отменил оспорения административен акт като незаконосъобразен. Решението е валидно, допустимо и правилно. От приобщения доказателствен материал по делото се установява, че изводът на първостепенния съд за нарушение на материалния закон при издаване на оспорената заповед, е правилен и обоснован. На основание чл. 103, ал. 1, т. 3 от ЗДСл е допустимо прекратяване на служебното правоотношение, когато държавният служител е в невъзможност да изпълнява възложената му работа при две различни хипотези: 1. Служителят страда от болест, която е довела до трайна неработоспособност; 2. Налице са здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово експертна лекарска комисия да продължи да изпълнява длъжността си. Общото условие, въведено и двете хипотези, е, че не се допуска прекратяване на служебното правоотношение, ако има друга подходяща за здравното състояние на държания служител длъжност в същата администрация и той е съгласен да я заеме. С оглед нормативната уредба и съдебната практика, подходяща длъжност е тази, която съответства на здравословното състояние и образованието, и квалификацията на служителя. Правилно административният съд е посочил, че въпросът, дали здравният статус на служителя позволява да изпълнява професионалната си работа, е предоставен в компетентността на ТЕЛК, респ. на НЕЛК. При липсата на отговор на този въпрос от страна на компетентния орган, то не е в правомощията на директора на областна дирекция Земеделие - Силистра да извърши тази преценка, следователно не е налице невъзможност Върбанов да изпълнява длъжността "главен инспектор" по смисъла на чл. 103, ал. 1, т. 3 от ЗДСл. При липсата, както на друго лекарско предписание, така и с оглед установения здравословен статус на лицето, съдът е достигнал до обоснован извод, че органът по назначаването неправилно е прекратил служебното правоотношение, а също така и не е установено наличието на друга подходяща длъжност в същата администрация или че служителят се е съгласил да приеме такава. Не е осъществен фактическият състав на чл. 103, ал. 1, т. 3 от ЗДСл, в двете му хипотези. Мотивите, изложени от първоинстанционният съд относно липсата на реално възстановяване на служителя на длъжността, се споделят изцяло от настоящата касационна инстанция и не следва да бъдат преповтаряни на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което при липса на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на разноски в производството ще следва да бъде уважено, като областна дирекция Земеделие - Силистра ще следва да бъде осъдена да заплати на Е. Върбанов сума в размер на 2400.00 лева, представляваща реално заплатено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,