Решение № 10326 от 2.08.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1798/2010 г.

Решение № 10326 от 2.08.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1798/2010 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производство по чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано по касационна жалба на "Феромагнит" АД със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. "Кралевски път" № 1, представлявано от изпълнителния директор Димитър Рангелов Георгиев, против Решение № 116 от 3.12.2009 г. на Административен съд София - град по адм. д. № 1570 по описа за 2009 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт /РА/ № 140800235/20.08.2008 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. Перник, потвърден с Решение № 121/23.01.2009 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" София при ЦУ на НАП, в частта му, с която на ревизираното лице е определен ДДС за внасяне по продажби на магнити под себестойността им в данъчни периоди през 2004, 2005 и 2006 г. на обща стойност 24 700 лв. и съответни лихви, и в тази, с която, въз основа на увеличение на финансовия резултат за 2003 г. със сумата 95 750,55 лв., на осн. чл. 23, ал. 2, т. 4 и т. 24 ЗКПО (отм.), са определени корпоративен данък в размер на 22 501,38 лв. и лихви в размер на 13 155,85 лв.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, тъй като необосновано съдът не е кредитирал неоспореното заключение на вещото лице, което е установило, че липсват продажби на цени под себестойността на стоките. Съдът не е изложил конкретни мотиви на кои точно доказателства, представени или не по делото, заключението противоречи. Иска се отмяна на съдебното решение и отмяна на РА, в обжалваната част, евентуално - връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Ответникът по касационната жалба Д "ОУИ" София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Мирчева, оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, а по съществото й съдът съобрази следното:

1. В частта по ЗДДС.

Предмет на контрол пред първоинстанционния съд е посоченият РА, в частта му, с която за месечни данъчни периоди от 2004, 2005 и 2006 г. на осн. чл. 29, ал. 5 и ЗДДС (отм.) е начислен ДДС в посочения по-горе общ размер и съответни лихви. При ревизията е прието, че за процесните периоди дружеството е продавало магнити на цени под себестойността им, конкретизирани в приложения от 22 до 45 към РА.

Съдът е приел за установено, че дружеството - жалбоподател е работило само с фактическата себестойност, в която са включени фактически извършени разходи за производство като не са взети предвид общопроизводствените разходи. Разминаването между историческата и продажната цена на продукцията е довело до отрицателни финансови резултати за процесните периоди.

1. В частта по ЗКПО (отм.).

Предмет на контрол пред първоинстанционния съд е посоченият РА, в частта му, с която, въз основа на увеличение на финансовия резултат за 2003 г. със сумата 95 750,55 лв., на осн. чл. 23, ал. 2, т. 4 и т. 24 ЗКПО (отм.), са определени корпоративен данък в размер на 22 501,38 лв. и лихви в размер на 13 155,85 лв.

Увеличен е ФР за 2003 г. на осн. чл. 23, ал. 2, т. 24 ЗКПО (отм.) със сумата 10 366,55 лв., стойност на изписана продукция, отчетена като разход, без да е отразен приход от реализацията на тази продукция. Прието е, че е нарушен принципът за съпоставимост между приходи и разходи.

Увеличен е ФР за същата година със сумата 85 384 лв. на осн. чл. 23, ал. 2, т. 4 ЗКПО (отм.) - разходи за ремонти, приети от органите по приходите като неправилно осчетоводени като текущи.

Съдът е приел е, че са били налице основания за увеличение на ФР за 2003 г. по чл. 23, ал. 2, т. 24 и чл. 23, ал. 2, т. 4 ЗКПО (отм.) с неправилно осчетоводени приходи и с разходи за ремонт, отчетени като текущи.

Решението е постановено при нарушение на процесуалните правила.

1. Съдът не е кредитирал заключението (основното) на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, преценявайки го като необективно. Същевременно, съдът е приел безкритично това заключение на експертизата, въпреки че в него не е отговорено точно на поставените въпроси. Така например, задачата на вещото лице е била, да отговори през процесните периоди какви продажби е извършило дружеството. По ЗДДС процесните периоди са месечни, а заключението отразява годишните приходи от продажби. Вторият въпрос е за данъчната основа на продадените магнити и за тяхната себестойност. В заключението са отразени годишните приходи от продажби (2004, 2005 и 2006 г.) на продукция на жалбоподателя, респективно себестойността на продадената продукция за съответната година, а не са посочени месечните данъчни основи от продажбите на магнити респективно себестойността на продукцията, предмет на тези продажби. При изчисляване, сборът от данъчните основи на продажбите за въпросните години, отразени в РД е в по-малък размер от приходите от продажби за същите години, посочени от вещото лице. Тази разлика буди съмнение дали в заключението, в годишните приходи от продажби на собствена продукция за процесните периоди са отразени само приходите от продажба на магнити. Както правилно е посочено от административния съд, през годините жалбоподателят е произвеждал и продавал освен различни видове магнити и различни видове ферити. Съдът е следвало да даде възможност на вещото лице да изпълни точно поставените му задачи, а именно - да посочи през процесните месечни периоди от 2004, 2005 и 2006 г./, за които с РА е начислен допълнително ДДС на осн. чл. 29, ал. 5 от ЗДДС, какви продажби на собствена продукция са извършвани от дружеството, каква част от тях и на каква стойност са продажбите на магнити, според предприетата от дружеството счетоводна политика за съответните години, какъв е начина на формиране на себестойността на произвежданата продукция, каква е себестойността за единица продукция - магнит за въпросните години. Отговорът на така формулираните и поставени въпроси е от съществено значение за разрешаването на спора относно това дали през въпросните месечни периоди от 2004, 2005 и 2006 г. дружеството е продавало произведените от него магнити под себестойността им. Липсата на данни по делото за относимите обстоятелства по този въпрос е резултат и на безкритичното отношение на съда към приетата по делото експертиза, което е основание да се отмени решението на съда в частта относно постановеното по този въпрос и делото се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав.

1. В частта, в която е оспорено начисляването на корпоративен данък за 2003 г. във връзка с увеличаването на финансовия резултат на дружеството със сумата от 10 366,55 лв. на осн. чл. 23, ал. 2, т. 24 от ЗКПО (отм.), съдът отхвърля жалбата, приемайки, че жалбоподателят не доказва включително и със съдебно-икономическата експертиза спазването на принципа за съпоставимост на приходи и разходи при изписването на разход през м. 10 и м. 11.2003 г. на продукция със себестойност 10 366, 55 лв.

За да приеме, че не е спазен принципът за съпоставимост на приходи и разходи при осчетоводяването на изписаната продукция с посочената себестойност, органът по приходите е извършил преценка на записванията по съответните счетоводни сметки. Въпросът за относимите счетоводни сметки и начина на заверяването им с въпросната стопанска операция изисква специални счетоводни знания, с които съдът не разполага. По този въпрос е допусната съдебно-счетоводна експертиза, която в заключението си не се е ангажирала с отговор на въпроса относно спазването от жалбоподателя на принципа за съпоставимост на приходи и разходи. При положение, че този въпрос е поставен като задача на експертизата и по него не е налице отговор в заключението, съдът е следвало да изиска становището на експерта по този въпрос. Като не е сторил това, съдът е допуснал процесуално нарушение, което от своя страна е довело до неизясняване от фактическа страна на спорния въпрос.

Административният съд отхвърля жалбата срещу РА и в частта, в която на дружеството е определен корпоративен данък за 2003 г. във връзка с увеличаването на финансовия резултат за тази година със сумата 85 384 лв. на осн. чл. 23, ал. 2, т. 4 от ЗКПО (отм.). Съдът не кредитира заключението на съдебно-счетоводната експертиза по този въпрос, преценявайки го като необективно и базиращо се на непредставени по делото доказателства. Процедирайки по този начин административният съд е поставил жалбоподателя в положение на процесуална изненада. Съдът е следвало да укаже на жалбоподателя необходимостта от представяне по делото на документите, проверявани от вещото лице и стоящи в основата на констатациите му. Едва след това и с оглед поведението на жалбоподателя във връзка с изпълнението на тези указания, съдът е следвало да прецени достоверността на заключението по този въпрос. Като не е сторил това административният съд е направил необосновани изводи, които са резултат от допуснати съдопроизводствени нарушения.

По изложените съображения, настоящият касационен състав счита, че решението на административния съд следва да се отмени, а вместо това делото се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на административния съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да изиска от вещото лице, комуто е била възложена съдебно-счетоводната експертиза становище и по въпроса- изписването от дружеството на готова продукция с Протокол № 1/31.10.2003 г. от склад "Готова продукция" и с Протокол № 2 от 7.11.2003 г. и последващите действия с нея в кои счетоводни сметки е следвало да намери отражение, по какъв начин тези действия са отразени от жалбоподателя в счетоводството му и с извършените от последния счетоводни записвания спазен ли е принципа за съпоставимост на приходите и разходите. Също така съдът следва да събере по делото всички документи, по които е работила експертизата.

По изложените съображения, и на осн. чл. 222, 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд,