Решение № 4567 от 27.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13668/2018 г.

Решение № 4567 от 27.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13668/2018 г., III о., докладчик председателят Марио Димитров Производство по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Общински съвет Велико Търново, подадена чрез председателя Спиридонов и гл. юрк. Стефанова против решение № 420/8.10.2018 г., постановено по адм. дело № 508/2018 г. от Административен съд Велико Търново, с което е отменена Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество /НРПУРОИ/ на Общински съвет Велико Търново, приета с Решение № 532/19.05.2005 г. В жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на производствените правила и е необосновано. Излага, че законодателната компетентност на общинските съвети е регламентирана в чл. 76, ал. 3 от АПК и чл. 8 от ЗНА, с посочване, че в последната разпоредба са делегирани правомощия на Общинския съвет да определи с наредба реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество и конкретните правомощия на кметовете. Намира за неправилен извода на съда касателно изискването за поименно гласуване. Иска, да се отмени решението и се присъдят направените разноски. Ответникът – заместник окръжен прокурор в Окръжна прокуратура Велико Търново, редовно призован не се явява и не взема становище по жалбата. Участващият в производство на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховна административна прокуратура излага становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Излага, че не са налице касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Намира за правилни изводите на съда за допуснато нарушение при приемането и изменението на наредбата, изразяващо се в нарушаване на чл. 26, ал. 2 от Закона за нормативните актове, а именно непубликуване на проекта на наредбата и мотивите към него с оглед обсъждането им. В подкрепа на горното посочва, че не са представени доказателства за спазването на чл. 26, ал. 2 ЗНА и чл. 77 от АПК - за предварително оповестяване на проектите и даване възможност на заинтересованите лица да се запознаят с тях и да се проведе обсъждане. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 420/8.10.2018 г., постановено по адм. дело № 508/2018 г. Административен съд Велико Търново е отменил Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на Общински съвет Велико Търново, приета с Решение № 532/19.05.2005 г. От фактическа страна съдът е приел за установено, че Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество е приета от Общински съвет - Велико Търново с Решение № 469 по Протокол № 31 от 31.03.2005 г. и с Решение № 532 по Протокол № 34 от 19.05.2005 г., с последващи изменения и допълнения приети с Решение № 325 по Протокол № 28 от 11.09.2008 г. и Решение № 1365 по Протокол № 91 от 23.06.2011 г. от заседания на Великотърновския общински съвет. Решаващият състав е посочил, че при приемането на наредбата и на последващите изменения в нея, са допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Съдът е съобразил, че към момента на приемане на НРПУРОИ, редът за изготвянето и приемането на наредбата е бил установен в Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на ЗНА, предвид което е намерил за приложими нормите на чл. 10, чл. 11 и чл. 13 от Указа. Съдът е констатирал, че не са ангажирани доказателства за предварително оповестяване на проекта с предоставяне на възможност на заинтересованите лица за запознаване и провеждане на обсъждания. Счел е, че съгласно чл. 74, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на ВТОбС, проектът следва да бъде придружен от мотиви, в които вносителят дава становище по очакваните последици от прилагането му. Посочил е, че освен горното несъответствие с чл. 13 от Указа не е налице и такова с чл. 74, ал. 2 от Правилника, а именно, че като мотив във внесеното предложение от кмета на Община Велико Търново, е посочено единствено извършеното изменение на ЗОС, което налагало да се приемат "изменения и допълнения към Наредбата за реда на придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество". Съдът е приел, че касателно приетите изменение и допълнения на Наредбата, са приложими разпоредбите на АПК и ЗНА в действащите им редакции, но отново са налице нарушения на процесуалните правила, представляващи неспазени законови норми чл. 26 и чл. 28 от ЗНА и чл. 77 от АПК. За пълнота е посочил, че липсата на доказателства за публикуването на проектите на интернет страницата на Общината може да се дължи и на недостатъчен технически ресурс за създаването на съответния софтуер. Въпреки това е съобразил тежестта на доказване, като е посочил, че тя принадлежи на административния орган, който е следвало да изготви и съхрани съответните доказателства за законосъобразното провеждане на административната процедура, което в случая не е сторено. Съставът е обърнал внимание на изискванията за поименно гласуване, предвидени в чл. 27 от ЗМСМА и е намерил същите за неизпълнени. Така мотивиран АСВТ е постановил отмяната на Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество е приета от Общински съвет - Велико Търново с Решение № 532 по Протокол № 34 от 19.05.2005 г. При извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящият състав намира, че съдебното решение е валидно, допустимо и съответно на материалния закон. Основателно съдът е приел, че в случая са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Касационната инстанция споделя мотивите на първоинстанционния състав касателно неспазването на условията предвидени в чл. 13 от Указа, чл. 26, ал. 2 и чл. 28 от ЗНА, както и тези в чл. 77 от АПК. В глава II на приложимия към момента на приемане на НРПУРОИ Указ № 883 за прилагане на Закона за нopмaтивнитe aктoвe и частност в чл. 13 от същия н. а., изрично е посочено, че изгoтвянeтo нa зaкoнoпpoeктa oбxвaщa изгoтвянe нa пъpвoнaчaлeн пpoeкт, oбcъждaнe нa пpoeктa и изгoтвянe нa втopи пpoeкт, кoгaтo ce нaлoжaт cъщecтвeни измeнeния нa пъpвoнaчaлния пpoeкт. При приемане на НРПУРОИ не е съобразено, че второто от визираните условия на Указа не е изпълнено, като не са ангажирани доказателства за осъществено обсъждане на проекта. В тежест на органа е било да докаже, като представи доказателства за оповестяване и осъществено обсъждане на проекта. При идентична фактическа обстановка са приети и последващите изменения и допълнения на НРПУРОИ, без да са изпълнени изискванията на разпоредби на действащите към момента на приемането им, Закон за нормативните актове и Административнопроцесуален кодекс. В редакцията на нормата на чл. 26, ал. 2 от ЗНА (ДВ, бр. 46 от 2007 г.) е посочено, че преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган, съставителят на проекта да го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта. АПК в своя чл. 77 регламентира условие за компетентния орган да издаде нормативния административен акт, след като обсъди проекта заедно с представените становища, предложения и възражения. Условията отново не са изпълнени, като от страна на органа не се доказва да са били налице публикуване на проектите и осъществени обсъждания. Законосъобразно е обсъдена от съда и липсата на мотиви към изготвените предложения на кмета на община за изменение на Наредбата. При съобразяване нормите на чл. 28 от ЗНА във времевото им приложение законопроектът се придружава от мотиви, като впоследствие динамичната нормотворческа дейност по-прецизно е регламентирала, че проектът на нормативен акт заедно с мотивите, съответно доклада към него, се внася за обсъждане и приемане от компетентния орган, а мотивите имат изискване и за определено съдържание. В предложението за изменение на НРПУРОИ от страна на кмета като мотив е посочено изменението на ЗОбС, което води на правилния извод за неспазване на всички пет реквизита за съдържание на мотивите (причините, които налагат приемането; целите, които се поставят; финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба; очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива; анализ за съответствие с правото на Европейския съюз), респективно още веднъж опорочава издаденият подзаконов нормативен акт. В касационната жалба не се навеждат доводи оборващи констатациите на решаващия съдебен състав, изложени са единствено твърдения относно компетентността на органа (общинския съвет). Настоящият касационен състав, намира, че посочените по-горе пропуски съставляват нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените и представляват самостоятелно основание за отмяна на оспореният акт. Достигайки до горните изводи за липса на доказателства за обсъждане на проекта, неговото публикуване и липсата на мотиви към предложенията за изменение на НРПУРОИ, съдът е постановил правилно съдебно решение. Основателни са съжденията изложени в касационната жалба по повод изискването за поименно гласуване, предвидено в чл. 27, ал. 4 от ЗМСМА. Действително в чл. 27 от ЗМСМА в редакцията действаща към момента на приемането на Наредбата няма изискване за поименно гласуване при взема на решенията по чл. 21, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4, 6, 7, 8, 9, 10, 16, 17 и 20 и по чл. 21а, ал. 3 от с. з.. Такова изискване е въведено с изм. и доп. - ДВ, бр. 69 от 2006 г. на посочената разпоредба на ЗМСМА и засяга последващите изменения на атакуваната Наредба. Горното обстоятелство обаче не променя резултатът на делото, предвид наличието на основания за отмяна на Наредбата, които настоящата инстанция намира за такива от категорията на съществените процесуални нарушения. Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че решението е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса следва да се остави без уважение искането на касатора за присъждане на разноски. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховния административен съд, трето отделение