Решение № 12381 от 17.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8052/2016 г.

Решение № 12381 от 17.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8052/2016 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството e по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - София област против решение № 494/11.05.2016 г., постановено по адм. дело № 21/2016 г. по описа на Административен съд – София област. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на процесното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отхвърли жалбата против оспорения административен акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – Х. П. В. не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. С обжалвания съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд отменя решение № 1012-22-83#1/20.11.2015 г. на директора на ТП на НОИ - София област и потвърденото с него разпореждане № МП-03-7228#2/18.06.2015 г. на ръководителя "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ – София област, и връща делото като преписка на ТП на НОИ - София област за ново произнасяне при съобразяване на дадените в решението задължителни указания по прилагането на закона. При постановяване на процесното съдебно решение, първоинстанционният съд приема, че незаконосъобразно е отказано на Х. В. отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО и чл. 68 КСО, поради незачитане от пенсионния орган трудовият стаж на лицето, въпреки че са представени удостоверения образец УП-3 № 75/7.03.2001 г. и образец УП-2 № 74/7.03.2001 г., издадени от ДФ "С.", [населено място] с оформен стаж за периода от 2.01.1991 г. до 16.03.1994 г. и от 17.12.1994 г. до 31.03.1996 г., с посочена длъжност "Шлосер по ремонт на машини в леярен цех" и заверка, че "трудът е първа категория труд съгл. чл. 4"н" от ПКТП". Според решаващия съд, в хода на административното производство са допуснати съществени нарушения на процесуални правила и материалния закон. Изведено е, че в разрез с разпоредбата на чл. 35 АПК на жалбоподателя не е осигурена възможност да участва в административното производство, да изразява становища и възражения, не са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, не са събрани служебно всички доказателства, относими към конкретния казус. Съдът сочи, че по делото е представено копие от трудовата книжка на Х. В., видно от която стажът му в СО "Вагоностроене" (на което ДФ "С." е правоприемник) е бил отбелязан, включително и за периодите от трудовия му стаж, незачетени от административния орган. Съдът намира, че административният орган е следвало да изиска от жалбоподателя в хода на административното производство трудовата му книжка и да я вземе предвид при изчисляването на трудовия стаж на лицето, тъй като същата представлява надлежен документ по чл. 40 от НПОС и отбелязванията в нея удостоверяват трудовия стаж на лицето – вкл. за спорните периоди от 2.01.1991 до 31.03.1996 г. Първоинстанционният съд се позова на нормите на чл. 37, ал. 1 и чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ и чл. 347 от Кодекса на труда /КТ/ относно определението за "осигурено лице", досежно вида на документите, с които се доказва осигурителен стаж, както и по отношение на материалната доказателствена сила на трудовата книжка. Така постановеното решение е неправилно. Административното производство започва по заявление вх. № МП-03-7288/11.03.2015 г., с което Х. П. В. е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО и чл. 68 от КСО. С разпореждане №МП-03-7228#2/18.06.2015 г. на ръководителя "Пенсионно осигуряване" към ТП на НОИ – София област на лицето е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като не отговаря на условията по § 4, ал. 1 от КСО и чл. 68 от КСО. Към датата на заявлението – 11.03.2015 г., е прието, че жалбоподателят има навършена възраст – 61 г., 00 м., 02 дни и осигурителен стаж както следва: 1. Осигурителен стаж първа категория труд - 05 г., 06 м., 27 дни; 2. От ІІ-ра категория – 01 г., 07 м., 24 дни; 3. От ІІІ-та категория – 28 г., 08 м., 23 дни; Общият осигурителен стаж, превърнат към ІІІ категория труд е – 40 г., 01 м., 01 дни. Съгласно § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд и 15 години при втора категория труд, могат да се пенсионират, ако са навършили 52 години и осем месеца за мъжете при първа категория труд и 57 години и осем месеца за мъжете при втора категория труд и ако имат сбор от осигурителен стаж 100 за мъжете. Административният орган е приел в разпореждането, че Х. В. към датата на заявлението няма необходимия трудов стаж от първа и втора категория труд. Съгласно чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО, през 2015 г., условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст за мъжете са навършена възраст 63 години и 8 месеца и осигурителен стаж 38 години. Към датата на заявлението лицето няма навършена изискуемата се възраст 63 години и 8 месеца. Лицето не отговаря и на изискванията по чл. 68, ал. 3 от КСО, при условията на който се изискват навършени 65 години и 08 месеца и не по-малко от 15 години действителен осигурителен стаж, тъй като няма навършени 65 години и 08 месеца. В разпореждането е посочено, че представените документи образец УП-3 № 75/7.03.2001 г. и УП-2 № 74/7.03.2001 г., издадени от ДФ "С." [населено място] не са редовни документи и не могат да удостоверят осигурителен стаж и възраст, поради което не следва да се вземат предвид при преценяване правото на пенсия на лицето. За да стигне до този извод пенсионният орган е взел предвид следното: Към заявлението е представен образец УП-3 № 75/7.03.2001 г. от ДФ "С." с отразен БУЛСТАТ –[номер] и оформен стаж за периода от 2.01.1991 г. до 16.03.1994 г. и от 17.12.1994 г. до 31.03.1996 г. с посочена длъжност "Шлосер по ремонт на машини в леярен цех" и заверка, че "трудът е първа категория труд съгласно чл. 4 "н" от ПКТП". Към същото заявление лицето представя и образец УП-2 № 74/07.03.2001 г. издаден от същото ДФ за периода от 2.01.1991 г. до 1.01.1994 г. След извършена служебна справка в Търговския регистър пенсионният орган е установил, че ДФ "С." е пререгистрирана служебно по ЗТР но 15.06.2011 г. – Регистрация № [номер], при която регистрация е получила БУЛСТАТ/ ЕИК [ЕИК], т. е. служебният ЕИК/ не БУЛСТАТ съществува от датата на служебната регистрация, като преди това фирмата има друг фирмен номер от 1990 г. и под този номер е регистрирана в единния класификатор на фирмите. Издадените от ДФ "С." [населено място] образци УП посочени по-горе съдържат реквизит Булстат -[номер], който съществува от 15.06.2011 г. – датата на служебната пререгистрация. С тези мотиви, пенсионният орган е постановил разпореждане № МП-03-7228#2/18.06.2015 г. за отказ от отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на Х. В.. С жалба вх. № 1012-22-83/18.09.2015 г., В. е оспорил разпореждането на пенсионния орган пред директора на ТП на НОИ- София област. С решение № 1012-22-83#1/20.11.2015 г. на директора на ТП на НОИ е оставено в сила разпореждането със същите мотиви, изложени по-горе за нередовност на представените от лицето документи, поради което не е зачетен трудовият стаж, удостоверен с тях. По делото е прието заключение на съдебно - икономическа експертиза относно изчисляване трудовия стаж на Х. В.. Спорен от правна страна е въпроса, следва ли да се зачете осигурителния стаж описан в обр. УП-З изх. № 75/7.03.2001 г., изд. от ДФ "С." [населено място] с отразен Булстат –[номер], за периода 2.01.1991 г. - 16.03.1994 г. и от 17.12.1994 г. - 31.03.1996 г. с посочена длъжност "Шлосер по ремонт на машини в леярен цех" и заверка, че "трудът е първа категория съгласно чл. 4"'н" от ПКТП". Към същото заявление лицето представя и образец УП-2 № 74/7.03.2001 г., изд. от ДФ"С. " [населено място] с отразен Булстат -[номер], за периода 2.01.1991 г. - 1.01.1994 г. Предприетите в хода на административното производство процесуални действия от административния орган по проверка на достоверността на данните по удостоверение образец УП-2 № 74/7.03.2001 г. и УП-3 № 75/7.03.2001 г., издадени от ДФ "С." - [населено място] са в правомощията на решаващия административен орган, тъй като съгласно общото правило на чл. 35 АПК той е задължен да постанови административния акт след като изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая; съгласно чл. 36, ал. 1 АПК доказателствата в административното производство се събират служебно от административния орган, освен в предвидените в закона случаи, съгласно ал. 3 на същия член, всички събрани доказателства се проверяват и преценяват от административния орган, а съгласно ал. 4, административните органи осигуряват служебно за нуждите на съответното производство информация или документи, които са налични при тях или при друг орган. Приложените към преписката доказателства, и в съвкупност, и по отделно са проверени и преценени от административния орган, съобразно разпоредбите на АПК, в рамките на неговата компетентност. При така представените от кандидатстващия за пенсия удостоверения, пенсионният орган не само че е бил в правомощията си да извърши проверка относно посочените в удостоверенията осигурителен стаж и доход, но е бил и служебно задължен, тъй като разпорежданията по чл. 98 КСО за отпускане на пенсия се издават след преценка на представените документи и след изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за правото на пенсия. При извършената служебна проверка не са нарушени законоустановени права на лицето. Удостоверението за осигурителен стаж и доход, което се издава от осигурителя, представлява официален удостоверителен документ. Характерът на документа не се променя от обстоятелството, че е издаден от частноправен субект (работодател и осигурител), тъй като на този субект държавата, по силата на нормативна разпоредба, е предоставила удостоверителна функция и това придава на удостоверяването доказателствено значение. В чл. 40, ал. 1 НПОС е предвидено, че осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя и с данните по чл. 5, ал. 4 КСО, а според ал. 3 на същия член, документите по ал. 1 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Следователно, първичният документ, в който се съдържат данните за осигурителния стаж на лицето са изплащателните ведомости, а трудовите, служебни и осигурителни книжки са вторичен документ, който отразява вече направените записвания в изплащателните ведомости и затова записванията в книжката (от посочения вид) трябва да съответстват на записванията в изплащателните ведомости. При несъответствие между записванията в изплащателните ведомости от една страна, а от друга - в трудовата, служебна или осигурителна книжка на лицето за един и същи период, меродавно е записването в изплащателните ведомости, а не обратното. Този извод недвусмислено се налага от съдържанието на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 НПОС. Както е посочил пенсионният орган в обжалваното разпореждане, видно от Търговския регистър, ДФ "С." е пререгистрирана служебно по Закона за търговския регистър на 15.06.2011 г. - Регистрация № [номер]. При тази служебна пререгистрация фирмата е получила ЕИК [ЕИК], т. е този ЕИК /а не БУЛСТАТ/ съществува от датата на служебната пререгистрация. До тази дата /15.06.2011 г. / фирмата има друг фирмен номер, получен още през 1990 г. и под този номер е регистрирана в единния класификатор на фирмите. В тази връзка, посоченият номер е релевантен от 15.06.2011 г. и като такъв не следва да бъде изписан на документи, издадени преди тази дата. Към датата на издаване фирмата е съществувала с ЕФН, с който е била вписана в Единния класификатор на фирмите. В образец обр. УП-2 № 74/7.03.2001 г., удостоверяващ осигурителен доход, на стр. 2 са отбелязани името и ЕГН на лицето. Това изискване е в случаите, когато удостоверението за осигурителен доход обр. УП-2 е изготвено на отделни страници, на всяка следваща да са посочени личните данни на лицето - име и ЕГН, и е от 10.04.2012 г. /съгласно актуализиран формуляр на удостоверение за осигурителен доход обр. УП-2, утвърден от Управителя на НОИ/ от което, следва че такива вписвания не са правени през 2001 г., която година е посочена за година на издаването на удостоверението. Произволно добавяне на данни извън точно регламентираните реквизити на удостоверението е недопустимо с оглед ясно разписаното в чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от НПОС правило, че осигурителен стаж и осигурителен доход се установяват с документ по утвърден образец. От посоченото следва, че удостоверението, за което се претендира, че е издадено на 7.03.2001 г., е оформено съгласно изискванията за оформянето на такива документи след 10.04.2012 г. В обр. УП-3 № 75/7.03.2001 г., удостоверяващ осигурителен стаж не е вписано къде се намират изплащателните документи, въз основа на които същото е издадено. В представените образци фигурира графа "часове". Изчисляването на осигурителния стаж и в часове и включването им като реквизит в образците е след допълнението на чл. 9, ал. 1 от КСО, обнародвано в ДВ, бр. 112/2004 г. и изменението и допълнението на чл. 38 от НПОС, обнародвано в ДВ, бр. 24/2005 г., в сила от 1.01.2005 г. Посочени са нормативни документи, които към 2001 г. не са съществували в правния мир, така, както са вписани. Към 7.03.2001 г. е действал КЗОО, а не КСО, а също така и "Наредба за пенсиите", а не "Наредба за пенсиите и осигурителния стаж". С решение от 3.01.1997 г. на СГС на основание чл. 630 от ТЗ ДФ "С." е обявена в неплатежоспособност, считано от 31.03.1993 г. и е открито производство по несъстоятелност, като синдик е назначено лицето Г. Т. Х. (ДВ, бр. 29/8.04.1997 г.). Това обстоятелство не е отразено в представените образци, издадени по време, в което фирмата е в производство по несъстоятелност. Представените в първоинстанционното производство от жалбоподателя разплащателни ведомости са с неизяснен произход, достоверността и автентичността на които не е безспорно доказана. Видно от справки в Търговския регистър при Агенция по вписванията ДФ "С." - [населено място] е била в производство по несъстоятелност, заличена през 2012 г. В този случай е приложима разпоредбата на чл. 5, ал. 10 от КСО, съгласно която при прекратяване на дейността на осигурителите, които нямат правоприемник, разплащателните ведомости се предават в съответното териториално поделение на НОИ, освен ако в закон не е определен друг ред за съхраняването им. Когато прекратяването на дейността на осигурителя се извършва със съдебно решение за заличаване, удостоверението за предаване на ведомостите, издадено от съответното териториално поделение на НОИ е задължително условие за постановяване на решението. Преди постановяване на решението от съда по несъстоятелността, назначеният синдик следва да предаде всички налични разплащателни ведомости и друга трудово-правна документация. Предвид гореизложеното, материалната доказателствена сила на удостоверения образец УП-2 № 74/7.03.2001 г. и УП-3 № 75/7.03.2001 г., издадени от ДФ "С." - [населено място] е оборена. Доколкото е установено, че удостоверенията не съответстват на изискването по чл. 40, ал. 3 НПОС, то следва да се приеме, че са съставени в нарушение на нормативните изисквания. Наведените възражения от касатора по отношение назначената и приета от съда съдебно-икономическа експертиза, настоящият състав намира за основателни. Повдигнатият с жалбата спор има правен характер, поради което е недопустимо искането да се допуска и назначава вещо лице със задача да извърши преценка "налице ли са необходимите – броя години и необходимия стаж за отпускане на исканата пенсия". В представеното по делото заключение, вещото лице е иззело ролята на съда, твърдейки, че труда през процесния период е от първа категория. Наличието на документи, които не отговарят на нормативните изисквания не може и не следва да се приемат от административния орган като годно доказателство за осигурителен стаж и доход. В случай, че лицето действително е работило при посочения осигурител, то има възможността да докаже това по съответния законов ред. Трудов и осигурителен стаж може да бъде доказван по Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред. Предвид гореизложеното, настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е постановено при наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК и следва да бъде отменено, а поради това че спорът е изяснен, на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено решение по същество, с което да се отхвърли жалбата на Х. П. В. срещу решение № 1012-22-83#1/20.11.2015 г. на директора на ТП на НОИ - София област и потвърденото с него разпореждане №МП-03-7228#2/18.06.2015 г. на ръководителя "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ – София област. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на касатора, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, Х. П. В. следва да бъде осъден да заплати по сметка на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - София област разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева (сто лева). Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,