Решение № 2777 от 26.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7320/2013 г.

Решение № 2777 от 26.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7320/2013 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от "Гош Лимитид" ЕООД, ЕИК 200314818, срещу Решение № 2300 от 08.04.2013 г. постановено от Административен съд София-град по адм. дело № 9701 по описа на същия съд за 2012 г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № 2101111988/09.01.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП София в потвърдената с решение № 1981/14.08.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП част относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 19 102,92 лв по фактура № 1000066/12.12.2008 г., издадена от "М И С ПРОЕКТИ" ЕООД с предмет плащане съгласно анекс от 12.12.2008 г. към договор за покупка на недвижим имот апартамент В64 Орхидея хаус, комплекс W. F. V.. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и поради това, че същото е необосновано. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу административния акт и да се присъдят разноски. Ответникът - Д "ОДОП" - гр. София чрез процесуалния си представител юрк. Минкова оспорва касационната жалба в с. з. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № 2101111988/09.01.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП София в потвърдената с решение № 1981/14.08.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" С. при ЦУ на НАП част относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 19 102,92 лв по фактура № 1000066/12.12.2008 г., издадена от "М И С ПРОЕКТИ" ЕООД с предмет плащане съгласно анекс от 12.12.2008 г. към договор за покупка на недвижим имот апартамент В64 Орхидея хаус, комплекс W. F. V. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. За да отхвърли жалбата на Гош Лимитид" ЕООД, първостепенният съд е приел, че по отношение на актива, за който се претендира приспадане на данъчен кредит - в частност авансово плащане по договор за строеж, не е налице едно от условията по чл. 74, ал. 2, т. 1, предл. първо вр. с чл. 71, т. 1 от ЗДДС - лицето не притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115 от ЗДДС. Това е така, защото спорната фактура № 1000066/12.12.2008 г. е издадена без основание и при липса на данъчно събитие, което да документира. Постановено решение е правилно. Не са налице релевираните касационни основния за необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. В случая правото на приспадане на данъчен кредит се претендира в хипотеза на чл. 74, ал. 1 от ЗДДС. Съгласно посочената разпоредба регистрирано лице по чл. 100, ал. 1 има право на приспадане на данъчен кредит за закупените или придобитите по друг начин или внесените активи по смисъла на Закона за счетоводството преди датата на регистрацията му по този закон, които са налични към датата на регистрацията. Това право възниква само за наличните активи към датата на регистрация, за които са изпълнени едновременно следните условия: 1. налице са изискванията на чл. 69 и 71 от ЗДДС; 2. доставчикът е регистрирано по закона лице към датата на издаване на данъчния документ и доставката е била облагаема към тази дата; 3. регистрационният опис по образец на наличните активи е съставен към датата на регистрация по този закон и подаден не по-късно от седем дни от датата на регистрация; 4. активите са придобити от лицето до 5 години, а за недвижими вещи - до 20 години, преди датата на регистрация по този закон. Правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 74 от ЗДДС възниква на датата на регистрация по закона - в случая 25.02.2010 г., когато жалбоподателят е регистриран. Упражнено е съгласно чл. 75, ал. 2 от ЗДДС през първия данъчен период на регистрацията по ЗДДС. Отношенията между "М и С проекти" ЕООД, Дженифър Елизабет Хосфийлд и "Гош лимитид" ЕООД правилно са преценени от съда според представения анекс от 12.12.2008 г. Съгласно клаузите му плащанията от физическото лице се считат извършени от ревизираното дружество. Няма изрично писмено изявления на нито една от страните по предварителния договор за неговото разваляне, нито за връщане на аванса, получен през 2007 г. От съдържанието на приложените нотариален акт - т. 2 и решение на едноличния собственик на капитала на данъчнозадължения субект е видно, че част от стойността /съвпадаща по стойност със стойността по спорната фактура) вече е заплатена от учредителя на "Гош лимитид" ЕООД. Липсва договореност да се възстановяват или прихващат суми, платени на друго основание, което е отпаднало. В тази ситуация е издадено кредитно известие, като стойността съвпада с авансовата вноска на физическото лице. Макар и да е издадено във връзка с предходната фактура, не може да се счете че са налице законоустановените условия за това - така е, защото според чл. 115, ал. 3 ЗДДС, кредитно известие се издава в два случая - при намаление на данъчната основа и при разваляне на доставката. В конкретния случай е налице съвпадане на размерите на данъчната основа по кредитното известие и издадената фактура, като не е развален договора, въз основа на който са извършени плащанията по редовната данъчна фактура. Допълнително фактическо основание в подкрепа на заключението на съда е, че към момента на издаване на спорната фактура сградата вече е въведена в експлоатация, тъй че обективно не е възможно да се направи авансово плащане на 12.12.2008 г., вместо авансовото плащане през 2007 г. Последното се сочи и с оглед касационното възражение, че намерението между страните "М и С проекти" ЕООД, Дженифър Елизабет Хосфийлд и "Гош лимитид" ЕООД е физическото лице да се замести от ревизирания субект. Доводите в последната насока, произтичащи от кредитно известие № 100082/6.04.2009 г. са неоснователни, защото последното е издадено по фактура, издадена по повод продажбата на имота с нотариалния акт. Правилно е прието, че по отношение на актива, за който се претендира приспадане на данъчен кредит - в частност авансово плащане по договор за строеж, не е налице едно от условията по чл. 74, ал. 2, т. 1, предл. първо вр. с чл. 71, т. 1 от ЗДДС - лицето не притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115 от ЗДДС. Това е така, защото спорната фактура № 00066/12.12.2008 г. е издадена без основание и при липса на данъчно събитие, което да документира. Както бе посочено, авансовото плащане е извършено от различно от жалбоподателя лице, година по - рано, за което е издадена фактура. Договор за заместване в правоотношение от 12.12.2008 г. /озаглавен анекс към предварителен договор/ не е данъчно събитие, няма правен ефект на встъпване на жалбоподателя в данъчно събитие, същият не е направил и не се счита за извършил авансовото плащане субект, не е налице и разваляне на доставката, по която е извършено това авансовото плащане и е издадена, посочената по горе фактура на физическото лице. Ето защо не е налице основание за издаване на спорната фактура със същия предмет. Като е достигнал до същите правни изводи административният съд е постановил, без да допусне процесуални нарушения, правилно, обосновано и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. Разноски: Независимо от изхода на ответника по касация не следва да бъде присъждано юрисконсултско възнаграждение, тъй като от първоинстанционния съд е присъдено такова в размера, предвиден в чл. 161, ал. 1, пр. последно ДОПК. Водим от горното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение