Решение № 8302 от 21.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4506/2010 г.

Решение № 8302 от 21.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4506/2010 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Михаил Иванов Кнебел чрез неговия пълномощник срещу решение № 14/4.02.2010 г. по адм. д. № 3980/2009 г. на Административен съд София-град. Претендира от съда отмяната му. Ответниците по касационната жалба Зорка Дандулова и Любомир Дандулов чрез своя пълномощник намират касационната жалба за неоснователна и претендират разноски. Другите ответници по делото не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. В касационната жалба не се сочат конкретни основания за отмяна по смисъла на чл. 209 АПК, поради което настоящата касационна инстанция следва да се произнесе само досежно съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, както и по отношение валидността и допустимостта му. За да произнесе, настоящият съдебен състав взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № ДК-02-СО-41/11.05.2009 г. на началника на Столична РДНСК, с която му е наредено да премахне незаконен строеж " бетонова площадка и подпорна стена" в УПИ |Х-354, кв. 6 м. "Бояна" по плана на гр. София като извършен без строителни книжа и несъответстващ на предвижданията на плана. С обжалваното решение съдът е отхвърли жалбата. Така постановеното решение е правилно. В този аспект съдът е установил релевантните за спора факти и спрямо тях правилно е приложил материалния закон. Съответна на доказателствата по делото е фактическата констатация, че изграденото е строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДРЗУТ, за който не се представят строителни книжа. Съгласно чл. 148 ЗУТ за такъв строеж е необходимо съответно разрешение. Липсата му сочи на незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Тази му характеристика е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, която да предизвика като правна последица премахването на строежа. Съдът не е допуснал и нарушение на съществени процесуални норми. Изследван е въпроса за евентуалната търпимост на строежа по смисъла на § 16, ал. 1 ПЗРЗУТ. Строежът е извършен пред периода 2003 г ., като бетоновата площадка е недопустима и не съответства на предвижданията на ПУП. С оглед времето на извършването строежът не е търпим, което е пречка да се елиминира премахването му като незаконен. Поради това, като е приел обжалвания пред него административен акт за валиден и законосъобразен такъв, решаващият съд е постановил съответно на материалната разпоредба решение. Решението е недопустимо в частта като постановено при участието на заинтересованите страни Антоанета Кнебел, Любомир Димитър Дандулов и Зорка Димитрова Дандулова при следните съображения: По принцип административното производство по премахване на незаконен строеж следва да се развива между административния орган и извършителя на строежа. Собственикът на имота, ако е лице, различно от извършителя на строителството, не е и не може да бъде адресат на такава заповед. На още по-голямо основание от кръга на заинтересованите лица са изключени лицата, собственици на съседни имоти. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение