Решение № 8469 от 22.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14382/2017 г.

Решение № 8469 от 22.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14382/2017 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Призводството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Р. П. К., подадена чрез упълномощен адв. Д. Г., против решение № 1938 от 3.11.2017 г., постановено от Административен съд - В., шести състав, по адм. д. № 1395/2017 г. С жалбата се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението. Касационната жалбоподателка оспорва изводите на първоинстанционния съд по тълкуването и прилагането на чл. 5, ал. 2, т. 2 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. и твърди, че административният орган не е изпълнил задължението си, предвидено в чл. 24, ал. 2 от приложимата наредба и не й е дал възможност да отстрани фактическа грешка при попълване на справката - декларация - приложение 2 към същата наредба. Заявява, че съдът е приел, че е достатъчно позоваването на разяснително писмо на заместник - министъра на земеделието и храните от 20.07.2016 г. и се е позовал на представена фактура, в който било вписано, че доходът е от биотор ОТ калифорнийски червеи, което не съответства истината, защото във фактурата е вписано биотор - /тире/ - калифорнийски червеи. Претендира отмяна на обжалваното решение, като неправилно постановено и отмяна на атакуваната заповед № 03-030-РД/121 от 24.04.17 г. на директора на ОД на ДФ "Земеделие"- гр. В.. Прави искане за присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - директорът на ОД на Д. фонд "Земеделие", гр. В., оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрисконсулт Д. Бонева - Ашикова, която с писмен отговор и с писмена молба пледира за отхвърляне на касационната жалба и оставяне в сила обжалваното съдебно решение, като законосъобразно постановено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото правилно е прието от съда, че законосъобразно е отказано финансиране по подаденото заявление за подпомагане по подмярка 6.3 "Стартова помощ за развитие на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия", поради това, че не е изпълнено условието на чл. 5, ал. 2, т. 2 вр. чл. 5, ал. 12 от Наредба № 10/10.06.2016 г., според което кандидатът не доказва, че е получил от земеделска дейност най-малко 33 на сто от общите си приходи за предходната календарна година. Според участващия по делото прокурор продуктите, по отношение на които се прилага общата политика на ЕС в областта на селското стопанство са посочени изрично в приложение 1 към Договора за създаване на Е. О., като сред тях не фигурират торове, в това число и биотор, поради и което и доходът от продажбата на този продукт не се признава за доход от земеделие. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на Р. П. К. за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в преклузивния срок, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното р ешение № 1938 от 3.11.2017 г. е отхвърлена жалбата на Р. П. К., подадена чрез адв. Георгиев против заповед № 03-030-РД/121 от 24.04.17 г. на директора на ОД на ДФ "Земеделие"- гр. В., с която е отказано финансиране по заявление за подпомагане с УИН № 03/06/3/0/00235/18.07.2016 г. и Р. П. К. е осъдена да заплати на ОД на ДФ "Земеделие"- В. юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд - В. е приел, че процесният административен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената писмена форма, поради което не страда от пороци водещи до неговата нищожност. Първоинстанционинят съд е констатирал, че с атакуваната заповед е отказано финансиране на жалбоподателя по подаденото заявление за подпомагане по подмярка 6.3 "Стартова помощ за развитие на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия", тъй като не е изпълнено изискването на чл. 5, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 5, ал. 12 от Наредба № 10/10.06.16 г. за прилагане на подмярка 6.3 "Стартова помощ за развитие на малки стопанства" от мярка 6" Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. - кандидатът не доказва, че е получил от земеделска дейност най-малко 33 % от общите си приходи/доходи за предходната календарна година. В обжалваното решение е отразено, че жалбоподателката е подала заявление за подпомагане, като в справката-декларация за дела на приходите от продажби от земеделска дейност, производство на преработена земеделска продукция, директно свързани със земеделската дейност спрямо общите приходи през предходната година - Приложение № 2 към чл. 5, ал. 12, т. 1 от Наредба № 10/10.06.16 г. е декларирала приходи от биотор от калифорнийски червеи, съгласно представената фактура № 2 от 20.09.15 г., като продукцията е получена от животновъден обект 72820210 - 100 кв. м. калифорнийски червеи, както и във фактурата от 20.09.15 г. е вписано: био тор - червен калифорнийски червей- 2 куб. м. с единична цена от 300 лв. и обща стойност на фактурата - 600 лв. Първостепенният съд е обсъдил приложението на чл. 5, ал. 2, т. 2 от Наредба № 10/10.06.16 г., според която разпоредба за финансово подпомагане могат да кандидатстват лица, които към датата на подаване на заявлението са получили от земеделска дейност най-малко ЗЗ на сто от общите си приходи/доходи за предходната календарна година, а в ал. 12 на чл. 5 от същата наредба е предвидено, че условието по ал. 2, т. 2 се доказва с представянето на справка декларация за приходи от земеделски дейности по образец съгласно приложение № 2; заверено копие от ТД на НАП на годишна данъчна декларация за предходната календарна година от годината на подаване на заявлението за подпомагане; документи, доказващи правно основание за ползване на имотите, на които е произведена селскостопанската продукция, чрез чиято реализация са сформирани приходите/доходите в ГДД за предходната календарна година спрямо годината на кандидатстване; за приходи, сформирани от продажба на земеделски продукти от животновъдство, се изисква удостоверение за регистрация на животновъден обект; приходни/разходни документи, в случай, че са издадени съгласно ЗСч, ЗДДФЛ и ЗКПО, свързани със земеделската дейност, от която са сформирани приходите/доходите за предходната календарна година на годината на кандидатстване. В т. 23 от ДР на цитираната наредба е посочено, че приход/доход от земеделска дейност за преходната календарна година е доход, придобит от кандидата през предходната календарна година /спрямо датата на кандидатстване/ от дейността му за производство на непреработени земеделски продукти и на преработени продукти в резултат на преработка на собствени земеделски продукти, вкл. получена финансова помощ по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. и Програмата за развитие на селските райони 2014 - 2020 г., схемите за директни плащания, националната програма за пчеларство, националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор и други национални схеми за подпомагане, директно свързани със земеделските дейности на кандидата, а съгласно т. 6 земеделска дейност е селскостопанска дейност по смисъла на чл. 4, § 1, буква "в" от Регламент /ЕС/ № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент /ЕО/ № 637/2008 на Съвета и Регламент /ЕО/ № 73/2009 на Съвета /ОВ, L 347/608, 22 декември 2013 г./Регламент /ЕС/ № 1307/2013/. При така очертаната нормативна база първоинстанционният съд е преценил, че жалбоподателката е декларирала приходи/доходи от земеделска дейност по фактура № 2/20.09.15 г., в която е вписан предмет на сделката: био тор- червен калифорнийски червей. Съдът се е позовал на т. 25 от писмо на заместник-министър на земеделието изх. № 13-3940 от 20.07.16 г., както и е констатирал, че "биотор" като продукт не е включен в приложение № I към чл. 32 от Договора за създаване на Европейската общност и е преценил, че продуктите, по отношение на които се прилага общата политика на Съюза в областта на селското стопанство, са посочени изрично в горепосоченото приложение I, но след тях не фигурират торове, в това число и биотор, поради което и доходът от продажбата на този продукт не се признава за доход от земеделие. От тук е изведено заключение, че торовете като продукт са изключени от обхвата на чл. 32 ДСЕО. Във връзка с твърдението на жалбоподателката, че декларираният доход е от продажбата на червени калифорнийски червеи, съдът е приел, че е неоснователно, защото видно от издадената фактура, предмет на същата е биотор, а представения приемо-предавателен протокол за предаване на червеи не може да обоснове друг предмет на сделката по издадената фактура, доколкото в него изрично е посочено като наименование на стоката/услугата: биотор - червен калифорнийски червей. При това положение е счетено, че жалбоподателката не е доказала, че съответства на изискването на чл. 5, ал. 2, т. 2 от Наредба № 10/10.06.16 г. за прилагане на подмярка 6.3 "Стартова помощ за развитие на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно и допустимо постановено, но е неправилно по следните съображения: В касационната жалба е развито подробно оплакване за допуснато за нарушение от страна на ответния административен орган на нормата на чл. 24, ал. 2, изречение първо от Наредба № 10/10.06.16 г., според която разпоредба в случай на нередовност на документите или непълнота и неяснота на заявените данни и посочените факти по ал. 1, т. 1, Разплащателната дирекция уведомява с мотивирано писмо кандидата, който в срок от 10 работни дни от уведомяването може да отстрани констатираните нередовности, непълноти или неясноти чрез представяне на допълнително исканите документи, вкл. документи извън посочените в Приложение № 10. Касационният съдебен състав констатира, че идентично възражение се съдържа в първоинстанционната жалба и то е отразено като такова на първата страница на обжалваното решение. Първоинстанционният съд обаче не се е произнесъл по така релевираното твърдение. В мотивите на съдебното решение изобщо не е обсъден този въпрос, а той е от съществено значение за преценката доколко е изпълнена изрично регламентираната в наредбата процедура при установяване на нередовност на документите, непълноти или неясноти, по отношение на която е предвидено издаване на мотивирано писмо от страна на административния орган и предоставяне на срок от 10 работни дни за отстраняване на констатираните неясноти, непълноти или нередовности. В конкретния случай оплакването на оспорващото лице е точно в този смисъл и първоинстаницонният съд е бил длъжен да се произнесе по така формулираното възражение, но това не е направено, въпреки, че в обжалваното решение се съдържа изявление, че съдът бил извършил "задължителна проверка по реда на чл. 168 АПК, вр. чл. 146 АПК". Следва да се има предвид, че първостепенният съд изобщо е пропуснал да изложи прави изводи относно наличието или не, на съществено нарушение на административнопроизводствените правила, каквото е задължението му, визирано в чл. 146, т. 3 от АПК, при извършване на служебна проверка по законосъобразността на обжалвания административен акт. От съществено значение в случая е обстоятелството, че самият жалбоподател е сезирал съда с оплакване за неспазване на процедурата, регламентирана в чл. 24, ал. 2 от Наредба № 10/10.06.16 г. за прилагане на подмярка 6.3 "Стартова помощ за развитие на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., но в обжалваното решение не е разгледано това твърдение. Следва да се има предвид се има предвид, че ако касационният съдебен състав се произнесе за първи път по оплакването на жалбоподателката вместо първоинстанционния съд, страните по спора биха загубили една съдебна инстанция, което е недопустимо в административното съдебно производство, което е двуинстанционно по силата на чл. 131 от АПК. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че е осъществено съществено нарушение на съдопоризводствените правила, което налага отмяна на обжалваното решение само на това основание. За пълнота на изложението следва да се отрази и обстоятелството, че във фактическата част на съдебното решение подробно е възпроизведена приетата по делото съдебно- ветеринарномедицинска експертиза, по отношение на която обаче липсват каквито и да е правни изводи. При това положение от съдържанието на съдебното решение не може да се разбере какво правно заключение е изведено въз основа на горепосочената експертиза, тъй като тя не е обсъдена от първоинстанционния съд и не е ясно дали последният е счел, че с нея се потвърждава правното основание за процесния отказ да финансово подпомагане или обратното. В края на обжалваното решение се съдържа само едно изречение: "Видно заключението на съдебно-ветеринарномедицинската експертиза за производството на биотор е необходима оборска тор", която констатация не съответства на отговора на вещото лице по третата задача на експертизата, а именно: "Червеният калифорнийски червей може да се храни с всички органични отпадъци, които са преминали известна ферментация: органични отпадъци от хранителната промишленост, отпадъци от зеленчукови култури, слама и листа, хартия и картон, фекали и торни отпадъци, утайки от отпадъчни води". Следователно според изслушания експерт торните отпадъци / без конкретизацията, че се касае точно за оборски тор/ са един вид от няколкото различни видове отпадъци, чрез които се получава като краен продукт биотор след преработката от калифорнийските червеи. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на обжалваното решение са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изискващи отмяна на съдебното решение и връщане делото на друг съдебен състав на същия съд. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе по релевираното възражение в първоинстанционната жалба за неизпълнение на процедурата, визирана в чл. 24, ал. 2 от Наредба № 10/10.06.16 г. за прилагане на подмярка 6.3 "Стартова помощ за развитие на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., както и да бъдат формулирани правни изводи въз основа на приетата съдебно- ветеринарномедицинска експертиза. Относно претендираните по настоящото дело разноски, съдът не следва да се произнася, предвид нормата на чл. 226, ал. 3 от АПК. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение второ и с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,