Решение № 9888 от 14.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3725/2014 г.

Решение № 9888 от 14.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3725/2014 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Бутед" АД със седалище гр. Бургас, представлявано от изпълнителния директор Никола Шиваров, чрез процесуалния му представител адв. Мариета Георгиева, срещу решение № 126 от 23 януари 2014 г., постановено по адм. дело № 2400/2012 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед № ДК-02-ЮИР-184/25 юли 2012 г., издадена от началника на РДНСК Югоизточен район и дружеството е осъдено да заплати направените по делото разноски. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - началник на РДНСК Югоизточен район, чрез юрк. Албена Костова, намира за неоснователна подадената касационна жалба. Другият ответник - "Сентрал Парк Бургас" ЕООД, чрез адв. Елена Златинова, намира оспореното решение за недопустимо. Алтернативно поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е неправилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и са процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд Бургас е образувано по жалба на "Бутед" АД срещу заповед № ДК-02-ЮИР-184/25 юли 2012 г., издадена от началника на РДНСК Югоизточен район, с която е наредено премахване на незаконен строеж "Едноетажна масивна сграда" с идентификатор 07079.604.195.53 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, находящ се в имот с идентификатор 07079.604.195, представляващ ПИ № 129, кв. 53 (бивш кв. 16), по плана на гр. Бургас. Съдът е приел, че процесният обект е бил изграден през 1991 г. без строителни книжа и не е търпим по смисъла на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Приета е и неприложимост на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД ЗУТ. Поради това съдът е отхвърлил подадената жалба. Решението е допустимо. Направеното в обратния смисъл възражение от ответника по касация "Сентрал Парк Бургас" ЕООД, основаваща се на липсата на правен интерес от страна на "Бутед" АД да оспорва заповедта на началника на РДНСК Югоизточен район, е неоснователно. Преди всичко, налице е твърдение за собствени права върху строежа, разпореден за премахване. Освен това, съобразно представените актове за държавна собственост е налице индиция за евентуални собственически права върху процесния строеж. При това положение оспорената заповед най-малкото застрашава правата на дружеството. Застрашаването на твърдени материални права, дори и без прякото им нарушаване, легитимира правен интерес от оспорване на заповедта на началника на РДНСК Югоизточен район от страна на "Бутед" АД и е достатъчно основание да обуслови процесуалната му легитимация да оспорва заповедта. За целите на съдебното административно производство е достатъчно наличието на индиция за твърдени от жалбоподателя собствени права, което обосновава правния му интерес от водене на делото, тъй като съдебният акт ще го обвърже по отношение произтичащите последици във връзка с образуваното производство по премахване на незаконния строеж. Решението е неправилно. Съгласно императивната разпоредба на § 16 от ПР на ЗУТ търпимите строежи не подлежат на премахване. Изследването търпимостта на незаконния строеж, чието премахване е предмет на заповедта по чл. 225, ал. 1 от ЗУТ, е задължение на административния орган. Същото задължение има и съдът в производството по оспорване на административния акт. В случая в нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е установил и не е изяснил правно релевантните факти, относими към приложението на цитираната норма, което е довело и до незаконосъобразност на изводите му относно липсата на предпоставките от съответния фактически състав. След като е установено времето на извършване на строителството на разпоредената за премахване сграда - през 1991 г., то приложимата в случая разпоредба е тази по § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ. В нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е изложил мотиви относно това защо приема неприложимост на посочената норма. В оспореното решение съдът е приел единствено, че разпоредбата на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ - предвид времето на извършване на строителството, не е приложима. Не са изложени обаче никакви мотиви, обосноваващи липсата на предпоставките на § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ. Липсата на мотиви представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като препятства извършването на проверка за законосъобразност на оспорения съдебен акт. Съдът е следвало да събере доказателства относно това дали по отношение на процесния строеж са налице предпоставките за търпимост на строежа, визирани в § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ, включващи и наличието на декларация от собственика им в указания в нормата срок. Наличието на това обстоятелство не е изследвано при разглеждането на делото. С оглед горното оспореното решение като неправилно - поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, ще следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 от АПК делото ще следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът ще следва да събере доказателства и да изложи съображения относно наличието, респ. отсъствието на предпоставките за търпимост на процесния строеж съгласно § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,