Решение № 13694 от 17.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6239/2014 г.

Решение № 13694 от 17.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6239/2014 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Атанас Димитров Петров, с адрес в гр. Пловдив, срещу решение № 689/17.03.2014 г., постановено по адм. д. № 3789/2013 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлено оспорването му против решение № ДОИ-6-4/19.11.2013 г. на кмета на район "Западен" - Пловдив за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация по заявление с вх. № ДОИ-6/6.11.2013 г. Касаторът, в касационната жалба, в писмена защита и в съдебно заседание оспорва съдебното решение като твърди, че то е постановено при неправилно приложение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Изложени са съображения, че неправилно първоинстанционният съд е образувал производството срещу изричен акт на кмета на район "Западен" - Пловдив, вместо срещу мълчалив отказ. Твърди, че не са обсъдени редица пропуски при издаването на административния акт, както и фактите, сочещи неспазване на процедурата по чл. 31, ал. 2 от Закона за достъп до обществената информация (ЗДОИ). Според касационния жалбоподател неправилно решаващият съд е приел, че в конкретния случай не е налице надделяващ обществен интерес в производството ЗДОИ като не е взел предвид и че искането на достъп до обществена информация цели да разкрие евентуални нарушения на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (ЗПУКИ). Иска да бъде отменено съдебното решение и да бъде задължен административния орган да предостави исканата информация. Претендира се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът кметът на район "Западен" - Пловдив, редовно призован, чрез процесуален представител, в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба и отмяна на постановения съдебен акт. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение № 689/17.03.2014 г., постановено по адм. д. № 3789/2013 г. по описа на АС - Пловдив е отхвърлено оспорването на Атанас Петров против решение № ДОИ-6-4/19.11.2013 г. на кмета на РЗП за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация по заявление с вх. № ДОИ-6/6.11.2013 г. От фактическа страна първоинстанционният съд приема, че Петров е подал заявление с вх. № ДОИ-6/6.11.2013 г. до кмета на район "Западен" - Пловдив, с което е поискал обществена информация по реда на ЗДОИ и е посочил конкретни данни, които представляват интерес за него, посочен е предпочитаният начин за предоставяне на информацията, вписани са имена и адрес за получаване на поисканата обществена информация. Прието е, че писменото запитване съдържа изискуемите в чл. 25 от ЗДОИ реквизити. От доказателствата по делото е прието, че заявлението за достъп до обществена информация е постъпило и е регистрирано на 6.11.2013 г., като органът се е произнесъл по искането в срок, а именно на 19.11.2013 г. Оспореното решение е мотивирано с наличието на изрично писмено несъгласие за предоставяне на исканата информация по смисъла на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ. Изричните несъгласия с вх. № ДОИ-6/1/ от 14.11.2013 г. и вх. № ДОИ-6/3/ от 15.11.2013 г. са изготвени от името на третите засегнати лица - Мирослав Тенев Тенев и "Битулайт" ООД и са приети като писмени доказателства по делото. От правна страна съдът приема за безспорно обстоятелството, че в случая достъпът засяга интересите на трети лица и те не са дали изрично писмено съгласие да бъде разкрита търсената информация като писмено са изразили волята си. Според първоинстанционния съд при липса на писмено съгласие за предоставяне на исканата обществена информация от засегнатите трети лица, наличието на надделяващ обществен интерес е в тежест на доказване на търсещия информация. В случая жалбоподателят не бил ангажирал нарочни доказателства относно съществуването на надделяващ обществен интерес свързан с въпроса налице ли е или не сключен възмезден договор между съответните детски градини, Община Пловдив и третите лица, относно който е поисканата обществена информация. Решението е незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон и е необосновано. Първоинстанционният съд правилно е определил предмета на спора и в този смисъл е неоснователно оплакването в касационната жалба за допуснати нарушения относно естеството на правния спор и оспорения акт. По делото е приложен изричният отказ на административния орган за предоставяне на достъп до обществена информация. Доводите в касационната жалба, свързани с наличието на мълчалив отказ за произнасяне са без правно значение и по аргумент от чл. 58, ал. 3 от АПК. Преценката относно незаконосъобразността на мълчаливия отказ обвързва със същите правни последици и последвалия изричен такъв по смисъла на чл. 58, ал. 3 от АПК. Следователно изложените от касатора съображения в обратния смисъл, както и неустановяването на всички факти, свързани с документооборота на административния орган, включително и начина на поставяне на входящи номера и администриране на преписката, не са се отразили върху изясняване на делото от фактическа страна, доколкото тези факти в конкретния случай се явяват ирелевантни за правилното разрешаване на спора. Основателни са съображенията на касатора за неправилна преценка на съда относно липсата на данни за съществени нарушения на административнопроизводствените правила. На основание чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ задълженият субект може да постанови отказ за достъп до исканата обществена информация, ако исканата информация засяга интересите на трето лице и няма негово изрично писмено съгласие за предоставянето й, освен в случаите на надделяващ обществен интерес. В мотивите на обжалваното пред АС-Пловдив решение на кмета на район "Западен"-Пловдив не се съдържат никакви обсъждания относно наличието или отсъствието на надделяващ обществен интерес. Тези обстоятелства са от съществено значение за формиране на разпоредителната част на административния акт, поради което на основание чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК следва да се съдържат в акта. Липсата на фактически основания за издаване на акта ограничава проверката относно неговата законосъобразност по същество като съответствие с материалния закон, поради което представлява неспазване на установената форма, водещо до основателност на оспорването му по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК. Допълнително следва изрично да се посочи, че в административната преписка се съдържат достатъчно данни, обуславящи неизпълнението на разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ. Текстът на разпоредбата предвижда излагане на мотиви при упражняване на дискреционната власт на административния орган във всеки един от посочените два случая. От събраните по делото достатъчно доказателства е възможно да се обоснове наличие на данни за надделяващ обществен интерес, който не е констатиран както от административният съд, така и от административният орган. Не е спорно, че настоящият ответник е задължен субект по смисъла на ЗДОИ, предоставящ достъп до обществена информация. От събраните по делото доказателства и от естеството на исканата обществена информация недвусмислено е видно, че искането е насочено към съставяне на собствено мнение относно дейността на задължения субект във връзка със законосъобразността на изпълнението на общинския бюджет както и вида и изпълнението на процедурите по възлагане на обществени поръчки. Изложените мотиви от съда в обратния смисъл са довели до необоснованост на съдебния акт, защото разкриването на корупция и злоупотребата с власт, лошо управление на държавно или общинско имущество или други незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица в съответните администрации, с които се засягат държавни или обществени интереси, права или законни интереси на други лица е информация с обществен интерес по смисъла на § 1, т. 5, б. "г" от ДР на ЗДОИ и задължително е необходимо извършване на преценка доколко този интерес е надделяващ над личния интерес на засегнатите лица. Съгласно § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ "надделяващ обществен интерес" е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3 от закона. Кметът на Район "Западен"-Пловдив не е възприел искането за достъп до обществена информация от гледна точка съдържанието на тези две легални дефиниции на относимите понятия и без излагане на мотиви по какви причини приема, че не е налице надделяващ обществен интерес за предоставянето на търсената информация. Необосновано АС-Пловдив е приел, че е достатъчно наличието на изразено несъгласие от засегнатите трети лица и то е обвързващо за административния орган. В противоречие с правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса тежестта на доказване е възложена на жалбоподателя независимо, че във фактическите основания за издаване на отказа да бъде предоставена искана обществена информация липсват съображение относно баланса на засегнатите интереси и вида на търсената информация . По изложените съображения обжалваното решение като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост на правните изводи, следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато като административната преписка на административния орган за ново произнасяне, при което да се съобразят съображенията в настоящото съдебно решение относно правилното приложение на закона. С оглед изхода на спора в полза на касатора следва да се присъдят разноски за цялото производство. Пред първоинстанционния съд Атанас Димитров Петров е бил представляван от младши адвокат, който не е извършил процесуално представителство в открито съдебно заседание (единственото процесуално действие, което е отразено като осъществено от адв. Величков е подписване на жалбата, а и пълномощното му е във връзка с обжалване на мълчалив отказ), поради което и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК и чл. 20, ал. 6, пр. второ от Закона за адвокатурата следва да бъдат присъдени разноски само в размер на 10 лв. (държавна такса). По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение