Решение № 5422 от 25.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3113/2018 г.

Решение № 5422 от 25.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3113/2018 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Т." ЕООД, ЕИК *********, гр. С., подадена чрез адв. Г. П., срещу Решение № 282 от 12.01.2018 г., постановено от Административен съд - С. град по адм. дело № 7748 по описа на същия съд за 2017 г. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт (РА) № Р- 22002216005657-091-001 от 04.04.2017 г., поправен с РАПРА № П-2222151709083 1-003-001 от 29.05.2017 г., с който по ЗДДС за данъчни периоди: м. 05.2015 г. са установени задължения в размер на 9 650 лв. и м. 06.2015 г. в размер на 81 700 лв., ведно със съответните лихви, по фактури от доставчика "Т. с." ЕООД, потвърден в тези части с решение № 903 от 09.06.2017 г. на и. д. директора на Д "ОДОП" - гр. С. В касационната жалба са посочени аргументи за неправилност на решението по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Сочат се доводи за нищожност на РА с мотив, че същият не е подписан саморъчно от съставилите го органи по приходите, нито е подписан в съответствие със ЗЕДЕП. Касаторът оспорва изводите на съда за липса на реално осъществени доставки по смисъла на чл. 9 ЗДДС от "Т. с." ЕООД, като счита, че не са обсъдени всички доказателства по делото, възраженията на дружеството, поради което решението на съда е и необосновано. Конкретни оплаквания се съдържат в КЖ. Иска отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отменен РА и да бъдат присъдени разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП гр. С. оспорва чрез юрк. Г. касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, КЖ е неоснователна относно непризнатия данъчен кредит по фактура № 4/29.05.2015 г. ведно със съответните лихви и е основателна касателно отказания ДК по фактура № 5/30.06.2015 г., ведно с лихвите, поради следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - С. град е отхвърлил жалбата на "Т." ЕООД срещу ревизионен акт (РА) № Р - 22002216005657-091-001 от 04.04.2017 г., поправен с РАПРА № П-2222151709083 1-003-001 от 29.05.2017 г., с който по ЗДДС за данъчни периоди: м. 05.2015 г. са установени задължения в размер на 9 650 лв. и м. 06.2015 г. в размер на 81 700 лв., ведно със съответните лихви, по фактури, издадени от доставчика "Т. с." ЕООД. Актът е потвърден в тези части с решение № 903 от 09.06.2017 г. на и. д. директора на Д "ОДОП" - гр. С. За да отхвърли жалбата на дружеството, първоинстанционният съд се е мотивирал, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решаващият съд е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства във връзка с спорните фактури, издадени от "Т. с." ЕООД и установената въз основа на тях от приходните органи фактическа обстановка. Счел е за установена липсата на безспорни доказателства, че дружествата, от чието име са издадени фактурите, са изпълнители на документираните с тях доставки. Решението е валидно, допустимо и частично правилно, поради следното: Оплакванията на касатора, аналогични с тези, заявени пред административния съд, са свързани с неправилно тълкуване на материалния закон, допуснати процесуални нарушения при обсъждане на събраните по делото доказателства. Във връзка с направените възражения за нищожност на РА настоящата касационна инстанция преценява същите за неоснователни. Правилно административният съд е преценил РА и РАПРА, като издадени от органи, разполагащи с материална компетентност. По отношение на подписаните при ревизията с електронен подпис документи в рамките на първоинстанционното производство, данъчната администрация е ангажирала доказателства, че електронните подписи на приходните органи, участвали в конкретното ревизионно производство, са валидни и квалифицирани по смисъла на чл. 13, ал. 3 и 4 от ЗЕДЕП във връзка с чл. 16 и чл. 24 от същия закон. Описаните в молба от 17.11.2017 г. /л. 203 - 241/ и приложени към същата доказателства не са оспорени от касационния жалбоподател, поради което правилно са възприети от съда и въз основа на тях е обоснован извод за валидно поставени електронни подписи. По съществото на спора, настоящият състав на ВАС, Осмо отделение приема за неналични сочените от касатора нарушения на материалния и процесуалния закон във връзка с доставката по фактура № 4/29.05.2015 г., издадена от "Т. с." ЕООД на "Т." ЕООД. Съдът е обсъдил всички събрани в хода на административното и съдебното производство доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, обосновано е направил извод за законосъобразност на начислените задължения по ЗДДС за м. 05.2015 г. в размер на 9 650 лева, ведно със съответните лихви. Предмет на първата спорна фактура № 4/29.05.2015 г. е "плащане по договор" /л. 137/, която според РЛ е свързана с договор от 20.05.2015 г. Съгласно неговите клаузи изпълнителят се е задължил да придобие и прехвърли на РЛ в срок до 30.08.2015 г. - бетонов възел, предмет на публична продан, която ще се извърши от 26.04.2015 г. до 26.05.2015 г. по изпълнително дело № 20117930400164 на ЧСИ Н. Д. Касаторът не е ангажирал доказателства относно реалното извършване на представителството му от страна на "Т. с." ЕООД в процедурата по проведената публична продан относно процесните вещи. Точно обратното, доказателствата по делото установяват, че "Т." ЕООД е придобило вещите след проведена публична продан, във връзка с което е приложено Постановление за възлагане на движима вещ от 21.12.2015 г. на ЧСИ Н. Д. С него е възложена собствеността върху бетоновия възел на "Т." ЕООД за сумата от 22 020 лева. Липсват доказателства за изпълнение на възложените с договора задължения от страна на "Т. с." ЕООД, включително за плащането по договора, поради което съдът законосъобразно е посочил в решението си липсата на реално осъществяване на доставката по смисъла на чл. 9 ЗДДС. Съдебното решение обаче е необосновано в частта, отхвърляща жалбата на дружеството срещу РА относно непризнатото ПДК в размер на 81 700 лв., ведно със съответните лихви по доставката, документирана с фактура № 5/30.06.2015 г., издадена от "Т." ЕООД. Предмет на фактурата е "плащане по договор", /л. 137/. Във връзка с нея е приложен договор от 30.06.2015 г., съгласно който изпълнителят "Т. с." ЕООД се задължава да придобие по възложение недвижим имот, частна държавна собственост, а именно поземлен имот находящ се в гр. Е. П. с площ от 4390 кв. м и представляващ имот пл. № 35, попадащ в парцел XI за търговска и складова дейност, кв. 15, след което да го прехвърли на "Т." ЕООД. Основателен е доводът на касатора, че не е обсъден правилно факта на реализирано частично плащане съгласно клаузите на раздел III, чл. 6 от договора, съответстващо на предмета по фактурата. Този факт е констатиран и в решението на директора на Д "ОДОП" - гр. С., който го е игнорирал, в следствие недоказване плащането на остатъка. Последният, обаче е дължим съгласно предвиденото в чл. 6 от договора при прехвърляне собствеността върху имота. Към момента на постановяване на първоинстанционното решение не са събрани доказателства за настъпил транслативен ефект по отношение собствеността върху общинския/държавен недвижим имот, в рамките на особената продажба чрез търг, включваща оценка и други действия, които са извън правомощията на участниците в нея. В този смисъл са логични аргументите на касатора, че макар да са изтекли договорените срокове за прехвърляне собствеността върху имота, за който е направено частичното плащане, "Т." ЕООД не би могло да ги съобрази с действията на органите, компетентни да организират продажбата чрез търг на общинския/държавен имот. Доколкото приходната администрация не е събрала доказателства за настъпила окончателна невъзможност за продажбата на недвижимия имот в гр. Е. П., например прекратена процедура чрез търг, или доказателства за окончателното придобиване на имота от участник в търга, различен от "Т. с." ЕООД, то и не може да се приеме за нереална доставката, във връзка с която е направено плащането по фактура № 5/30.06.2015 г., издадена от "Т. с." ЕООД на "Т." ЕООД. Поради това РА по отношение на отказания ДК по нея и съответните лихви е незаконосъобразен. В този част съдебното решение трябва да бъде отменено, след което да се постанови друго, отменящо РА. Разноски: С оглед резултата по спора и съразмерно на защитения интерес, дружеството има право на разноски за двете инстанции общо в размер на 7463 лева. Съразмерно на отхвърлената част на жалбата, ответникът по нея има право на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции общо - 1439 лева. След компенсация в полза на дружеството трябва да бъдат присъдени разноски за двете инстанции общо - 6024 лева. Водим от горното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, чл. 222, ал. 1, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,