Решение № 13606 от 24.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8274/2011 г.

Решение № 13606 от 24.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8274/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Николай Урумов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадени касационни жалби срещу решение № 5589 от 20.04.2011 г., постановено по адм. дело № 8640 от 2010 г. по описа на Върховния административен съд - седмо отделение, от:

• Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) - в частта му, с която частично е било отменено нейно решение № 617 от 03.06.2010 г. по преписка № КЗК-296 от 02.04.2009 г. за наложена имуществена санкция на "ЕВН България Електроразпределение" АД в размер над 67 469 лв. до пълния определен размер на санкцията от 337 347 лева. В жалбата са изложени съображения за необоснованост.

• "ЕВН България електроразпределение" АД със седалище гр. Пловдив - в частта му, с която е било оставено в сила решение № 617 от 03.06.2010 г. по преписка № КЗК-296 от 02.04.2009 г. за наложена имуществена санкция на "ЕВН България Електроразпределение" АД в размер над 67 469 лева. Развиват се съображения за допуснато нарушение на закона и необоснованост.

Касационна жалба е подала и заинтересованата страна - "ЯНА" АД със седалище гр. Бургас, срещу решението на тричленния състав на Върховния административен съд в частта му, с която е била намалена наложената от КЗК санкция над 67 469 лв. до пълния размер на санкцията 337 347 лева. Изложени са съображения за необоснованост на решението.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение на неоснователност и на трите касационни жалби по съображения, изложени в пледоарията му по делото.

Върховният административен съд - петчленен състав, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че касационните жаби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежни страни, което ги прави процесуално допустими. Разгледани по същество, те са неоснователни.

С посоченото по-горе решение в производство по чл. 145 и сл. АПК Върховният административен съд - седмо отделение, по жалба на "ЕВН България електроразпределение" АД със седалище гр. Пловдив е отменил решение № 617 от 03.06.2010 г. по преписка № КЗК-296 от 02.04.2009 г. на Комисията за защита на конкуренцията в частта, с която за извършено нарушение на чл. 21, т. 4 от ЗЗК на "ЕВН България Електроразпределение" АД е наложена имуществена санкция в размер над 67 469 (шестдесет и седем хиляди четиристотин шестдесет и девет) лева до пълния определен размер на санкцията от 337 347 лева. Със същото решение е била отхвърлена жалбата на "ЕВН България Електроразпределение" АД срещу решение № 617 от 03.06.2010 г. по преписка № КЗК-296 от 02.04.2009 г. на Комисията за защита на конкуренцията в останалата му част. За да достигне до този резултат, съдът е приел, че въз основа на събраните по делото доказателства изводът на органа по конкуренция, че пазарното поведение на енергийното предприятие сочело на злоупотреба с монополно положение, бил обоснован. Тричленният състав е приел, че бил правилен изводът на комисията, че приложимостта на забраната по чл. 21, т. 4 от ЗЗК към разглежданото поведение на "ЕВН България Електроразпределение" АД следвала от самостоятелното и независимо функциониране на двата института, уредени в ЗЕ - изкупуването на енергийни обекти и съоръжения по § 4 от ПЗР на ЗЕ и плащането на цената за достъп по чл. 117, ал. 7 от ЗЕ. Развити са съображения, че посочвайки в електронно писмо до "Яна" АД, че "договор за достъп ще бъде предложен и сключен при стартирала процедура по изкупуване на въпросните съоръжения в изпълнение на § 4 от ПЗР на ЗЕ, като цената за достъп ще бъде заплащана от датата на сключване на договора за достъп до момента на уреждане на взаимоотношенията им относно собствеността върху разглежданото съоръжение", "ЕВН България Електроразпределение" АД, използвайки монополното си положение, поставяло сключването на договор за достъп и съответно заплащане на цената за достъп в зависимост от поемането от "Яна" АД на допълнителни задължения - стартиране на процедура по изкупуване на съоръжението по реда на § 4 от ПЗР на ЗЕ, които задължения по своя характер не били свързани с предмета на договора за достъп до електропровод "Яна 3" или с изпълнението на този договор. Съдът е направил извод въз основа на изложеното, че с поведението си ЕВН засягало интересите на "Яна" АД, като го лишавало от възможността да получи заплащане на цена за достъп до енергийното съоръжение.

С решението тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че е неоснователно възражението на жалбоподателя за наличие на спор за собственост по отношение на електропровод "Яна 3", по съображения, че липсвали каквито и да било доказателства в тази насока. Посочено е, че от решение на ДКЕВР от 21.12.2009 г. се установявало, че именно "Яна" АД било собственик на въпросното съоръжение и електропроводът бил актуван като собственост на дружеството. В мотивите си съдът е посочил, че нееднократно жалбоподателят е отправял покани и е водил преговори именно с "Яна" АД за стартиране на процедура по изкупуване на въпросното съоръжение. Кореспонденцията между страните била в подкрепа на факта, че именно "Яна" АД е било собственик на въпросното съоръжение, чието изкупуване се целяло от жалбоподателя, както и че жалбоподателят не е оспорвал собствеността на "Яна" АД върху съоръжението. Въз основа на тези доводи съдът е приел, че бил правилен изводът на комисията, че въпросът за изясняване на собствеността на енергийното съоръжение с оглед квалифициране поведението на "ЕВН България Електроразпределение" АД като злоупотреба с господстващо положение не стоял на дневен ред.

По отношение на наложената санкция Върховният административен съд - седмо отделение, е приел, че размерът като 0,05% от общия оборот за предходната финансова година бил силно завишен. Въз основа на данните по делото и като е съобразил условията на икономическа криза, довела до спад в производството и потреблението, съдът е приел, че целите на закона могли да бъдат постигнати и с налагане на по-нисък размер на имуществената санкция. По тези съображения е приел, че санкция в размер на 0,01% от оборота за 2009 г., умножен по коефициент 2 и намален с 10% от основния размер, възлизаща като краен размер на 67 469 лв., била справедлива и обоснована. Посочено е, че така от една страна санкцията щяла да има превантивен и възпиращ ефект за нарушителя, а от друга - не осуетявала възможността му да осъществява дейността си, съставлявайки прекомерно голямо бреме. Така приетото е законосъобразно.

При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за разрешаването на възникналия административноправен спор. Изложените в тази връзка съображения се споделят изцяло и от настоящата касационна инстанция, поради което не е необходимо да се преповтарят.

По касационната жалба на КЗК:

Фактически основните оплаквания са срещу решението в частта му, с която е бил намален размерът на наложената санкция. Тези оплаквания не се споделят от петчленния състав на Върховния административен съд.

След като е обсъдил всички събрани по делото доказателства, тричленният състав, с оглед конкретните данни за продължителността и тежестта на нарушението, изразяващо се в неправомерно поведение на "ЕВН България Електроразпределение" АД, с което дружеството е обвързало плащането на цената за достъп по чл. 117, ал. 7 от ЗЕ със стартиране на процедура по изкупуване на кабелния електропровод "Яна 3" по § 4 от ПЗР на ЗЕ, обосновано е приел, че КЗК правилно е квалифицирала нарушението като злоупотреба с господстващо положение по смисъла на чл. 21, т. 4 от ЗЗК, но не е съобразила имуществената санкция с разпоредбата на т. 5 и 7 от Общите положения на Методиката за определяне на конкретните санкции по ЗЗК. С оглед на тази констатация Върховният административен съд - седмо отделение, обосновано е направил извода, че определеният размер е прекомерно завишен, не кореспондира на тежестта на нарушението и на баланса на съотношението между смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. С оглед на това и приетата за установена по делото конкретна фактическа обстановка съдът обосновано и мотивиран от изложените подробни съображения за наличието на особености като ограничения географски район на нарушението, пълното съдействие от страна на "ЕВН България Електроразпределение" АД по време на проверката и разследването, както и липсата на вредоносен конкурентен резултат, правилно е редуцирал тежестта на наложената санкция като прекомерна. В тази връзка приетият размер на санкцията 0,01% от оборота за 2009 г., умножен по коефициент 2 и намален с 10% от основния размер, е напълно обоснован.

Неоснователно е възражението в жалбата, че съдът необосновано е обвързал съразмерността на наложената санкция със състоянието на криза, тъй като санкцията се определя на базата на общия оборот, който отразява най-добре връзката на съответното предприятие с пазара. Конкретното състояние на икономическия субект в конкретната икономическа ситуация в случая е установено посредством представения отчет за приходите и разходите на дружеството, като от него не може да се извлече аргумент за финансова тежест, която заплашва дружеството с прекратяване на стопанската му дейност. В решението обосновано е прието, че при определянето на размера на следващата се санкция следва да бъде съобразено наличието на икономическа криза, довела до спад в производството и потреблението, като въз основа на този довод съдът правилно е приел, че целите на закона биха могли да бъдат постигнати и с налагане на по-нисък размер на имуществената санкция. Това е така, защото състоянието на енергийния пазар е диктувано и от общото икономическо състояние на населението, което като обективна даденост е релевантно при определяне на конкретния размер на санкцията. Следователно не е нарушение обвързването от страна на съда на състоянието на пазара като цяло с конкретното икономическо състояние на дружеството.

По отношение на присъдените разноски в полза на ЕВН решението е съобразено с разпоредбите на чл. 78, ал. 5 ГПК и чл. 143, ал. 1 и 4 АПК, като са присъдени такива съразмерно уважената част от иска.

По касационната жалба на "Яна" АД:

Тя е неоснователна. По същество в нея не се съдържат самостоятелни касационни доводи, а се преповтарят оплакванията, които са правени по първоначалното производство. Фактически те подкрепят изводите на тричленния състав, направени в съдебното решение, отнасящи се до монополното положение на ЕВН, което не е било спорен момент в цялото производство. Що се отнася до оплакванията досежно намаления размер на санкцията, то за краткост следва да се посочи, че решението на съда в тази насока е законосъобразно. Подробни мотиви бяха изложени по-горе при обсъждането на касационната жалба на КЗК в тази й част, поради което не следва да бъдат преповтаряни по тази касационна жалба. Накратко, при определянето на имуществената санкция съдът е съобразил действащата към момента на извършването на нарушението разпоредба на ЗЗК и прилагането на двустепенния метод. Съгласно т. 7 от Методиката за определяне на санкциите КЗК няма задължение да прилага автоматично аритметични методи, а следва да изчисли санкцията съобразно конкретното финансово състояние на търговското дружество и конкретната пазарна икономическа среда.

По жалбата на "ЕВН България Електроразпределение" АД:

Касационната жалба на "ЕВН България Електроразпределение" АД е неоснователна. Съдът е изложил обосновани изводи във връзка със същността на спора, касаещ допуснато нарушение по чл. 21, т. 4 от ЗЗК. Текстът на нормата забранява на предприятие с господстващо положение на пазара да поставя сключването на договори в зависимост от поемането от другата страна на допълнителни задължения, които по своя характер или съгласно обичайната търговска практика не са свързани с предмета на основния договор. Възползвайки се от господстващото си положение на пазара на разпределение на електрическа енергия, жалбоподателят неправомерно е обвързал сключването на договор за достъп с изпълнение на задължението от страна на "Яна" АД за прехвърляне на кабелния електропровод "Яна 3", като по този начин изцяло е подчинил интересите на потребителя "Яна" АД на свой собствен интерес. Това е така, защото потребителят не е имал друга алтернатива освен да се съобрази с така поставеното условие от доставчика. По делото е била безспорно установена тази именно фактическа обстановка и същата е била подробно и аргументирано анализирана в мотивите на обжалваното съдебно решение. В тази връзка съдът е изложил и обосновани правни изводи за наличието на гражданскоправни отношения между "Яна" АД и ЕВН във връзка със спора им за собствеността на кабелния електропровод и съществуващите облигационни правоотношения, свързани с изкупуване на съоръжението и заплащане на цена за достъп. Обосновано съдът е квалифицирал споровете на тези страни по делото като такива с облигационен характер, доказването на чийто предмет следва да бъде направено в производство по общия исков ред. Правилен е и изводът по въпроса доколко спорът в административното производство се свежда до наличието на договорни отношения във връзка с осъществения фактически състав на чл. 21, т. 4 от ЗЗК, като съдът е обосновал решението, анализирайки всички правнозначими факти.

Още веднъж следва да се повтори, че съдът правилно е извършил цялостната преценка на степента на нарушението, липсата на вредоносен резултат, неговата продължителност, пълното съдействие, оказано на органа от страна на нарушителя, отчел е и обстоятелството, че размерът на санкцията значително надхвърля необходимото за ефективно наказване на нарушителя (специална превенция) и за постигане на целите на общата превенция, поради което правилно санкцията е намалена.

Подробно съдът е обсъдил и мотивирал размера, на който следва да възлезе наложената имуществена санкция на ЕВН, а именно 0,01% от оборота му за 2009 г., мотивирал е извода защо приема за прекомерна санкцията, наложена от КЗК, и е обосновал определения от съда размер. Ето защо решението на съда е правилно и в частта, с която е определил следуемата се санкция. По изложените дотук съображения решението следва да бъде оставено в сила като законосъобразно.

Ето защо Върховният административен съд - петчленен състав, на основание чл. 221, ал. 2 АПК