Решение № 9467 от 25.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1957/2013 г.

Решение № 9467 от 25.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1957/2013 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Общински съвет Горна Малина, против Решение № 1047/19.12.2012 г., постановено по адм. дело № 663/2012 г., по описа на Административен съд София - област, с което е обявено за нищожно решение № 103 от протокол № 4 от 13.02.2012 г., на Общински съвет Горна Малина в частта му, с която е отказано на ТП " Държавно ловно стопанство "Витиня", гр. Ботевград, поисканото със заявление вх. № 53 - 00 -17/13.12.2011 г. до Кмета на Община Горна Малина, освобождаване от заплащане на такси за сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждане на битови отпадъци за 2012 г. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което жалбата против цитираното решение на Общински съвет Горна Малина бъде отхвърлена като неоснователна. Ответникът - ТП "Държавно ловно стопанство "Витиня", чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София - област е обявил за нищожно решение № 103 от протокол № 4 от 13.02.2012 г., на Общински съвет Горна Малина в частта му, с която е отказано на ТП " Държавно ловно стопанство "Витиня", поисканото със заявление вх. № 53 - 00 -17/13.12.2011 г. до Кмета на Община Горна Малина, освобождаване от заплащане на такси за сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждане на битови отпадъци за 2012 г. За да постанови този резултат съдът е приел, че общинският съвет не е бил компетентен да се произнесе по подаденото заявление от дружеството до кмета на Община Горна Малина. Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ компетентни са служителите в общинската администрация, определени със заповед на кмета на общината по реда на чл. 4, ал. 4 ЗМДТ, да изпълняват функциите на органи по приходите. Решението е правилно. Правното основание на заявеното от предприятието искане визира чл. 71, т. 1 и т. 3 от ЗМДТ, при които хипотези такси за съответните услуги не се събират, след като първите две от тях не се предоставят, а за третата няма осигурени депа и/или съоръжения за обезвреждане на битовите отпадъци. Следователно, законовата рамка регламентира при какви конкретни обстоятелства таксите са недължими и това се отнася за всички лица - физически и юридически, за чиито имоти услугите не се предоставят от общината или няма изградени депа. Случаите по чл. 71 от закона безспорно са извън правомощията на общинския съвет. Предоставената законова делегация оправомощава органа на местно самоуправление само да определя реда, по който за дадена група или категория лица цялата ТБО или част от нея е недължима, поради неползване на имота, както и поради други обстоятелства от местно значение. Този извод се извежда от тълкуването на чл. 8, ал. 5 и ал. 6 от ЗМДТ, както правилно е счел и решаващият съд, в която насока е изложил подробни мотиви. В конкретния случай компетентният орган, който следва да прецени дали действително таксите за посочените услуги се дължат или са налице законово предвидените основания по чл. 71, т. 1 и т. 3 от ЗМДТ за тяхното несъбиране, принадлежи на съответния служител в общинската администрация по чл. 4, ал. 3 от закона, оторизиран по реда на чл. 4 от същия текст. Прилагането на правилата на ДОПК за провеждане на производствата по установяване, събиране и обезпечаване на местните такси е с оглед препращащите норми на чл. 4, ал. 1, вр. чл. 9 б от ЗМДТ. С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд София - област съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. При този краен извод и при липсата на възражение за прекомерност в полза на ответника по касационна жалба следва да бъдат присъдени и направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 1500.00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение