Решение № 9873 от 20.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1574/2020 г.

Решение № 9873 от 20.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1574/2020 г., II о., докладчик съдията Диана Петкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от "Каримпекс-1" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, представлявано от управителя З. Караиванов против Решение № 506/25.11.2019 г. постановено по адм. д. № 636/2019 г. по описа на Административен съд –Враца. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на съдебния акт, като постановен в нарушение на закона, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че не е налице съществено отклонение от одобрения инвестиционен проект по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 5 ЗУТ, а се касае до различни технологии на изпълнението. Сочи се, че оспорената заповед не е издадена в изискуемата форма тъй като липсват указания по чл. 224а, ал. 3 ЗУТ, както и не съответства на принципа по чл. 6 от АПК за съразмерност. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на ново с което оспорената заповед на Кмета на Община Враца да бъде отменена. Претендират се съдебни разноски за двете съдебни инстанции. В с. з. касационният жалбоподател, чрез процесуалният си представител поддържа изцяло касационната жалба. Ответникът-Кмета на Община Враца не се явява и не се представлява в с. з. Чрез процесуалният си представител е представил отговор по касационната жалба, писмено становище и допълнение към същото, с които оспорва изцяло основателността на касационната жалба. Претендира разноски по представен списък по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, сочейки че при постановяването на обжалваното съдебно решение са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Върховният административен съд, Второ отделение в настоящия си състав намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт. Разгледана по същество същата е основателна. С обжалваното решение Административен съд Враца е отхвърлил жалбата на "Каримпекс-1" ЕООД гр. София против Заповед № 1267/31.07.2019 г. издадена от Кмета на Община Враца, с която на осн. чл. 44, ал. 2 ЗМСМА във вр. с чл. 224а, ал. 1 ЗУТ спира изпълнението на строеж "Спортна зала на СОУ "Х. Ботев" гр. Враца, находящ се в урегулиран поземлен имот УПИ I в кв. 162, "ЦГЧ" по плана на гр. Враца с възложител Община Враца и строител "Каримпекс-1" ЕООД", като на осн. чл. 277, ал. 1 АПК строителят е поканен в 14-дневен срок да изпълни доброволно соченото разпореждане. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, поради което прави извод за нейната законосъобразност. Обжалваното решение е валидно, допустимо, но неправилно като постановено в нарушение на закона. Законосъобразен е извода на съда, че обжалвана заповед е издадена от компетентен орган-Зам. кмета на Община Враца като заместващ кмета за времето на неговото отсъствие от 29.07.2019 г. до 2.08.2019 г. съгласно Заповед № 1206/23.07.2019 г. Следователно за определения период заместващия изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган. А съгласно чл. 39, ал. 2 ЗМСМА функциите на кмета в негово отсъствие се изпълняват от заместник кмета. Процесната заповед е издадена в рамките на времето, в което на зам. кмета са възложени функциите на кмет. Оспореният акт е издаден след проведена процедура по смисъла на чл. 224а, ал. 2 ЗУТ, след като е бил съставен Констативен акт за извършената проверка, връчен на дружеството-жалбоподател. Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател, направено пред първоинстанционния съд и поддържано в касационната жалба, че оспорената заповед е незаконосъобразна тъй като е издадена преди изтичането на срока за възражение срещу Констативния акт. Видно от доказателствата по делото жалбоподателят е упражнил правото си на възражение, подавайки такова с вх. № 26000-2516/30.07.2019 г. При това положение макар и заповедта на Кмета на Общината да е издадена преди изтичане на крайния срок по чл. 224а, ал. 2, изр. 2 ЗУТ, а именно 1.08.2019 г. не е налице съществено нарушени на административно производствените правила. По делото липсват доказателства, а и твърдения в посочения срок да е подавано друго възражение. Настоящата инстанция обаче счита, че оспорения административен акт е незаконосъобразен като неотговарящ на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 АПК, а именно липса на мотиви и липса на разпоредителната част по чл. 224а, ал. 3 ЗУТ определяща начина и срока за неговото изпълнение, което от своя страна е и несъответствие на акта с материалния закон. Обжалваната заповед на Кмета на Община Враца е издадена на основание чл. 224а, ал. 1 ЗУТ, съгласно която разпоредба кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице с мотивирана заповед спира изпълнението и забранява достъпа до строеж или част от строеж от четвърта до шеста категория с нарушения по смисъла на чл. 224, ал. 1 ЗУТ. В ал. 3 на чл. 224а е уредено че със заповедта по чл. 1 задължително се дават указания за отстраняване на причините довели до спиране на строителството и сроковете за тяхното изпълнение. В случая в оспорената заповед е посочено, че строежът "Спортна зала на СОУ"Х. Ботев" гр. Враца се изпълнява в отклонение на одобрените на 24.07.2015 г. инвестиционни проекти, изразяващо се в промяна вида на плочата на трибуните-вместо предвидената по проект стъпаловидна плоча, същата е изпълнена права в долната си част, без наличието на одобрен инвестиционен проект за допуснатото изменение и без издадена заповед за допълване на издаденото разрешение за строеж. Това нарушение е квалифицирано като такова по чл. 154, ал. 2, т. 5 ЗУТ. С административния акт е разпоредено спиране на строителството на целия строеж, но липсват указания по чл. 224а, ал. 3 ЗУТ. Нормата на чл. 224а, ал. 3 ЗУТ е императивна и неизпълнението й обуславя незаконосъбразност на обжалвания административен акт само на това основание. Производството по чл. 224а ЗУТ се провежда за спиране на строежи и забрана на достъп до тях при две хипотези-при констатирани нарушения по смисъла на чл. 224, ал. 1 ЗУТ или при установен незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2 от същия закон. В случая оспорената заповед е издадена на осн. чл. 224а, ал. 1 ЗУТ и целта е да бъде спряно изпълнението до отстраняване на пречките за продължаване на строителството. Тази заповед има временен характер, доколкото строежите с нарушения по чл. 224, ал. 1 ЗУТ по презумция не страдат от толкова съществени недостатъци, че да не подлежат на отстраняване, поради което и нейното действие отпада след изпълнение на указанията по чл. 224а, ал. 3 ЗУТ. Поради това и тези указания са предвидени като задължително съдържание на административния акт. Същите обективират волята на административния орган. Те са проява на неговата власт да предизвика едностранно правни последици и е цел на проведеното административно производство. Поради това и те трябва да бъдат пределно ясни, точни и да не пораждат каквито и да са било съмнения относно създадените задължения. В случая липсват каквито и да са указания по смисъла на чл. 224а, ал. 3 ЗУТ. Обстоятелството че в КА и в мотивите на оспорената заповед е посочено допуснатото от строителя отклонение от одобрените инвестиционни проекти не означава, че за последния е станало ясно какви действия следва да предприеме за да отстрани причините за спиране на строежа-дали да измени одобрения инвестиционен проект по реда на чл. 154, ал. 5 ЗУТ или да изпълни плочата на трибуните съобразно одобрения проект. Липсата на посочените указани поставят в невъзможност дружеството-жалбоподател да отстрани допуснатите нарушения. В подкрепа на соченото е и правилото на чл. 224а, ал. 4 ЗУТ, съгласно което строителството спряно със заповедта по ал. 1 може да продължи с разрешение на органа, който я е издал, след отстраняване на причините довели до спирането му. В случаите по чл. 154, ал. 2, т. 5-8 ЗУТ разрешението за продължаване на строителството се издава след представяне на заснемане и други данни, изчисления и документи съобразно ал. 3, които се прилагат като неразделна част към одобрения инвестиционен проект и доказват че съществените отклонения са отстранени. В случая както се посочи по-горе строителството е спряно на осн. чл. 154, ал. 2, т. 5 ЗУТ и указанията следва да са подробни съобразно цитираната норма. Настоящата инстанция счита за основателно оплакването на касационния жалбоподател, че в заповедта липсват мотиви относно необходимостта от спиране на целия строеж Спортна зала на СОУ "Хр. Ботев", а не само на частта засегната от същественото отклонение по смисъла на чл. 154, ал. 1, т. 5 ЗУТ. Съгласно разпоредбата на чл. 224а, ал. 1 ЗУТ може да бъде спрян и забранен достъпа както до целия строеж, така и до част от същия. В случая, по никакъв начин нито от съставения КА, нито от другите доказателства съдържащи се в административната преписка не става ясно кое налага освобождаването на целия строеж и на строителната площадка от хора и машини, което от своя страна води до спиране на СМР и в останалата част на строежа. Административния орган е следвало да изложи мотиви в тази насока, спазвайки принципа на чл. 6, ал. 2 АПК, съгласно който административния акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която акта се издава. От изложеното следва да се приеме, че оспорения административен акт е издаден в нарушение на административнопроизводствените правила. Нарушенията относими към отменителните основания по чл. 146, т. 2 и т. 3 АПК са изначални, съществени и засягат самото съдържание на волеизявлението и като резултат заповедта е следвало да бъде отменена като процесуално незаконосъобразна, без значение дали е налице или не хипотезата на чл. 154, ал. 2, т. 5 ЗУТ. Ето защо като прави извод противно на изложеното Административен съд-Враца е постановил своето решение в нарушение на закона. С оглед на изложеното, Върховният административен съд, в настоящия си състав намира че обжалваното решение следва да се отмени поради наличие на касационното основание по чл. 209, т. 3, пр. 1 АПК. Тъй като делото е изяснена от фактическа страна, това позволява касационната инстанция да се произнесе по съществото на спора. Изложените по-горе мотиви налагат извода за основателност на жалбата, което обуславя отмяна на оспорената заповед на Кмета на Община Враца. При този изход на спора основателно се явява своевременно направеното искане от касационния жалбоподател за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на 1920 лв. съобразно представения списък по чл. 80 ГПК и документи за извършени реални плащания, съставляващи 1200 лв. адвокатски хонорар, 370 лв. д. т. за касационната инстанция и 50 лв. д. т. за първоинстанционното производство и 300 лв. възнаграждение за в. л. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 изр. 1, пр. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение