Решение № 474 от 12.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9662/2008 г.

Решение № 474 от 12.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9662/2008 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба подадена от Дамян Борисов Илиев срещу решение № 136 от 26.05.2008 г. постановено от Административен съд Кюстендил по адм. д. № 377/2007 г. С касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд с указания за събиране на нови доказателства. Ответникът ОСЗ Трекляно не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред Административен съд Кюстендил е образувано по оспорване на отказа на началника на ОСЗ Трекляно да презавери скица № 285/7.12.2000 г. за имот № 0026001400 с площ от 2, 000дка по картата за възстановената собственост за с. Чешлянци, м. "Габрак" и скица № 286/7.12.2000 г. за имот № 00226001500 по същата карта за м. "Дебела дърма" с площ от 1, 900дка, обективиран в писмо изх. № 206 от 29.10.2007 г. Съдът е потвърдил като законосъобразен оспорения отказ. За да стигне до този правен извод съдът е приел, че за извършване на това правно регламентирано действие не са били налице нормативно предвидените основания. Съдът е приел, че заявителя не се легитимира с надлежни решения за възстановяване на правото на собственост, както и че представените скици не идентифицират имотите, така както са отразени в картата на възстановената собственост. Като се е позовал на разпоредбата на чл. 3 от Наредба № 49 от 05.11.2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост, съдът е приел, че оспорения отказ е законосъобразен, поради което е отхвърлил оспорването. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му съдът не е допуснал нарушения, които да съставляват касационни отменителни основания. Законосъобразно решаващият съд е приел, че оспорения индивидуален административен акт е отказ постановен в хипотезата на чл. 21, ал. 4 от АПК. В случая извършване на заявеното действие - презаверка на скици, съставляващи неразделна част от решения за възстановяване на собствеността на гори и земи от горския фонд, се регламентира специален нормативен акт - Наредба № 49 от 5.11.2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост. Съгласно чл. 3, ал. 2 от Наредба № 49/5.11.2004 г. скицата на поземления имот, която се издава от съответната общинска служба по земеделие, е копие на картата на възстановената собственост и отразява състоянието на имота към дата на издаването, респ. към датата на презаверката, която се извършва в хипотезата на чл. 3, ал. 3 от Наредбата. В случая е установено, че представените за презаверка скици не отразяват имотите, така както това е обективирано по картата на възстановената собственост. Само този факт е достатъчно основание да бъде отказано извършване на заявеното действие. Обосновани са правните изводи на решаващия съд, че представени две решения за възстановяване на право на собственост върху гори и земи от горския фонд не могат да легитимират жалбоподателят като собственик. Тези две решения са подписани само от секретаря и един член на общинската служба по земеделие и гори, поради което и само на това основание не могат да се ползват с формална доказателствена сила. Съответната общинска служба по земеделие и гори е колективен административен орган, комуто е възложено възстановяване на земеделските земи респ. на горите и земите от горския фонд. Съобразно действащата към момента на издаване на решенията норма на чл. 15, ал. 2, т. 6 от ЗАП (отм.) административният акт, издаден от колективен административен орган се подписва от председателя и секретаря на този орган. В случая представените две решения не са подписани от председателя на съответната общинска служба по земеделие и гори, поради което обосновано решаващият съд е игнорирал тези доказателства. Още повече, че в случая е представено решение със същия номер и от същата дата, но с разпоредено възстановяване на имот под друг идентификационен номер, съответстващ на отразяването в картата на възстановената собственост, което е подписано от председателя, зам. председателя, секретаря и член на ОСЗГ Трекляно. Тъй като това решение съдържа всички необходими реквизити на индивидуален административен акт, постановен от колективен административен орган правилно решаващият съд е зачел формалната доказателствена сила именно на това решение. По тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд - четвърто отделение