Решение № 5226 от 17.5.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на на ПАП TEX ЕООД - в несъстоятелност, подадена чрез адв. Попова, против решение 5331 от 19.08.2022 г., постановено по адм. дело 5202/2021 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) Р- 22220320001799-091-001 от 08.01.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден и изменен с Решение 479 от 29.03.2021 г., на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) - София при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП). Касаторът твърди, че решението е неправилно и необосновано, поради постановяването му в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е изложил собствени мотиви, а изцяло е преповторил констатациите от РД и РА, както и решението на директора на Дирекция ОДОП - гр. София, без да съобрази, че част от определените с РА задължения на дружеството са отменени при обжалването по административен ред. Касаторът твърди, че първоинстанционният съд не е изложил никакви правни констатации и изводи по отношение на спорните по делото въпроси, а именно - налице ли е право на данъчен кредит по доставки, получени от доставчиците Джей кар 4 консепт ЕООД, Интегра пест контрол ЕООД, Аксон България ООД и Фивепи ООД, както и дали е следвало дружеството да отрази в отчетните си регистри кредитни известия (КИ), издадени му от Мартекспорт ЕООД и Сибила 2000 ЕООД по доставки, чиято реалност не е доказана нито в хода на ревизията, нито по делото. В обжалваното решение, съдът е изложил аргументи по отношение на отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от доставчиците Данимекс-9 ЕООД, Вивид райе ЕООД и ЕТ Тигрети-С. Ангелов , каквито доставчици ревизираното лице няма и не са обсъждани по време на ревизията. В касационната жалба се твърди, че изложените мотиви от съда по съществото на спора касаят други доставчици, други фактури (най-вероятно), други договори, търговски взаимоотношения, в които ПАП ТЕХ ЕООД не е страна. Според касатора в обжалваното решение не са изложени никакви мотиви по отношение на установените задължения за данъчен период м. 09.2020 г., в който ревизираното лице е бракувало стока и е начислило ДДС в размер 99 548.02 лв. Счита, че първоинстанционният съд изобщо не е определил точно предмета на делото. Иска решението да бъде отменено като вместо него, бъде отменен РА. Евентуално иска делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав, поради липса на мотиви. Претендира направените по делото разноски за двете съдебни инстанции, съобразно представен списък (л.29). Ответникът по касационната жалба директорът на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Кирилов, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл.218 и чл.220 АПК и съобрази становищата на страните, намира касационната жалба процесуално допустима като подадена от надлежна страна против подлежащ на оспорване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 211 АПК. Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следното: Предмет на обжалване пред Административен съд София-град е бил РА Р- 22220320001799-091-001 от 08.01.2021 г., издаден от М. Станулова - орган, възложил ревизията, и С. Митрова - ръководител на ревизията, потвърден и изменен с Решение 479 от 29.03.2021 г., на директора на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП, а именно в частта, с която за данъчен период м.12.2018 г. е определен за внасяне ДДС в размер на 1 301.20 лв. и лихви за просрочие в размер на 262.07 лв., за данъчен период м.01.2019 г. е определен за внасяне ДДС в размер на 1 641.31 лв. и лихви за просрочие в размер на 14.63 лв., за данъчен период м.02.2019 г. е определен за внасяне ДДС в размер на 1 310.36 лв. и лихви за просрочие в размер на 242.49 лв., за данъчен период м.03.2019 г. е определен за внасяне ДДС в размер на 11 286.90 лв. и лихви за просрочие в размер на 1 991.04 лв. и на дружеството са установени лихви за просрочие за данъчни периоди м. 03.2018 г., м.06.2018 г., м. 09.2018 г., м. 06.2019 г., м. 07.2019 г., м. 08.2019 г., м. 09.2019 г., м.10.2019 г., м. 11.2019 г., м. 02.2020 г., м. 05.2020 г., м. 06.2020 г., м. 07.2020 г. и м. 08.2020 г. За да отхвърли оспорването съдът е обосновал изводи по същество за законосъобразност на РА, като напълно е възпроизвел установената фактическа обстановка от административния орган, включително и в части, в които РА е отменен от директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП при обжалването по административен ред. Постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В мотивите на съдебния акт липсват съображения за действителност на РА. Основателно е главното касационно оплакване, че съдът не е изложил собствени мотиви, а дословно е преповторил фактическите констатации от решението на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, без да обсъди доказателствата поотделно за всеки доставчик и предвид спецификата на всяка доставка да изложи мотиви по същество за наличие или липса на основания за признаване на право на приспадане на ДДС или основание за корекция на ползван данъчен кредит по получените доставки. В мотивите си съдът е обсъждал РА и в частта, която е отменена с решението на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП и поради това не е била предмет на делото- относно отказано раво на приспадане по фактури на Перфекто фууд сървиз ЕООД и начислен ДДС за липсващи и преоценени стоки в данъчен период м.04.2020г.. Основателно е оплакването на касатора, че в мотивите на първоинстанционния съдебен акт са изложени съображения, които не касаят доставчици на ревизираното лице - Данимекс-9 ЕООД, Вивид райс ЕООД и ЕТ Тигрети-С. Ангелов (л. 11, абзац четвърти от обжалваното решение). Не са обсъдени конкретни доказателства, нито правни съображения, с които съдът е обосновал извода си за законосъобразност на РА. По част от доставките с РА правото на приспадане е отказано само поради дерегистрация на доставчиците по ЗДДС към момента на издаване на фактурите или поради липса на данъчни фактури. Тези обстоятелства изобщо не са коментирани от първоинстанционния съд. По част от доставките спорът не е за първоначален отказ за приспадане на платения ДДС по получени доставки, а за корекция на вече приспаднат ДДС поради неотразяване на издадени от доставчиците по тези доставки на кредитни известия, неотразени от получателя. В това отношение също липсват каквито и да е мотиви в първоинстанционния съдебен акт. Съдът не е отговорил на възраженията на жалбоподателя, нито е обсъдил заключението на вещото лице по ССЕ, във връзка с останалите събрани по време на ревизията и пред съда доказателства. Административният съд като първа инстанция е длъжен да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания, както и да отговори на всички наведени доводи и възражения на страните. Преди да пристъпи към произнасяне дали актът е законосъобразен, съдът следва да изследва всички предпоставки за издаването на акта от компетентен орган. На следващо място, решението следва да се постанови на основание приетите от съда за установени обстоятелства по делото и тълкуване на закона за конкретния случай, като съдът прецени всички доказателства по свое убеждение и формира собствени конкретни по предмета на делото фактически и правни изводи, а не само да повтори фактическите констатации на административния орган. Липсата на мотиви в първоинстанционния съдебен акт лишава касационната инстанция от възможност ефективно да провери правилността на решението по същество, а страните от една инстанция. Предвид изложеното, първоинстанционното решение подлежи на отмяна, а делото на връщане за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. По претенциите за разноски, направени в тази инстанция следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение