Решение № 11474 от 30.09.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15/2014 г.

Решение № 11474 от 30.09.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15/2014 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК Образувано е по касационна жалба на Васко Апостолов Апостолов в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП срещу решение № 2442/11.11.2013 г., постановено по адм. дело № 2071/2013 г. по описа на Пловдивския административен съд, с което е отменен РА № 241300341/10.04.2013 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 613/19.06.2013 г. на директора на същата дирекция за непризнато право "Бул-В" ЕООД - гр. Раднево на данъчен кредит в размер на 11 340,35 лв., ведно с лихвите в размер на 2 444,39 лв. Касаторът сочи като отменително основание нарушение на материалния закон - чл. 209, т. 3 АПК. В тази връзка касаторът твърди, че съдът неправилно тълкува и прилага чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС във връзка с § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС и Регламент № 2658/87 г. на Съвета за тарифната статистическа номенклатура (Комбинираната номенклатура и Тарик), както и излага доводи, че този регламент намира приложение при отчитането на търговията между държавите-членки. Подробни съображения, обосноваващи това оплакване се съдържа в касационната жалба, в която се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата на "Бул-В" ЕООД срещу ревизионния акт, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба "Бул-В" ЕООД - гр. Раднево в депозиран по делото писмен отговор на управителя Ваньо Канев я оспорва с искане за оставяне в сила като правилно на обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил цитирания по-горе ревизионен акт, с който на "Бул-В" ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит кредит в размер на 11 340,35 лв., ведно с лихвите от 2 444,39 лв. по фактури, издадени от "Сожелиз България" ЕООД и "Витоша ауто" ООД, свързани с платени лизингови вноски и експлоатация на автомобил Infiniti FX30D Premium. Според съда спорният въпрос между страните по делото е дали процесния автомобил е лек по смисъла на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС или товарен, като това според него е свързано с приложението на чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС. Съдът при обсъждане на доказателствата е приел, че от тях се установява, че автомобилът е товарени като такъв е регистриран в КАТ, тъй като в сертификата от производителя е посочено, че той е категория N1, което го определя като товарен, а не лек автомобил. Съдът е обсъдил и чл. 149, ал. 1, т. 3, б. "а" ЗДвП, в който се съдържа категоризацията на автомобилите, както и подзаконовата уредба - § 1, т. 2, б. "а" от Наредба № 75/7.10.2003 г. Първоинстанционният съд се е позовал и на съдебна практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) - решение от 16.02.2012 г. по дело С-118/11, в което е прието, че когато автомобилът е включен като актив в предприятието, то платения ДДС подлежи на незабавно приспадане. Такова приспадане според съда е налице и когато отчасти автомобилът се използва за професионални цели, отчасти за лични цели и този му извод също е с позоваване на практиката на СЕС, както и са цитирано решение по адм. дело № 11742/2012 г. на ВАС, I отделение. Обжалваното решение е правилно. Разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС предвижда, че макар да са изпълнени формалните изисквания на закона, правото на данъчен кредит не е налице, когато е придобит или внесен лек автомобил. Това означава, че когато автомобилът не е лек, а товарен правото на данъчен кредит се приспада. Правилно първоинстанционният съд е приел, че съгласно представения сертификат за съответствие, издаден от производителя на автомобила, че той е товарен, тъй като е от категория N1. Твърденията на приходните органи, че автомобилът отговаря на дефиницията за лек, съдържаща се в § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС не почиват на писмени доказателства. В ревизионната преписка липсват доказателства, които да определят, че автомобилът е лек, а не товарен, нито е допусната техническа експертиза, която да определи какъв е автомобила предвид данните за неговите характеристики. При липсата на назначената от приходните органи експертиза по време на ревизията, включително такава не е поискана и в съдебното производство, поради което приходните органи не са опровергали представения официален документ - сертификат за съответствие от производителя на автомобила, че последният е лек, а не товарен. От друга страна, както е прието в цитираното от административния съд решение по дело С-118/11 на СЕС от особена важност за признаване правото на данъчен кредит е да се установи дали автомобилът се използва за икономическата дейност на дружеството и/или за лични цели. В ревизионния акт липсват такива констатации, поради което в тежест на данъчните органи е било да се установи, че автомобилът се използва само за лични цели и след като това не е сторено, законосъобразни са изводите на съда, че автомобилът е товарен и се дължи право на приспадане на данъчен кредит на ревизираното дружество. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно постановено и затова следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,