Решение № 11522 от 1.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15401/2013 г.

Решение № 11522 от 1.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15401/2013 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано по касационна жалба на "Румен Мобиле" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Русе, ул. "Липник" № 82, вх. В, ет. 8, представлявано от Румен Ангелов, против Решение № 2304 от 27.09.2013 г. на Административен съд Варна по адм. д. № 1167 по описа за 2013 г., с което е отхвърлена жалбата на кастора против Ревизионен акт на № 181202749/29.11.2012 г. на орган по приходите в Териториалната дирекция на Национална агенция за приходите (ТД на НАП) - Варна, потвърден с Решение № 15/7.03.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" ("ОУИ") - Варна при Централно управление (ЦУ) на НАП, с който на ревизираното лице са определени задължения по ЗДДС за периода 1.01.2010 - 31.07.2011 г. в общ размер на 1 517,48 лева главница и 271,95 лева лихва за забава. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се главно в несъобразяване от страна на съда на липсата на основание за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК. Решението се оспорва и в частта за разноските, защото съдът присъдил юрисконсултско възнаграждение на ответника, въпреки че не бил представляван чрез лично явяване на юрисконсулт. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и на РА. С писмено становище по съществото на делото от 29.09.2014 г. дружеството - касационен жалбоподател поддържа, че определените с процесния РА данъчни задължения вече са били предмет на друг, влязъл в сила, РА. Ответникът - директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") - Варна, не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: За да отхвърли жалбата на ревизираното лице, първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, при това не са нарушени съществено процесуалните правила и актът е материално-законосъобразен. При служебното задължение на касационната инстанция да следи за правилното прилагане на материалния закон, макар да няма такова оплакване в касационната жалба, съдът намира изводите на първоинстанционния съд, че РА е валиден данъчен акт за неправилни по следните съображения: Ревизията е възложена със Заповед за възлагане № 1201497/24.04.2012 г., издадена от Нели Иванова Бонева, началник сектор Дирекция "Контрол" при ТД на НАП Варна, изменена със ЗВР от 3.08.2012 г. Съгласно Заповед № Д-739 от 1.06.2011 г. на Директора на ТД на НАП Варна, за територията на ИРМ Русе, където е седалището на ревизираното дружество, компетентен да възлага ревизии по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДПК, е Богомил Симеонов Стойков, началник сектор "Ревизии", а при отсъствието му - Милена Тонева Петрова. Възложилата ревизията Нели Иванова Бонева със същата заповед на Директора на ТД на НАП Варна е определена да издава ЗВР единствено за територията на ИРМ Силистра. Съгласно чл. 112, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, ревизионното производство се образува с издаването на заповед за възлагане на ревизията /ЗВР/, а според ал. 2, т. 1 на текста, ревизията може да се възлага от органа по приходите определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция. Ревизионният акт се издава от органа възложил ревизията и ръководителя на ревизията - чл. 119, ал. 2 ДОПК /действаща редакция с ДВ, бр. 82/2012 г., в сила от 1.01.2013 г./. Предишната редакция на текста /в сила до 1.01.2013 г., приложима за настоящия случай/ предвиждаше органът, възложил ревизията, да определи със заповед компетентния да издаде ревизионния акт орган по приходите. Правилата за определяне на компетентната териториална дирекция са в чл. 8 ДОПК и основният принцип е, че компетентна е онази териториална дирекция, в чийто район се намира постоянният адрес на физическите лица, включително едноличните търговци или седалището на местните юридически лица - ал. 1, т. 1 и т. 3. Съгласно чл. 6, ал. 1 от Закона за Националната агенция по приходите /ЗНАП/, териториалната дирекция е част от структурата на НАП. Правомощията на териториалния директор са дефинирани в чл. 11 от ЗНАП. Териториалният директор организира и ръководи възлагането и извършването на проверки и ревизии /чл. 11, ал. 1, т. 4/, той издава предвидените в ДОПК актове /чл. 11, ал. 2, т. 1/, а алинея трета на същата разпоредба гласи, че той може да възлага със заповед на определени органи по приходите и служители от териториалната дирекция изпълнението на правомощията по ал. 1 и 2, с изключение на тези по ал. 2, т. 2. Редакцията на цитираната заповед, като и на други подобни на директора на ТД на НАП Варна и тълкуването на нейния смисъл създаде противоречива съдебна практика в двете данъчни отделения на ВАС. При определянето на компетентния да възлага ревизията орган директорът на ТД използва израза: "За изнесено работно място /ИРМ/ в случая Русе - посочените по-горе длъжностни лица. С решение на Управителния съвет на НАП № РМФ-286/19.12.09 г. се одобрява организационно-управленска структура на ЦУ на НАП. Съгласно т. 3.4. от същото ТД на НАП Варна със седалище в гр. Варна има териториален обхват и обхват на дейност, съвпадащ с териториалния обхват и обхват на дейност на досегашните ТД на НАП - Варна, ТД на НАП - Русе, ТД на НАП - Шумен, ТД на НАП - Разград, ТД на НАП - Добрич, ТД на НАП-Силистра и ТД на НАП - Търговище. Следователно, с това решение се закриват ТД на НАП - Русе, Шумен, Разград, Добрич, Силистра, Търговище и териториалният обхват и обхватът на дейност на ТД на НАП - Варна включва и този на бившите шест ТД на НАП, които са изброени. Доколкото, от една страна, понятие "изнесено работно място" в структурата на НАП не съществува, а от друга - териториалният обхват на това понятие не буди съмнение, защото съвпада с територията на бившите ТД в обхвата на сегашните дирекции, различни съдебни състави на първоинстанционните съдилища и на двете данъчни отделения на ВАС различно решават въпроса за компетентността на възложилите ревизиите органи по приходите и оттам - за действителността на приключващите ги ревизионни актове. Настоящият съдебен състав на осмо отделение намира, че така редактираната заповед определя компетентен да възлага ревизии орган по приходите само за част от територията на сегашната териториална дирекция, съвпадаща с територията на закритите бивши териториални дирекции, който орган няма правомощия за това по отношение на останалата територия на дирекцията. Според това разбиране, правомощието на териториалния директор на НАП да определи посочените компетентни органи включва възможността да определи такива органи както в пълен обем за цялата територия на дирекцията /за всички регистрирани на нея субекти/, така и частично за територията на някоя от закритите ТД, сега в рамките на съществуващите /съответно за регистрираните на тази територия ревизирани лица/. И в двата случая е изпълнено законовото изискване със заповедта на териториалния директор да е определен орган по приходите от съответната териториална дирекция. В случаите, в които териториалният директор е определил компетентен орган само за част от територията на териториалната дирекция става дума за ограничена териториална компетентност на възложителя на ревизията, чието надхвърляне опорочава възлагането й, съответно - прави нищожен впоследствие издадения ревизионен акт. Такъв е настоящият случай, поради което първоинстанционното решение подлежи на отмяна, като вместо него се постанови друго по същество, с което по жалба на ревизираното лице бъде обявена нищожността на РА. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1, АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение