Решение № 496 от 13.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1011/2009 г.

Решение № 496 от 13.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1011/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Добрила Василева Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 54 от 101.2010 г. е допуснато касационно обжалване на решение № V* от 2.12.2008 г. по гр. д. № 763/2008 г. на Бургаски окръжен съд в частта, с която е отхвърлен ревандикационния иск на "С" Е. гр. Д. за собствеността на две бунгала в "П"- А., както и в частта, с която производството по предявен отрицателен установителен иск относно собствеността на терена, върху който са построени бунгалата, е прекратено. В първата част обжалването е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а във втората част- на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК- противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ и ТР № 6/2006 г. на ОСГК относно косвения съдебен контрол на решенията на поземлените комисии. В касационната жалба се поддържа, че в посочените части решението на въззивния съд е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон, поради което следва да се отмени, а исковете да се уважат. Ответниците оспорват жалбата като неоснователна. Считат, че ищецът не е доказал собствеността си върху претендираните бунгала, а относно терена- наличието на правен интерес от отрицателния установителен иск. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: Спорът по делото е за собствеността на две бунгала в Почивната база- А., които ищецът счита за свои по силата на правоприемство от бившата държавна фирма "С" София- собственик на почивната база. Предявеният ревандикационен иск е насочен към лицата, на които теренът на почивната станция е възстановен от поземлената комисия по реда на ЗСПЗЗ, както и срещу две търговски дружества, които са последните приобретатели на възстановения имот. Твърденията на ищеца са, че имотът не е подлежал на възстановяване, тъй като върху него е осъществено мероприятие по смисъла на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, представляващо пречка за връщането на имота. По тази причина имотът е останал държавна собственост, респ. собственост на държавната фирма, на която ищецът се явява правоприемник, с което се обосновава и правото му държи бунгалата върху терена. Последното обстоятелство обуславя и правния интерес от отрицателния установителен иск, с който се иска да се признае, че ответниците не са собственици на терена, върху който е изградена почивната база. За да отхвърли ревандикационния иск въззивният съд е изложил съображения, че ищецът не е доказал да е собственик на бунгалата, нито че намиращите се на място бунгала са идентични с претендираните. Този извод е необоснован и се опровергава от доказателствата по делото. Същите не са обсъдени във връзка с твърдения от ищеца придобивен способ, поради което решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон. По делото не е било спорно, че бунгалата са част от почивната база в А. на бившата държавна фирма "С" София. Съгласно заповед № Р* г. на министъра на строителството, архитектурата и благоустройството фирмата е прекратена, като на нейно място са създадени 13 отделни фирми, които поемат активите и пасивите на прекратената фирма съгласно разделителен протокол. Видно от представения разделителен протокол № 5 от 19.07.1991 г. за предаване на дейността от прекратената ДФ "С" на новообразуваната фирма " С. механизация- Бургас", бунгалата в почивната станция А. ще останат собственост на поделението, в което са записана балансово. По баланса на ищеца, когато е бил поделение на ДФ "С", са записани две бунгала и въпреки че конкретно за тях липсва разделителен протокол за предаването им от прекратената на новообразуваната фирма, следва да се приеме, че вследствие на извършеното преобразуване те са станали собственост на ищеца. Изграждането и ползването им от поделението в Димитровград се установява и от гласните доказателства- св. К, а има и писмени доказателства за доставката и монтажа им- л. 164- 170 от делото. По изложените съображения следва да се приеме, че ищецът е доказал първата предпоставка на иска по чл. 108 ЗС, а именно, че е собственик на двете бунгала № 21 и 22, респ. № 45 и 46 според номерацията им на място. Ищецът би могъл да запази собствеността върху бунгалата само ако теренът, на който е разположена почивната база, не подлежи на възстановяване, тъй като по делото не е спорно че той представлява бивша земеделска земя и е под режима на ЗСПЗЗ. Това обуславя и правния интерес от отрицателния установителен иск, поради което въззивният съд неправилно е приел, че същият е недопустим и отказал да го разгледа по същество. Горните обстоятелства следва да се съобразят и във връзка с иска по чл. 108 ЗС, при което следва да се прецени дали е налице пречка за възстановяване на имота по смисъла на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ. От заключението на в. л. инж. Г л. 148 и приложената скица е видно, че имот 107 342 с площ 16, 364 дка е изцяло зает от почивната база, като върху терена са разположени множество бунгала, стол, кафе- бар и други сгради, сред които и двете процесни бунгала, означени на място с № 45 и 46 и показани със зелен цвят на скицата на л. 153 от делото. Наличието на такъв обект като почивна база, съществуващ преди приемането на ЗСПЗЗ, представлява реализирано мероприятие по смисъла на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, което е пречка за възстановяване на имота. Целият имот № 1* сега разделен на имоти № 1* в който попадат и двете бунгала и имот № 1* не са подлежали на възстановяване, поради което ответниците са придобили имота от несобственици и също не са станали такива. С това е установена и втората предпоставка на ревандикационния иск, а именно, че ответниците владеят имота без основание / в случая двете бунгала, намиращи се върху неправилно възстановения имот/ и следва да ги предадат на ищците. При направения в този смисъл довод от ищците и съгласно ТР № 6/2006 г. съдът е компетентен да проведе косвен съдебен контрол върху решението на поземлената комисия и когато той е основателен, да не зачете последиците от това решение, имащи значение за решаването на спора за собствеността на имота. По същите съображения следва да се уважи и предявения от ищеца отрицателен установителен иск, като се признае за установено, че ответниците "В" Е. и "С" Е. не са собственици на по 1/2 ид. ч. от имот № 1* с площ 16, 364 дка в м. "К", землището на гр. А. Ищецът не заявява собствени права върху терена, нито е носител на право на строеж, но възможността да държи бунгалата си в имота, ако той не се възстановява, а остава държавна собственост, обуславя правния интерес от иска, същият е допустим, а по изложените съображения - и основателен. В частта относно прекратяване на производството по чл. 26 ЗЗД за установяване нищожност на договорите, с които имотът е прехвърлен на двете търговски дружества, решението е правилно, тъй като ищецът действително няма правен интерес от тези искове, защото правото му на собственост върху бунгалата произтича не от нищожност на прехвърлителните сделки, а от това, че имотът не е следвало да се възстановява и ответниците са придобили права от несобственици. По тези съображения не следва да се отменят и нотариалните актове, с които тези сделки са извършени- нот. акт № 189/2003 г. и нот. акт № 65/2005 г., които по посочената причина нямат транслативен ефект. Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение