Решение № 96 от 6.1.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4197/2025 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Община -Котел срещу решение 509 от 17.01.2025г., постановено по адм.д. 1933/2024г. по описа на Административен съд - Бургас в частта му, в която Община -Котел е осъдена да заплати на Д. Г. Ч. от гр.Бургас сумата от 65 лв, представляваща обезщетение за имуществени вреди, както и сумата от 800 лв обезщетение за неимуществени вреди, резултат от незаконосъобразните фактически действия на орган при ответника, изразяващи се в неправомерно отсичане клони на орех, находящ се в дворно място- имот пл.9, кв.7 по плана на град Котел, както и съдебни разноски в полза на ищцата в размер на 552.72 лв. Този касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Моли съдебното решение в обжалваната от него част да бъде отменено, като, вместо него ,ВАС постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло предявените от Д. Г. Ч. срещу Община Котел искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ , ведно със законните последици. Срещу същото съдебно решение, но в отхвърлителните му диспозитиви, е предявена и втора касационна жалба от Д. Г. Ч. от гр. Бургас. Този касационен жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение в обжалваните от него части, иска отмяната им и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което предявените от касаторката искове срещу община -Котел бъдат уважени изцяло. Редовно призован за съдебно заседание, първият касационен жалбоподател, община -Котел, не изпраща представител. От него чрез процесуалния му представител адв.С.Рафаилов по делото е депозирано писмено становище с развити в него съображения за основателност на касационната му жалба, неоснователност на касационнатата жалба на насрещната страна, съответно за неправилност на съдебното решение в осъдителните му диспозитиви и правилност на същото в отхвърлителните му части. Вторият касационен жалбоподател, Д. Г. Ч. от гр. Бургас , редовно призован, не се явява и не се представлява. От процесуалния й представител адв.Ж.Харизанов е депозиран писмен отговор на касационната жалба на община Котел с подробно развити в него доводи за неоснователност на същата и правилност на съдебното решение в осъдителните му части. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за нeоснователност на касационната жалба на община Котел и частична основателност на касационната жалба на Д. Ч. по отношение размера на присъденото й обезщетение за имуществени вреди. Касационните жалби са подадени в срока по чл.211, ал.1 от АПК от надлежни страни, за които съдебното решение в обжалваните от всяка от страните части е неблагоприятно, поради което същите са допустими. При разглеждане на двете касационни жалби по същество, становището на ВАС, трето отделение е следното : Производството по делото е образувано по предявени от Д. Г. Ч. срещу община Котел обективно съединени осъдителни искове за заплащане на обезщетение за претърпени от ищцата вреди, както следва : за сумата от 500 лв обезщетение за имуществени вреди, съставляващи стойността на количеството орехи, от които същата е била лишена, както и сумата от 1500 лв обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от ищцата болки и страдания, резултат от незаконосъобразните фактически действия на орган при ответника ,изразяващи се в неправомерно отсичане клони на орех, находящ се в дворно място- имот пл.9, кв.7 по плана на град Котел. С обжалваното съдебно решение АС-Бургас е осъдил община -Котел да заплати на Д. Г. Ч. сумата от 65 лв, обезщетение за имуществени вреди, както и сумата от 800 лв обезщетение за неимуществени вреди, като е отхвърлил тези искове до пълния им предявен размер, съответно до 500 лв и до 1500 лв като неоснователни. Със същото съдебно решение община Котел е осъдена да заплати на Д. Ч. сумата от 552,72 лв разноски на основание чл.10, ал.2 от ЗОДОВ, а Д. Ч. е осъдена да заплати на община Котел сумата от 578.85лв разноски на основание чл.10, ал.4 от ЗОДОВ, като искането на адв. Ж.Харизанов за определяне на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА е отхвърлено. За да стигне до този правен резултат, АС-Бургас, след подробен анализ на събраните по делото доказателства- писмени, гласни и допусната СТЕ- поотделно и в тяхната цялост, както и на наведените от двете страни фактически твърдения и правни доводи, е приел, че по делото се установява както обстоятелството, че ищцата е носител на пожизнено вещно право на ползване върху дворното място, в което по силата на приращението се намира процесният орех, така и това, че в началото на м. септември 2022г. служители на ответника, не по установения в закона ред и без надлежно разрешително по смисъла на Закона за опазване на селскостопанското имущество , са предприели незаконосъобразни фактически действия по окастряне на клони от този орех, които действия са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с твърдените от ищцата и претърпени от нея имуществени и неимуществени вреди. Съдът е заключил, че по делото са налице всички, кумулативно изискуеми по закон материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ установено по реда на чл.204, ал.4 от АПК незаконосъобразно фактическо действие на служители при ответника при и по повод осъществявана от тях административна дейност, реално настъпили от тях за ищцата имуществени и неимуществени вреди, които са в причинно-следствена връзка с установените за незаконосъобразни фактически действия. За да уважи исковата претенция за имуществени вреди до размер от 65 лв и да отхвърли същата над тази сума до пълния й предявен размер от 500 лв, административният съд е приел, че предявената искова претенция е за вреди от лишаване на ищцата от плодовете, които окастрената част от ореха биха й донесли. Позовавайки се на приетата като неоспорена от страните и кредитирана изцяло от съда съдебно оценителна лесотехническа експертиза, както и на обстоятелството, че, видно от съдържанието на нот.акт 46, т.ІІ,рег. 1506, д. 223/2008г. на съдия по вписванията при РС-Котел, ищцата и съпругът й са си запазили вещно право на ползване върху дворното място, в който се намира процесния орех, както и на факта, че съпругът на ищцата е починал към м.септември 2022г. / по този факт не се спори по делото/, АС-Бургас е приел, че ищцата има вещно право на ползване върху плодовете от ореха в размер на Ѕ от тях, което в парично изражение съгласно заключението на вещото лице възлиза на 65 лв. Именно тази сума съдът е присъдил в полза на ищцата като дължимо обезщетение за имуществени вреди. Съдът е приел за основателна и доказана и претенцията на ищцата за претърпени от нея неимуществени вреди болки и страдания, резултат от окастряне клоните на ореха, който има сантиментална стойност за нея и се е превърнал в символ на обединител на семейството, посегателството върху който съставлява и посегателство върху семейната история като ценност. Базирайки се на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и изхождайки от характера, интензитета на вредите и тяхното времетраене, съдът е определил справедлив размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди -800 лв, като е отхвърлил тази искова претенция над присъдената сума до пълния й претендиран размер от 1500 лв. I.По касационната жалба на община- Котел срещу осъдителните диспозитиви на съдебното решение: Тази касационна жалба е неоснователна по отношение развитите в нея доводи за неоснователност и недоказаност на предявените искове за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди Не могат да бъдат споделени развитите от община-Котел доводи за неправилност на съдебното решение в обжалваните му части, доколкото неправилно АС-Бургас бил приел наличието на една от кумулативно изискуемите по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на общината за вреди, а именно : неправилно съдът бил заключил, че настъпилите за ищцата вреди били резултат от незаконосъобразни фактически действия при и по повод осъществяване именно на административна дейност, тъй като извършилото ги физическо лице би могло да е действало не като длъжностно лице на ответника, а като съсед на имота, в който расте процесният орех. Видно от събраните по делото доказателства, в т.ч. и показанията на св.Д., същият е действал именно като служител в БКС при община-Котел, натоварен е с подобни функции, но е извършил окастрянето на ореха,без да е спазена предвидената за това разрешителна процедура. Настоящата касационна инстанция споделя всички фактически и правни изводи на АС- Бургас относно основателността и доказаността на предявените искове, не намира за необходимо да ги приповтаря и препраща към тях като мотиви на собствения си съдебен акт в упражняване на правомощията си по чл.221, ал.2, изр. последно от АПК. II. По касационната жалба на Д. Г. Ч. срещу отхвърлителните диспозитиви на съдебното решение Тази касационната жалба е неоснователна в частта й , касаеща отхвърлителния диспозитив по отношение претенцията за неимуществени вреди и частично основателна по отношение претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди. Не могат да бъдат споделени развитите от втория касатор доводи за неправилност на съдебното решение в частта му , с която е отхвърлена претенцията на ищцата за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди над сумата от 800 лв до пълния й предявен размер от 1500 лв Настоящата инстанция споделя изцяло развитите от АС- Бургас фактически и правни изводи , довели до постановяване на този отхвърлителен диспозитив на съдебното решение, не намира за необходимо да ги приповтаря и препраща към тях като мотиви на собствения си съдебен акт в упражняване на правомощията си по чл.221, ал.2, изр. последно от АПК. Неправилен обаче е изводът на административния съд за това, че след смъртта на съпруга на ищцата, заедно с когото двамата в съпружеска общност са си запазили пожизнено и безвъзмездно вещното право на ползване върху имота, в който расте процесния орех, ищцата има право на ползване само върху Ѕ от дворното място, съответно- върху една втора от плодовете на приращенията в него. Според установената съдебна практика при учредяване на вещно право на ползване от съпрузи, каквото се съдържа като изрично волеизявление в нот.акт 46, т.ІІ,рег. 1506, д. 223/2008г. на съдия по вписванията при РС-Котел, след смъртта на единия съпруг, преживелият съпруг запазва вещно право на ползване върху целия недвижим имот, съответно- върху плодовете на всички приращения в него. Предвид гореизложеното и според заключението на приетата и правилно кредитирана от съда СТЕ, размерът на дължимото обезщетение за имуществени вреди в полза на ищцата следва да се равнява не на 65 лв, отговаряща на право на плодоползване на Ѕ от ореха, а на 130 лв, отговаряща на плодоползване за 100 % от плодовете, които отсечени клони на ореха биха дали. По горните съображения съдебното решение в частта му, в която искът на ищцата за присъждане на обезщетение за имуществени вреди е отхвърлен за сумата над 65 лв до сумата от 130 лв, следва да бъде отменено и, вместо него, ВАС следва да постанови друго по съществото на спора, с което да осъди община Котел да заплати на Д. Г. Ч. от гр. Бургас допълнително още 65 лв обезщетение за имуществени вреди над вече присъдената сума от 65 лв. Съдебното решение е правилно и в частта му, с която е отхвърлено искането на адв. Ж.Харизанов за определяне на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, доколкото страните не представят доказателства за наличие на договореност между тях, че ищцата ще бъде представлявана пред съда безплатно. Въпреки изхода от спора и предвид обстоятелството, че касаторката Д. Ч. нито представя доказателства за платени от нея суми за адвокатско възнаграждение, нито представя договор за правна защита и съдействие, удостоверяващи обстоятелството, че е била представлявана от адв.Ж.Харизанов безплатно, на същата, както и на адвоката й по реда на чл.38, ал.2 от ЗА суми за съдебни разноски в касационното производство не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо и второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение