Решение № 1456 от 30.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11067/2012 г.

Решение № 1456 от 30.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11067/2012 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния директор на Столичното управление "Социално осигуряване" (СУСО), против решение № 3593 от 27.06.2012 г., постановено по адм. дело № 1383/2012 г. на Административния съд - София-град. С посоченото решение съдът е: 1) отменил решение № 24 от 16.01.2012 г. на касатора, с което е оставена без уважение жалбата на Красимира Петкова Хинова срещу разпореждане № 5306126254/3 от 18.11.2012 г. на ръководителя "ПО" към СУСО, с което й е отказано отпускането на ЛПОСВ на основание § 5 от ПЗР на КСО и чл. 68, ал. 1 КСО, и 2) върнал делото като преписка на административния орган - ръководителят по пенсионно осигуряване в СУСО, за произнасяне по заявление № 19008744 от 9.11.2011 г. на Красимира Петкова Хинова за признаване на трудовия стаж за времето на категоризиране на труда му за периода от 1.09.1985 до 1.09.1989 г. на длъжността "преподавател по английски език" в Народно читалище "Пенчо П. Славейков 1921" за учителски стаж и пенсионирането й при условията на § 5 от ПЗР на КСО. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - Красимира Петкова Хинова от гр. София, чрез упълномощения адвокат Янко Янков, с писмено възражение излага доводи за правилност на обжалваното решение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна. С решение № 24 от 16.01.2012 г. директорът на СУСО е оставил без уважение жалбата на Красимира Петкова Хинова срещу разпореждане № 5306126254/3 от 18.11.2012 г. на ръководителя "ПО" към СУСО, с което е постановен отказ за отпускане на ЛПОСВ на основание § 5 от ПЗР на КСО и чл. 68, ал. 1 КСО поради липса на изискуемите до 31.12.2011 г. 25 години учителски осигурителен стаж за жените, както и навършена възраст 60 години за жените през 2011 г. чл. 68, ал. 1 КСО. Приел е, че към датата на освобождаване от учителска длъжност - 2.09.2011 г. лицето е имало навършени 58 години, 02 месеца и 20 дни при осигурителен стаж от трета категория труд 32 години, 09 месеца и 10 дни, от който учителски 22 години, 00 месеца и 01 дни. Отказал е да признае осигурителния стаж за периода 1.09.1985 г. - 31.08.1987 г. в Народно читалище "П. П. Славейков", положен на длъжност "преподавател по английски език", като учителски стаж, съгласно чл. 19, ал. 1 НПОС. Приел е още, че посоченият Правилник за школите по изкуствата, издаден от председателя на Комитета за култура, обн. ДВ, бр. 13 от 13.02.1981 г. бил неотносим към случая, тъй като положеният труд като преподавател по английски език не попадал в приложното му поле. Административният съд София-град е отменил атакуваните актове на пенсионните органи и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, след като е приел, че действащата по време на полагане на процесния стаж нормативна уредба в Указ № 330 за народната просвета и Правилник за школите по изкуства дава достатъчно основание същият да се признае за учителски и са налице материалноправните предпоставки за пенсиониране по реда на § 5 от ПЗР на КСО. Решението е правилно. По делото е установено, че Красимира Петкова Хинова е работила в периода 1.09.1985 г. - 31.08.1987 г. като преподавател по английски език в Народно читалище "П. П. Славейков". Видно от приложената по делото служебна бележка изх. 49/06.12.2011 г., издадена от читалището, същата е работила на пълен норматив при условията на пълно работно време от 8 часа, за който период е била осигурена за всички осигурителни случаи. Към момента на полагане на спорния трудов стаж е действала Наредба № 8 за назначаване и освобождаване от длъжност на учителските кадри (обн., ДВ, бр. 45 от 1978 г. - отм., ДВ, бр. 47 от 14.06.1991 г.). Както правилно е посочил административният съд, положеният труд на учебно-възпитателни и организационно-педагогически длъжности се зачита за учителски на основание чл. 15 от Указ № 330 за народната просвета (Обн. - Известия, бр. 90/1954 г.). В качеството им на извънучилищни заведения с приравнени права, категоризиране и заплащане с пионерските домове, ученическите спортни школи и другите извънучилищни учебно-възпитателни заведения положеният в тях преподавателски стаж при действието на визираната нормативна уредба следва да се категоризира като учителски. Съгласно чл. 1 от Правилника за школите по изкуствата (обн., ДВ, бр. 13 от 13.02.1981 г.), тези школи са извънучилищна специализирана форма на обучение и имат за главна задача да осъществяват всенародната програма за естетическо възпитание на подрастващите. А съгласно чл. 2, като извънучилищни заведения те се приравняват по права, категоризиране и заплащане с пионерските домове, ученическите спортни школи и другите извънучилищни и учебно-възпитателни заведения. Съгласно чл. 2 от Правилника за школите по изкуствата (обн., ДВ, бр. 13 от 13.02.1981 г.) те имат статут на извънучилищни заведения и се приравняват по права, категоризиране и заплащане с другите учебно-възпитателни заведения. Съгласно чл. 4 от Правилника за школите по изкуствата (обн., ДВ, бр. 13 от 13.02.1981 г.) - тези учебни заведения могат да се организират от общинските народни съвети, народните читалища, профсъюзите и други домове на културата при условията и по реда определени със самия правилник. Това нормативно решение е обусловено от организацията на учебния процес, начина на провеждане на заниманията, изискванията към преподавателите и учащите се в школите и пр. обстоятелства, които са съпоставими с изискванията към училищните форми на обучение Правилно и по аргумент от § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, решаващият състав е приел, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 19, ал. 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, на която се позовава касатора, тъй като същата е материалноправна и не може да преурежда съществували трудови и осигурителни правоотношения. Атакуваните административни актове, с които трудовият стаж на Красимира Петкова Хинова за времето от 1.09.1985 г. - 31.08.1987 г. като преподавател по английски език в Народно читалище "П. П. Славейков" не е зачетен за учителски и на лицето е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 5 от ПЗР на КСО са издадени в нарушение на материалноправни разпоредби за законосъобразност и като ги е отменил Административният съд - София-град, е постановил правилен съдебен акт. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответника по касационната жалба за присъждане на адвокатско възнаграждение за осъществената защита пред тази инстанция (реализирана чрез подаденото от надлежно упълномощения адв. Янков възражение), се явява основателна и такова следва да бъде присъдено в размер на 500 лв. (дължими от касатора), съгласно приложения по делото договор за правна защита и съдействие № 83/23 от 4.12.2012 г. (л. 15). Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,