Решение № 13003 от 3.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7318/2009 г.

Решение № 13003 от 3.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7318/2009 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова Съдебното производство по чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС) е образувано по жалба на община Свиленград подадена срещу решение № 854 на Министерския съвет от 30 декември 2008 г. (ДВ, бр. 4/16.01.2009 г.) за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на национален инфраструктурен обект "Реконструкция и електрификация на жп линията Пловдив - Свиленград - турска/гръцка граница" на територията на община Свиленград, област Хасковска, постановено на основание чл. 34а, ал. 1 във вр. с чл. 34б и § 1А от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДС. В жалбата се поддържа, че обжалваното решение в частта, с която е определено дължимото парично обезщетение за отчуждената част от имот с № 65677.001.346 и имот № 65677.001.407 в землището на община Свиленград с ЕКАТТЕ 65677, местността "Двете чуки", следва да се измени, защото оценката на отчуждените имоти не е направена по реда на чл. 32, ал. 2 ЗДС за заплащане на собственика на равностойно парично обезщетение за принудително отчуждения имот за държавна нужда - отменително основание по чл. 146, ал. 1, т. 4 от АПК. Страната ответник по жалбата - Министерският съвет и конституираните на основание чл. 38, ал. 4 от ЗДС заинтересовани страни поддържат становище че жалбата е неоснователна. Оценката на дължимото парично обезщетение за отчуждения част от имота - общинска собственост (направена в административното производство) е определена от оценителя по реда на § 1а, т. 2 във вр. с чл. 32, ал. 2 от ЗДС като е съобразена с изискванията на закона и отразява реалната пазарна цена на имотите в съответствие с предназначението им. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия съдебен състав като провери допустимостта на жалбата намира, че е по дадена от надлежна страна, която е участвала в административното производство (адресат на административното решение в обжалваната част) и е подадена в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС, поради което е допустима. Преценявайки законосъобразността на обжалваната част от административното решение, обсъждайки основанията за отмяна, поддържани от оспорващия, становищата на заинтересованите страни и въз основа на представените от страните доказателства, и приложимия закон, съдът намира, че жалбата е неоснователна по следните съображения: На основание процедура по чл. 34а във вр. с чл. 33 и чл. 34б от ЗДС с Решение № 854/30.12.2008 г на МС е отчуждена част от 11,662 дка от поземлен имот, находящ се в землището на гр. Свиленград, общинска собственост, с идентификатор № 65677.001.346 с обща площ от 67,885 дка и отчуждена част от 0,169 дка от поземлен имот, находящ се в землището на гр. Свиленград, общинска собственост, с идентификатор № 65677.001.407, с обща площ 23,156 дка. Към административната преписка към доказателствата по делото е приложена "Пазарна оценка на земеделските земи", находящи се в землището на гр. Свиленград, за имот с № 65677.001.346 и имот № 35377.001.407, собственост на община Свиленград, изготвена от оценител-изпълнител по сключен договор № 2718/21.07.2008 г. между Национална компания "Железопътна инфраструктура" (инвеститор на обекта) и дружество "Геотехноинженеринг" ООД, която оценка е част от административното производство и на основание чл. 171, ал. 1 от АПК има доказателствена сила пред съда за методиката и реда, по който е определена пазарната цена на отчуждената част от имота. За отчуждената част от 11,662 дка от поземлен имот с № 65677.001.346 в оценката е определена цена от 7 050,00 лв. За отчуждената част от 0,169 дка от поземлен имот № 65677.001.407 в оценката е определена цена от 120,00 лв. В пазарната оценка е отразено, че пазарната цена на отчуждената част от посочените имоти е определена по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗДС и по реда на Наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ за реда за определяне на цени за земеделски земи - по чл. 7б от Наредбата във вр. с чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС. Избраният метод от оценителя и приет от административния орган в обжалваното административно решение за оценка на отчуждените имоти е принципно погрешен и като краен резултат не отразява вярно пазарната цена на отчуждените имоти, но жалбата е неоснователна по следните съображения: От съдебно-оценителната експертиза на вещото лице, назначено от съда, което не е оспорено от страните, се установява, че по вид територията на имотите е земеделска земя, но по вид на трайно ползване са дерета. От направената справка в Службата по вписванията на районен съд Свиленград, вещото лице заявява, че няма вписани сделки с подобни имоти - с характеристика на "Дере". Това е необработваема земя и представлява местност около река. Дерето не се категоризира, защото не е обработваема земеделска земя. Поради липса на пазарни аналози оценката на отчуждените части от имотите следва да се определи по Наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ, поради което оценката е в размер на 910 лв. за отчуждената част от имот № 65677.001.346 в землището на гр. Свиленград и в размер на 11 лв. за имот с № 65677.001.407 също в землището на гр. Свиленград. Вещото лице е отразило в заключението си, че в експертната оценка на Министерски съвет имотите са оценени като земеделска земя от 5 и 6 категория и оценките са съответно в размер на 7 050, 00 лв. за имот № 65677.001.346 и 120, 00 лв. за имот с № 65677.001.407 в землището на гр. Свиленград. Съдът, като обсъди основателността на жалбата, заедно с доказателствата по делото намира, че за конкретния случай не следва да се утежни правото на жалбоподателя да получи равностойно парично обезщетение за отчуждените части от имоти. Жалбата следва да се отхвърли като неоснователна и отговорността за разноските остава за страните така, както са направени. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение