Решение № 11232 от 7.12.2022 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Атанасова от [населено място], обл.Ямбол, подадена чрез пълномощник адв. С. Енчева. Касационната жалба е против решение 59 от 04.04.2022г. постановено по адм. дело 104/2021г. по описа на Административен съд Ямбол. С него е отхвърлена като неоснователна жалбата на К. Атанасова против решение 20/04/1/0/02493/3/01/04/01 с изх. 01-6500/556 от 25.01.2021г. за отказ за изплащане на финансова помощ на Изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, с което е отказано изплащането на пълния размер на финансовата помощ, заявена със заявка за плащане идентификационен номер 20/04/1/0/02493/3/01 от 20.05.2019 г. по договор 20/04/1/0/02493 от 19.04.2016 г. на ЗП К. Атанасова. В касационната жалба се твърди недопустимост и неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания на чл.209, т.3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение в оспорената част, отмяна на обжалвания административен акт и връщане на преписката на административния орган с указания. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", с писмена молба изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна,. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че решението на съда е правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустими като подадени от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество съобразно чл.218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С обжалваната част на решение 59 от 04.04.2022г., постановено по адм. дело 104/2021г. от Административен съд - Ямбол, е отхвърлена като неоснователна жалбата на К. Атанасова против решение 20/04/1/0/02493/3/01/04/01 с изх. 01-6500/556 от 25.01.2021г. за отказ за изплащане на финансова помощ на Изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие. С него е отказано изплащането на пълния размер на финансовата помощ, заявена със заявка за плащане идентификационен номер 20/04/1/0/02493/3/01 от 20.05.2019г. по договор 20/04/1/0/02493 от 19.04.2016г. на ЗП К. Атанасова в размер на заявената финансова помощ от 1076336.60лв. За да постанови този резултат първоинстанционният съдът е приел, че издаденият акт е законосъобразен като издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и при спазване изискванията на чл.59, ал.2 от АПК. Приел е също, че оспореното решение е издадено при спазване на процесуалните правила, както и че не са налице противоречия с материалноправните норми или несъотвтествие с целта на закона. По отношение на първото нарушение, установено от административния орган, отнасящо се до Акт обр. 15/30.04.2019г., с който се установява годността за приемане на строежа пета категория: Складове за селскостопанска техника, амбалаж и битова сграда, собственост на ЗП К.Атанасова, съдът е приел за неправилни мотивите на административния орган, че посочения акт е с невярно съдържание, нелегитимен е и е издаден при нарушение на процедурата съгласно действащата нормативна уредба в РБ. По тази част от решението на първоинстанционния съд, респ. относно произнасянето си с него /със съдебното решение/ по реда на чл.193 ГПК относно оспорването на два документа, липсва касационна жалба. Затова тази част от решението на първоинстанционния съд е извън осъществения в настоящото производство касационен контрол на решението на административния съд. По следващите нарушения отнасящи се до фактическо неизпълнение на поетите по договора задължения, административния съд е приел, че от извършена проверка на място от експерти на Регионален технически инспекторат съвместно с експерти от Дирекция Противодействие на измамите за периода от 14.07.2020г. до 17.07.2020 година е установено следното: при извършено преброяване на наличните фиданки е установено към момента на проверката едва 8 138 бр. насаждения при предвидени 22 374бр. Фитосанитарното състояние на около 5-10 % от наличните дръвчета е било лошо, тъй като същите са били нападнати от болести или са били пред изсъхване. Установено е, че не е спазена схемата за засаждане 5х3 м., както и че общо заявената площ е 33.90ха, а са засадени 32.70ха, като тази разлика се дължи на изключването на необработваеми площи. Също така е констатирано, че почвеният хоризонт за 2.88 ха е прекалено плитък, а някъде липсвал. Прието е, че от извършената обстойна проверка на 10 бр. загинали фиданки, същите са били засадени плитко, както и че не е извършена нужната почвообработка и не са извършени всички отчетени елементи от почвоподготовката. По отношение на така установените нарушения административния съд е допуснал и приел тройна съдебна експертиза. Същата е подписана с особено мнение на едното вещо лице. При извършена подробна съпоставка и преценка от страна на съда, същия е приел за обективно,компетентно и правилно заключението на вещите лица Веселинова и Пройкова-Пещерска. Въз основа на което е съдът е приел, че при изпълнението на одобрения проект 20/04/1/0/02493 създаване на 339дка насаждения от био бадеми и на посочените в договора задължения не са били извършени необходимите грижи за поддържане на насаждението в добро земеделско и екологично състояние, дръвчетата са били в лошо фитосанитарно състояние и не са били извършени необходимите агротехнически и растително защитни мероприятия за развитие на дръвчетата. Във връзка с приетото по т.3 от административния акт, че за създаване на 33.9ха градина от био бадеми, включена в инвестицията на земеделския производител, са отчетени дейности, които не са извършени или са извършени частично, съдът е приел за недоказани аргументите на оспорващия. Прието е, че изводите на административния орган се обуславят на направените от Дирекция Противодействие на измамите изводи. Съда е приел за неоснователени доводите на земеделския производител отнасящи се до неспазване на сроковете по произнасяне, както и твърденията за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. За приетата законосъобразност на административния акт първоинстанционният съд се е позовал на чл.49, ал.1, т.6 от Наредба 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 20142020г. /Наредба 9/. На последно място административния съд е приел, че допуснатите нарушения и неизпълнението на поетото с чл.16 от договора задължение за периода от сключването до изтичането на срока по чл.6, ал.5 от същия, ползвателят да обработва и да доказва това обстоятелство чрез един или няколко от способите, посочени в чл.24, ал.1 от Наредба 9 от 21.03.2015г., дават основание съгласно чл.19, ал.1 от договора при пълно неизпълнение на задължението за извършване на инвестицията съгласно условията и задължението за извършване на инвестицията съгласно условията и задълженията на ползвателя, установени с нормативен акт, акт на правото на Европейския съюз и договора, в срок по чл.6, ал.1 фондът да откаже изцяло изплащане на финансовата помощ по договора. При което ползвателя дължи обезщетение в размер на цялата получена до този момент финансова помощ, ведно с неустойка в размер на законната лихва върху получената сума. А с разпоредбата на чл.19, ал.2 от договора е предвидено, че обезщетението в размер на цялата получена до този момент финансова помощ, ведно с неустойката в размер на законната лихва се дължи и при неизпълнение, което е приравнено на пълно неизпълнение, както и при неспазване, на което и да е друго нормативно или договорно задължение или ангажимент на ползвателя, произтичащи от предоставеното подпомагане. Въз основа на това съдът е достигнал до извода, че при изпълнението на одобрения проект Създаване на 339 дка насаждения от био бадеми, закупуване на селскостопанска техника и изграждане на складове и битова сграда в землището на [населено място], община Нова Загора, обл. Сливен предмет на договор от 19.04.2016г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4-1 Инвестиции в земеделски стопанства от мярка 4 Инвестиции в материални активи от ПРСР за периода 2014-2020г., съфинансирана от европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, от страна на земеделския производител не са положени необходимите грижи за поддържане на насаждението в добро фитосанитарно състояние, част от отчетените количества при механизирана почвоподготовка са завишени или не са извършени, както и че има нарушения, свързани с биопроизводството, което обуславя законосъобразността и обосноваността на административния акт. Обжалваното решение е правилно. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че е налице нарушение на съдопроизводствените правила. С оспорения административен акт на основание чл.20а, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители, чл.47, ал.1, т.3 във вр. с чл.49, ал.1, т.1, пр.1-во, т.6 и т.7 от Наредба 9, както и чл.19, ал.2, във връзка с чл.9, ал.1, т.1, пр.1-во, т.3, т.8 и чл.8, ал.2, т.2 от договор 20/04/1/0/02493 от 19.04.2016г. е отказано изплащането на финансова помощ, представляваща окончателно плащане по договора с предмет на инвестицията Създаване на 339 дка насаждения от био бадеми, закупуване на селскостопанска техника и изграждани на складове и битова сграда в землището на поземлен имот 000737 на [населено място], община Нова Загора, обл.Сливен, тъй като е установено от извършена проверка, че земеделския производител К. Атанасова не е положила необходимите грижи за поддържане на насаждението в добро фитосанитарно състояние, което обуславя отказа за изплащане на финансова помощ. Първоинстанционният съд е събрал всички допустими и относими доказателства, въз основа на които е установил надлежно правно-релевантните факти. Въз основа на тези факти и съобразно относимата правна уредба е формирал своите правни изводи. Изложените от първоинстанционния съд мотиви са обосновани и изведени при надлежно установена фактическа обстановка и правилно приложен материален закон. В тази връзка правилно административния съд се е позовал на установеното от извършената проверка на място в периода от 14.07.2020 г. до 17.07.2020г., тъй като именно тази проверка е относима при издаването на оспорения административен акт, противно на твърдяното от касационния жалбоподател. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава необоснованост и съответно неправилност на обжалваното решение. На следващо място несъстоятелно е твърдението на касатора, относно неяснотата как е извършена проверката на място и че същата не е била запозната с резултата от същата. Контролният лист представлява официален свидетелстващ документ, който се ползва с материална доказателствена сила в съответствие с чл.179 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, същия е съставен от длъжностни лица на административния орган при извършена проверка на място и въз основа на която е направена констатацията, че са отчетени дейности, които не са извършени или са извършени частично, което води до неточно изпълнение на инвестицията. Констатациите отразени в контролния лист не са оспорени в съдебното производство по реда на чл.193 от ГПК, следователно същия ползва с пълна доказателствена сила, въз основа на което е ирелевантно твърдението, че не е ясен метода на извършената проверка. Правилно административния съд се е позовал на установените в същия обстоятелства. В кориците на делото се съдържа доказателство от което е видно, че земеделския производител на 20.07.2020г. е бил уведомен по телефона за изработения доклад за извършената проверка на място от 17.07.2020г. К. Атанасова е упражнила правото си на защита срещу отразените констатации, като е приложила писмени обяснения и допълнителни такива. Неоснователен е доводът на касатора, че съдът е постановил неправилно решение, тъй като е допуснал нарушение на материалните и процесуални норми при анализ и формиране на извода си от приетата комплексна експертиза. Настоящия съдебен състав счита, че са събрани достатъчно доказателства за установяване на релевантните факти, въз основа на което съдът е изградил своите фактически и правни изводи. Също така съобразно чл.202 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) съдебната експертиза е обсъдена заедно с останалите доказателства. Противно на твърденията на касатора административния съд е извършил изключително подробно съпоставяне на заключението, дадено от вещите лица Веселинова и Пройкова-Пещерска, с това на третото вещо лице Конакчиева, изразило особено мнение. Двете вещи лица за да обосноват заключението си са извършили анализ на наличните по делото писмени доказателства и снимков материал, както и са се позовали на установеното при извършения от тях оглед на място. От друга страна констатациите на вещото лице Конакчиева са в противоречие от фактическото състояния на насажденията, установени от официалните доказателства на контролните органи при проверката на място и от направените изводи на експертите при съвместният им оглед на място и извършена проверка, чрез изваждане на част от насажденията. Следователно настоящия съдебен състав счита, че са изложени убедителни мотиви относно кредитирането на заключението, дадено от двете вещи лица, с оглед на обосноваността му и убедителната му защита в съдебно заседание. Предвид горното, първоинстанционният съд правилно е възприел заключението на двете вещи лица като обективно и компетентно изготвено, въвеждащо в процеса с необходимата пълнота релевантни факти и обстоятелства, необходими за правилното решаване на спора по делото. Тук е мястото да се отбележи, че касационният жалбоподател в случая ако не е бил съгласен с приетото заключение, съдържащо противоречие между вещите лица е следвало освен да го оспори, да поиска възлагане на повторна експертиза. Недопустимо е оспорване на констатациите на вещите лица едва в касационното производство, в какъвто смисъл са възраженията в касационната жалба. Първоинстанционният съд е преценил и обсъдил всички относими и допустими доказателства в тяхната съвкупност. Съдебният акт препраща към съдържанието на заключението, което е изслушано и прието в открито съдебно заседание. Неоснователен е довода за допуснато нарушение на материалния закон. С разпоредбата на чл.47, ал.1 от Наредба 9 е предвидено, че в срок не по-късно от три месеца след подаване на заявката за междинно/окончателно плащане РА: 1. извършва проверка на представените документи, заявените данни и други обстоятелства, свързани със заявката за плащане; 2. може да извърши проверка на място за установяване на фактическото съответствие с представените документи и за установяване спазването на критериите за допустимост, както и на ангажименти или други задължения на ползвателя по настоящата наредба, договора за предоставяне на финансова помощ и/или ПРСР 2014 2020г., като: а) проверката се извършва в присъствието на ползвателя на помощта или на упълномощен негов представител; б) при приключване на проверката на място служителят на РА изготвя протокол за резултатите от проверката и го представя за подпис на ползвателя на помощта или на упълномощен негов представител, който има право да напише в протокола обяснения и възражения по направените констатации; в) след приключване на проверката на място, ако е установено неспазване, на ползвателя на помощта или упълномощен негов представител се изпраща копие от протокола по буква "б"; г) в срок до 10 работни дни от получаването на протокола по буква "б" ползвателят на помощта или упълномощен негов представител може писмено да направи възражения и да даде обяснения по направените констатации пред изпълнителния директор на РА; 3. одобрява или мотивирано отказва изплащането на част или цялата финансова помощ след извършен анализ за установяване на фактическо съответствие и съответствие по документи между одобрената и реално извършената инвестиция. В разпоредбата на чл.49, ал.1 от Наредба 9 е предвидено, че Разплащателната агенция може да откаже изплащането, както и да изиска възстановяване на част или цялата финансова помощ, когато: т.1. установи при проверките по чл.47, ал.1, т.1 и т.2 нередовност на документите или непълнота или неяснота на заявените данни и посочените факти; т.6. инвестицията е изпълнена неточно, включително когато ползвателят на помощта е придобил активи и/или изпълнил дейности предмет на подпомагането, с технически параметри или в отклонение от количествено-стойностна сметка, различни от одобрените от РА когато констатираните отклонения водят до недопустимост или необоснованост на заявените за подпомагане дейности или разходи или засягат основната цел на проекта, или променят предназначението на инвестицията съгласно одобрения проект, или водят до несъответствие с целите, дейностите, изискванията и критериите за оценка, определени в тази наредба и договора за отпускане на финансова помощ. В настоящия случай страните са сключили договор 20/04/1/0/02493 от 19.04.2016г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 (ПРСР), съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, по силата на който Фондът предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 (ПРСР) за изпълнение на одобрен проект 20/04/1/0/02493 Създаване на 339 дка насаждения от био бадеми, закупуване на селскостопанска техника и изграждани на складове и битова сграда в демлището на поземлен имот 000737 на [населено място], община Нова Загора, обл.Сливен. Земеделския производител е подал заявка за плащане с ид. 20/04/1/0/02493/3/01 от 20.05.2019г. в размер на заявената финансова помощ от 1076336.60 лева. Във връзка със същата са последвали проверки, изискани са допълнително доказателства за установени несъответствия. Със Заповед 400440/13.07.2020г. началника на отдел РТИ на ОД-Ямбол ня ДФ Земеделие е наредил извършване на проверка на място относно заявление с УИН 20/030615/97074, при начална дата на проверката 14.07.2020г. и крайна дата на проверката 20.07.2020г. След извършена проверка на място от 14.07.2020г. до 17.07.2020г. е изготвен Доклад за проверка на място от 17.07.2019г., за който на 20.07.2020г. ползвателя е уведомен по телефона, като е приложила писмени обяснения и допълнителни писмени обяснения. С Уведомително писмо 01-282-6500/221/20.07.2020г. с копие от Контролен лист (доклад за проверка), началникът на отдел РТИ-Ямбол е информирал земеделския производител, че при проверка на място, засягаща нейно заявление с УИН 20/030615/97074, са констатирани несъответствия, които са детайлно описани в приложения контролен лист. С оспореното решение 20/04/1/0/02493/3/01/04/01 с изх. 01-6500/556 от 25.01.2021г. за отказ за изплащане на финансова помощ, изпълнителният директор на ДФ Земеделие е отказал изплащането на пълния размер на финансовата помощ, заявена със заявка за плащане идентификационен номер 20/04/1/0/02493/3/01 от 20.05.2019г., по договор 20/04/1/0/02493 от 19.04.2016г., в размер на заявената финансова помощ от 1 076 336,60 лева. За да постанови този административен акт, административния орган се е позовал на извършената проверка, от която подробно са констатирани нарушения, изразяващи се в неполагане на необходимите грижи за поддържане на насаждението в добро фитосанитарно състояние, част от отчетените количества при механизираната почвоподготовка са завишени или не са извършени, както и че има явни нарушения, свързани с биопроизводството. Настоящият съдебен състав приема за правилни изводите на административния съд, че са налице допуснатите нарушения на поетите с договора задължения ползвателят да обработва и да доказва това обстоятелство за земеделска земя в общ размер на 339,000 дка, върху която следва да отглежда една или няколко култури от група II, съгласно Приложение 4 в общ размер от 339,000 дка. Това дава основание съгласно чл.49, ал.1 т.1, пр.1-во, т.6 от Наредба 9 за постановения отказ. Същото следва и според чл.19, ал.1 от договора, че при неизпълнение на задължението за извършване на инвестицията съгласно условията и задълженията на ползвателя, установени с нормативен акт, акт на правото на Европейския съюз и този договор, в срока по чл.6, ал.1, фондът да откаже изцяло изплащане на финансовата помощ по договора. В тази връзка чл.19, ал.2 от договора предвижда, че обезщетението се дължи и при неизпълнение, което е приравнено на пълното неизпълнение, както и при неспазване, на което и да е друго нормативно или договорно задължение или ангажимент на ползвателя, произтичащи от предоставеното подпомагане, които при условията на този договор са станали основание за пълен отказ от изплащане на финансовата помощ от страна на фонда. Изрично следва да бъде посочено, че допълнително представените с касационната жалба писмени доказателства прокурорски постановления, не обуславят по смисъла на чл.219, ал.1 от АПК наличието на касационни основания за отмяна на съдебното решение, тъй като те не представляват доказателствени средства за факти по спора. Същевременно представените доказателства само сочат за съществуването на документи, които не са представени своевременно пред първата инстанция. Следва в тази връзка да се има предвид, че съгласно разпоредбите на чл.219, ал.1 и ал.2 АПК в касационното производство се допускат само писмени доказателства и то само за установяване на касационните основания, но не и доказателства по фактите. А според разпоредбата на чл.220 АПК, Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. С оглед на тези доводи, настоящият състав прецени като неоснователни оплакванията на касационния жалбоподател за необоснованост, допуснати нарушения на закона и съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на обжалваното решение. Същото е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора и съдържанието на разпоредбите на чл.143, ал.1 от АПК, е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски за производството. Неоснователно се явява и предявеното от процесуалния представител на ответника по касация искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция. Според чл.143, ал.3 АПК такова се дължи при ползване на юрисконсултско представителство. В случая не може да се приеме, че е осъществено юрисконсултско представителство с единствената молба от 26.10.2022г., с която е заявено бланкетно искане за отхвърляне на касационната жалба. Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,