Решение № 7692 от 20.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2148/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция /ТД/ Митница София, чрез процесуалния си представител юриск. Т. Сухарева срещу решение 172/20.12.2023 г., постановено по адм. дело 166/2023 г. по описа на Административен съд гр. Шумен, с което по оспорване на Н. П. К. от гр. Шумен, е отменено решение към митническа декларация /МД/ с MRN 21BG005808049425R8/11.01.2021 г. с рег. РЗМ-5800-954/32-200521/30.05.2023 г. на директора на ТД Митница София, с което не е призната декларираната митническа стойност на внесена от САЩ стока пътнически автомобил - катастрофирал, марка - BMW, модел 535 XI и шаси WBA5B3C56ED538871 и е определена нова такава чрез увеличение и са установени дължими държавни вземания, взети под отчет и дължими за доплащане - мито в размер на 1 270,41 лв. и ДДС в размер на 2 794,91 лв., ведно с лихви за забава върху посочените държавни вземания. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно постановено поради допуснати нарушения на материалния закон, както и съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба подробно е описана фактическата обстановка по делото и е направен извод, че съдът неправилно е тълкувал относимите разпоредби на Регламент (ЕС) 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Митнически кодекс) и възразява срещу достигнатия извод, че не е обосновано приложението на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 (Регламент за изпълнение) за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Митническия кодек. Счита, че първоинстанционният съд не е анализирал в съвкупност приложените по делото доказателства, като излага подробни съображения, че митническият орган е обосновал съмненията относно декларираната митническа стойност на внесената стока чрез получените по линия на международното сътрудничество със САЩ данни, както и установените на интернет адреси https://bid.cars/ и https://en.bidfax.info/ данни. Според касатора с административния акт законосъобразно е определена новата митническа стойност на процесната стока по реда на чл. 74, § 3 от Митническия кодекс, предвид невъзможността за прилагане на останалите вторични методи, регламентирани в чл. 74, § 1 и § 2. В тази връзка твърди, че при проверката митническите органи не са установили декларирани и приети митнически стойности на идентични и сходни стоки и въз основа на констатираните факти и обстоятелства е приложен методът, регламентиран в чл. 74, § 3 от Митническия кодекс. В подкрепа на основателността на съмненията за занижено деклариране на митническата стойност на процесния автомобил, касаторът излага доводи за ангажираните в хода на съдебното производство доказателства, непредставени в хода на осъществената от митническите органи последваща проверка. В тази връзка счита, че представеното пред съда извлечение - касов бон, не удостоверява плащане по приложената към МД фактура за покупка на процесния автомобил, тъй като със същото не се доказват условията по сделката, както и дали това е окончателната цена по нея. При недоказани условия по сделката, според касатора, не може да се приеме, че това е окончателно договорената цена. На следващо място излага доводи, че отношенията между купувача и продавача на стоката също остават недоказани, за да се приеме стойността по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013г., тъй като декларацията по чл. 127 от Регламент за изпълнение е представената едва в хода на съдебното производство. Касаторът счита, че от съвкупната преценка на доказателствата по делото се налага извод за наличието на основателни съмнения в декларираната стойност и законосъобразното определяне на нова митническа стойност. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение като неправилно. В представено по делото становище от юриск. Т. Сухарева се поддържа подадената касационна жалба, претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и в условията на евентуалност се иска присъждане на адвокатско възнаграждение за ответната страна в размер под установения минимален такъв с Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения при съобразяване с решение на Съда на ЕС по дело С - 438/22. Ответникът по касационната жалба Н. П. К. от гр. Шумен, чрез процесуалния си представител адв. Г. Гатев оспорва касационната жалба по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Претендира присъждането на разноски. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, а обжалваното решение като неправилно да се отмени. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отмени решението на митническия орган, посочено по горе, първоинстанционният съд е приел, че същото е издадено от компетентен орган в необходимата писмена форма, с посочени правни и фактически основания за издаването му, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон. Прието е в обжалваното решение, че по силата на чл. 70, § 1 и § 2 от Митническия кодекс основен метод за определяне на митническата стойност на стоките е договорната стойност, т.е. действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, а регламентираните в чл. 74 от митническия кодекс вторични методи за определяне на митническата стойност на стоките са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност. Съдът е приел, че в чл. 140 от Регламент за изпълнение е предвидена възможност за неприемане на декларираните договорни стойности в случаите, когато митническите органи имат основателни съмнения дали договорната стойност представлява общата платена или подлежащата на плащане цена, посочена в чл. 70, § 1 от Митническия кодекс и тези съмнения не са отпаднали след изискване на допълнителна информация от декларатора. В допълнение е посочил, че тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения лежи върху митническите органи и е предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност, като основателните съмнения по смисъла на решение на Съда на ЕС по дело С- 291/15, следва да са подкрепени с данни за разлика в цените на стоките, достатъчна да обоснове съмненията. Отнесено към процесния случай съдът е изложил мотиви, че за да отхвърли декларираната митническа стойност като реално платената цена и да определи нова митническа стойност на стоката по процесната МД, административният орган посочил, че основателни съмнения по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение са възникнали с оглед липсата на съществени реквизити във фактурата, представена ведно с МД, както и предвид представената от американските митнически органи Електронна информация за износ по отношение на автомобила, в която е декларирана цена от 10 903 USD. В тази връзка се е позовал на съдебна практика на Съда на ЕС, съгласно която процедурата по чл. 140 от Регламент за изпълнение следва да се прилага с уточнението, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална, съмненията в справедливостта на. декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани - аргумент от дело С 263/06, т. 52 на Съда на ЕС и е приел достигнатите от административния орган изводи за незаконосъобразни. От събраните по делото доказателства съдът е приел, че вносителят е представил цялата изискана информация за обосноваване на договорната стойност на процесната стока към процесната МД, в това число фактура и касов бон, удостоверяващ извършено плащане в брой на сумата от 3 000 USD, включваща плащане на стоката и разходите за морски транспорт. Изложил е мотиви, че документите обективират информация, съответстваща на фактите, отразени в подадената от лицето МД, като са налице и безспорни данни за внесения автомобил, неговото техническо състояние, писмен договор, сключен между страните - продавач Precision Export LLC и купувач - Н. П. К., в който е посочена уговорената цена на процесния автомобил. От приложена декларация - разписка е установил, че уговорената по договора цена е заплатена в брой и въз основа на събраните писмени доказателства съдът е приел, че не са налице основания, поставящи под съмнение договорената стойност на стоката. Възражението на административния орган досежно представените в хода на съдебното производство доказателства съдът е отхвърлил като неоснователно. В тази връзка е изложил мотиви, че процесуалната възможност за представяне на доказателства за факти и обстоятелства, относими към фактическите изводи в обжалвания административен акт, е налице по всяко време, включително и пред съда, като същите подлежат на обсъждане в съвкупност с останалия доказателствен материал. По изложените съображения е кредитирал приобщените доказателства за плащане на стойността, отразена в международната фактура, придружаваща МД, както и за липсата на свързаност между страните по сделката, съобразно представената декларация по чл. 127 от Регламент за изпълнение. На следващо място съдът е приел, че необосновано митническите органи са поставили под съмнение декларираната цена на стоката, позовавайки се на неофициална информация, съдържаща се на сайт за продажба на автомобили и с аргумент, че цената е платена в брой, без да са събрани допълнителни доказателства, че обявената на електронната страница цена е равна на продажната. В тази връзка е счел, че установените данни не са част от митническите информационни системи и не са събрани по надлежния ред, разписан в закона, за да могат да се ползват с доказателствена сила и да се използват за целите на определяне на митническата стойност по реда на чл.70 от Митническия кодекс. В контекста на изложеното е приел, че липсват установени по надлежен ред факти, които да обосноват извода на решаващия орган относно по-ниската цена, декларирана при първоначалното определяне на митническата стойност, а това лишава съда от възможност да направи преценка и относно законосъобразността на тези изводи на митническия орган. Относно представената от американските митнически органи Електронна информация за износ в оспореното решение са изложени мотиви, че по делото не се установява посочената износна цена да е действителната продажна цена на процесния автомобил. Наред с изложеното, административният съд е установил, че е налице и несъответствие в страните по сделката, вписани в представената ведно с процесната МД фактура и износната декларация, констатирано и от митническия орган обстоятелство, и в тази връзка е счел, че наличието на основателни съмнения за достоверността на декларираната стойност не е обосновано. Според съда в случая е допуснато нарушение и на чл. 22, § 7 от Митническия кодекс, тъй като органът не е посочил основанията, въз основа на които приема за меродавни данните, с които възнамерява да определи коригираната митническа стойност, като подадените от вносителя допълнителни документи, обосноваващи декларираната митническа стойност не са анализирани. Горното според съда сочи на необоснованост на съмненията в достоверността на декларираната митническа стойност в нарушение на чл.140 от Регламент за изпълнение, от което следва, че отказът на органа да приложи метода по чл.70 от митническия кодекс е немотивиран и недоказан, а оспореното решение е незаконосъобразно като противоречащо на материалния закон. Относно извършения от страна на митническите органи анализ на вторичните методи за определяне на митническата стойност по чл. 74, § 2, б. а - б. г от Митническия кодекс, съдът е установил, че въпреки събраните в хода на производството доказателства досежно данните за процесния автомобил, в това число марка, модел, състояние и опис на разходите за ремонт, относими към дефинициите за идентични или сходни стоки по чл. 1, § 2, т. 4 и т. 14 от Регламента за изпълнение, необосоновано същите са останали извън преценката на митническия орган и е обоснован незаконосъборазен извод за неприложимост на посочените методи за остойностяване. По отношение на приложената към преписката извадка от системата за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни документи (МИС-ЗА) са изложени мотиви, че доколкото няма данни за официален достъп до информационните източници на Агенция Митници, то няма и възможност да се извърши проверка на верността на изложените от органа констатации. С оглед изложеното, според първоинстанционният съд недоказан и незаконосъобразен е и изводът в оспореното решение за това, че поради изчерпването на предходните методи, следва приложимост на резервния метод за определяне на митническата стойност на стоките по чл. 74, § 3 от Митническия кодекс. Съдът е счел, че в случая е нарушена забраната по чл. 144, § 2, б. д от Регламента за изпълнение, тъй като органът е определил митническата стойност на стоката по данни от декларираната стойност в митническата декларация за износ от продавача, респ. е нарушено изискването на чл. 74, § 3 от Митническия кодекс. за използване на налични данни на митническата територия на Съюза. Предвид липсата на доказателства досежно достоверността на информацията в тази декларация по отношение на начина на формиране на декларираната стойност, както и липсата на друга информация за извършени продажби в процесния период на такъв вид стока, според съда се обуславя извод за произволно определена стойност на стоката, което противоречи на изискванията за прилагане на разумни способи и сочи на незаконосъобразно приложение на метода по чл. 74, § 3 от Митническия кодекс С така изложените мотиви първоинстанционният съд е направил краен извод, че митническото решение е незаконосъобразно и същото е отменено. Обжалваното решение е правилно постановено. Първоинстанционният съд правилно е описал и възприел фактическата обстановка по делото, по която страните не спорят. Спорът е относно определената нова митническа стойност и въз основа на това установеното за допълнително заплащане задължение за мито и ДДС, посочени по-горе в настоящето решение, относно стока, внесена от САЩ пътнически автомобил - катастрофирал, марка - BMW, модел 535 XI и шаси WBA5B3C56ED538871. Достигнатите от съда изводи, че митническият орган не е обосновал основателни съмнения в декларираната договорна стойност на процесната стока по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение не се споделят от настоящия касационен състав, но изложените в тази връзка мотиви в оспореното решение не променят достигнатия краен извод за незаконосъобразност на акта. В оспорения административен акт наличието на основателни съмнения е основано на данни, получени по линия на международното сътрудничество с Департамента на САЩ по вътрешна сигурност, Служба Митници и гранична охрана на САЩ съгласно Спогодба между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за взаимна помощ между техните митнически администрации (утвърдена с РМС 754/15.11.2002 г. на МФ и обн. ДВ бр. 45/27.05.2004 г. в сила от 01.04.2004 г.), както и с данни от интернет сайтове www.en.bidfax.info и www.bid.cars. От данните, събрани в хода на извършената проверка по линия на международното сътрудничество е установено, че за автомобила е подадена износна декларация, с декларирана митническа стойност от 10 903 USD, с посочен получател PRECISION AUTO GRUP LLC., САЩ, посочен като лицензиран брокер в приложената от вносителя фактура 10153/16.10.2020 г., издадена от PRECISION EXPORT LLC., САЩ от делото/ на Н. П. К.. Установена е и информация за проведен аукцион за автомобил с идентични характеристики с посочена продажна цена от 10 100 USD . Декларираната договорна стойност на стоката е в размер на 2 500 USD съгласно представената фактура от 16.10.2020 г., като митническата стойност при вноса в размер на 3 000 USD включва и разходи за транспорт до територията на страна в размер на 500 USD. Предвид установените данни за автомобил с идентични характеристики и наличието на противоречиви данни относно стойността на автомобила, законосъобразно митническият орган е приел, че съмненията му относно декларираната митническа стойност не са отпаднали. В този случай на основание чл. 74, § 1 от Митническия кодекс остойностяването на внесените стоки се извършва чрез последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2 и § 3 от същия кодекс, докато се стигне до този от тях, по който може да се определи митническата стойност на стоките. Правилно в съответствие с приложимия материален закон и доказателствата по делото първостепенният административен съд е приел, че митническата стойност на стоката е определена в нарушение на чл. 74, § 3 от Митническия кодекс. Методът по цитирания чл. 74, § 3 се прилага, когато митническата стойност на стоките не може да се определи по вторичните методи по чл. 74, § 1 и § 2 и предвижда, че когато основният метод е този на договорната стойност, то вторичните методи се прилагат, когато основният метод не може да се приложи, но когато и последният не намира приложение за конкретния случай, то митническата стойност се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, които съответстват на общите разпоредби на Споразумението за прилагане на чл. VII от Общото споразумение за митата и търговията и глава Трета Стойност на стоките за митнически цели от Митническия кодекс. Това означава, че, когато се прилага някой от вторичните методи, митническият орган е длъжен да изложи достатъчно аргументирани мотиви, с които да обоснове по категоричен начин възникналото у него съмнение да не приеме декларираната стойност на внесените стоки, т. е. правилно съдът е приел, че митническият орган е длъжен да обоснове всяко неблагоприятно за заявителя решение арг. от чл. 22, § 7 във връзка с чл. 15, § 1 от Митническия кодекс. В случая, в оспорения административен акт не се съдържат конкретните обстоятелства, въз основа на които е изключено приложението на вторичните методи по чл. 74, § 2 от Митническия кодекс в предвидената от регламента поредност, което е условие за определяне на митническата стойност по метода, предвиден в § 3 на чл. 74. Бланкетното посочване, че е направена справка в МИС-3А по зададени критерии, без каквито и да било други конкретни данни и доказателства за резултатите от тази справка, не е достатъчно да обоснове изключването им. В мотивите на оспорения административен акт е посочено в какво се състои прилагането на метода по чл. 74, § 3 от Митническия кодекс, но незаконосъобразно митническият орган е приел, че данните в предоставената от американските митнически власти информация за декларираната износна стойност на автомобила представляват налични данни на митническата територия на Съюза по смисъла на чл. 74, § 3 от Митническия кодекс във връзка с чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение. В решение от 9 юни 2022 г. на Съда на ЕС по дело С-599/20, Baltic Master UAB, т. 51, т. 54 и т. 55 е дадено тълкуване на чл. 31, § 1 МКО, който съответства на чл. 74, § 3 от Митническия кодекс, според което данните, съдържащи се в национална база данни относно стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач като разглежданите стоки, представляват налични данни в Съюза по смисъла на чл. 31, § 1 МКО, които могат да се използват като основа за определяне на митническата стойност на разглежданите стоки. Позоваването на тези данни представлява средство за определяне на тази стойност, което е едновременно разумно и съвместимо както с принципите, така и с общите разпоредби на международните споразумения и с разпоредбите, посочени в същия член, когато деклараторът не предоставя достатъчно точна или надеждна информация относно митническата стойност на съответните стоки и когато посочените в митническата декларация данни са общи. В този смисъл са решения по адм. дела 6738/2023 г. и 9207/2023 г. на настоящия касационен състав. Определената в оспорения акт митническа стойност не се основава на определени преди това митнически стойности съгласно налични данни в националните бази данни за внос на моторни превозни средства със сходни параметри като марка, модел, година на производство, страна на произход, страна на внос, съответно употребявани, катастрофирали или с повреди и на използването на методите по чл. 70 и чл. 74 § 2 от Митническия кодекс в разумна гъвкавост. Митническият орган не е изпълнил задължението си да проучи всички източници на информация и базите данни, с които разполага, за да определи митническата стойност по възможно най-точния начин и най-близко до реалността (решение от 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C-46/16, EU:C:2017:839, т. 56 и решение от 20 юни 2019 г., Oribalt Rоga, C-1/18, EU:C:2019:519, т. 27). В този смисъл, незаконосъобразно въз основа на декларираната митническа стойност при износа, без наличието на други доказателства за реално платената или подлежаща на плащане цена на стоката, митническите органи са приложили метода по чл. 74, § 3 от Митническия кодекс за митническо остойностяване. Митническият орган бланкетно е посочил, че не са намерени идентични и сходни стоки по смисъла на чл. 74, § 2 от Митническия кодекс и направо е преминал при опредляне на митническата стойност по чл. 74, § 3 от същия кодекс. Изложените възражения в касационната жалба досежно преценката на съда във връзка с представените в хода на производството доказателства са неоснователни и изложените в тази връзка мотиви в оспореното съдебно решение се споделят от настоящия касационен състав. От съвкупната преценка на доказателствата по делото, включително и тези, представени в хода на съдебното производство и неоспорени от страна на митническия орган по реда на чл. 193 ГПК, се установява, че реално заплатената цена за доставката на стоката съответства на декларираната такава пред митническите органи. За пълнота на изложеното следва да се отбележи, че по административната преписка са налице и доказателства за осъществена последваща продажба на процесния автомобил за сумата от 9 000 лв., необсъдени при издаването на процесното решение. В контекста на изложеното, лишен от икономическа логика е изводът на митническите органи, че платената/подлежащата на плащане цена е в размер на 10 903 USD /17 527 лв./, предвид обстоятелството, че процесният автомобил е продаден за сума, значително по ниска от твърдяната покупна такава. С оглед изложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение не страда от пороците, сочени в касационната жалба, тъй като решението е постановено при стриктно спазване на приложимия материален закон и съдопроизводствените правила, поради което като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и направеното искане на ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер на 700 лева, представляващи платено в брой възнаграждение за защита от един адвокат съгласно договор за правна защита и съдействие от 12.02.2024 г. Неоснователно е направеното от касатора възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение предвид фактическата и правна сложност на делото и с оглед установения минимален размер в чл. 7, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 8, ал. 1 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение