Решение № 12289 от 11.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6729/2018 г.

Решение № 12289 от 11.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6729/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 237 и следващите АПК. Образувано е по молба на Ж. Стоянова за отмяна на решение № 13616/09.11.2017 г. по адм. д. № 4606/2016 г. по описа на Върховния административен съд, с което е оставено в сила решение № 5798 от 01.10.2015 г., постановено по административно дело № 3652/2015 г. от Административен съд С.-град. О. по молбата за отмяна- Комисията за защита на личните данни, Г. Костадинова и кметът на община Радомир не вземат становище по молбата за отмяна. Молбата за отмяна е депозирана в срока по чл. 240, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна при следните съображения: В молбата за отмяна се сочи единствено, че не са спазени принципите на правовата държава и върховенството на закона, както и че молителката е депозирала жалба до Съда на Европейския съюз за нарушаване правото на ЕС, по конкретно чл. 13 от Договора за Европейския съюз. С оглед липсата на посочени в молбата за отмяна основания по чл. 239 АПК, настоящата инстанция намира, че искането следва да се разгледа на всички такива, визирани в разпоредбата на чл. 239 АПК основания. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК, може да се иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В молбата не се сочат никакви обстоятелства или документи, които да имат значение за друг изход на делото. Фактически твърдения по т. 2, 3, 4, 5 и 6 на чл. 239 АПК също не се сочат. Съгласно чл. 239, т. 2 постановеното по съществото на спора решение подлежи на отмяна, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на член от състава на съда във връзка с решаването на делото. В случая няма такива твърдени факти, нито представени доказателства за осъществени по смисъла на чл. 239, т. 2 факти. Съгласно чл. 239, т. 3 решението подлежи на отмяна, когато актът е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. Данни за такива документи, признати за подправени или за това, че решението, чиято отмяна се иска, е основано на акт на съд или друго държавно учреждение, който акт е бил отменен, не се налице. Съгласно чл. 239, т. 4 решението се отменя, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. По делото липсват доказателства за постановено друго съдебно решение между същите страни, което противоречи на съдебното решение, чиято отмяна се иска. Съгласно чл. 239, т. 5 АПК актът се отменя, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. По принцип, за да е основателно искането за отмяна на това основание, следва да е допуснато от съда нарушаване на процесуални права на страната. Такова нарушение не е допуснато при постановяване на процесните съдебни актове, нито се твърди конкретно нарушение в молбата за отмяна, довело до ограничаване на процесуални права на страна по делото. Поради това липсват доказателства за наличието на материалноправните предпоставки на чл. 239, т. 5 АПК. Според чл. 239, т. 6 АПК съдебното решение се отменя, когато с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. В настоящия случай се твърди наличие на жалба пред Съда на Европейския съюз, който е различен от Европейския съд за защита на правата на човека, но не се представят доказателства за такава жалба. Наличието на жалба до Съда на Европейския съюз не е законово основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение, а решение на Европейския съд за правата на човека със страна молителката не е представено. С оглед изложеното искането за отмяна на влязло в сила съдебно решение е неоснователно на всички, посочени в чл. 239 АПК основания и следва да се отхвърли.