Решение № 171 от 10.04.2009 г. на ВКС по н. д. № 151/2009 г.

Решение № 171 от 10.04.2009 г. на ВКС по н. д. № 151/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия И. Г. И. срещу въззивно решение на Военно-апелативния съд на РБългария от 4.02.2009 г., постановено по ВНОХД № 14/2009 г., с което е потвърдена присъда № 74 от 22.12.2008 г. на Сливенския военен съд, по НОХД № 74/2008 г. В касационната жалба на подсъдимия И се релевират оплаквания за допуснато от съдебните инстанции нарушение на материалния закон, изразяващо се в неправилно тълкуване на нормите на чл. 86, ал. 1, т. 3 НК и чл. 82, ал. 1, т. 5 НК, обосновало незаконосъобразност на юридическото заключение за неприложимост на института - освобождаване от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание за извършеното престъпление по чл. 391, ал. 1 НК. Предлага се атакувания съдебен акт да бъде отменен и делото върнато за ново разглеждане на въззивния съд за прилагане материалноправната разпоредба на чл. 78а НК, с произтичащите от това санкционни последици. В съдебно заседание на 7.04.2009 г. пред ВКС, подсъдимото лице и неговият упълномощен защитник, редовно уведомени не се явяват. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, съобразявайки становищата на страните и материалите по делото, в пределите на касационната проверка по чл. 347 НПК и упражнявайки правомощията, с които е оторизиран, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 74/22.12.2008 г., постановена по НОХД № 74/2008 г., Сливенският военен съд признал подсъдимия кадрови редник И. г. И., за виновен в това че на 5.05.2008 г., в под. **** като лице от денонощния наряд - дежурен по рота умишлено нарушил уставните правила на вътрешната служба в немаловажен случай, поради което и на основание чл. 391, ал. 1, пр.1 НК, вр.чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК ангажирал неговата наказателна отговорност и му определил наказание - пробация, при следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес, задължителни периодични срещи с пробационен служител и поправителен труд /при 15% удръжки върху възнаграждението в полза на държава/, за срок от десет месеца. По жалба на подсъдимия И е инициирано съдебно производство по ВНОХД № 14/2009 г., финализирало със съдебен акт на 4.02.2009 г., с който е потвърдена изцяло първоинстанционната присъда. Касационната жалба на подсъдимия И е неоснователна. Правилно Сливенски военен съд и въззивната инстанция, в съответствие с възприетата фактология, базираща се на задълбочен анализ на доказателствения материал по делото и при съблюдаване съдържанието на материалноправната норма на чл. 78а НК, са заключили, че инкриминираните действия на подсъдимия, субсумиращи се от обективна и субективна страна от престъпния състав на чл. 391, ал. 1НК, не обосновават освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Материалноправните изисквания, предпоставящи приложение на института на чл. 78а НК са предопределени от тежестта на престъпното деяние и степента на лична опасност на неговия автор, и са лимитирани изчерпателно в б. б. "А"- "В" на чл. 78а, ал. 1 НК. Интерпретацията на същите аргументира установен регламент досежно пределите на предвидените санкции в особената наказателноправна норма, при умишлените и непредпазливи престъпления; необходимост от възстановяване на имуществените вреди, причинени с престъпното посегателство; и съблюдаване на определени правни предписания по отношение на съдебното минало на извършителя - да не е осъждан за престъпно деяние от общ характер и да не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава осма, Раздел IV от НК. Инкриминираното престъпление, предмет на наказателното дело се обективира в умишлено нарушаване на уставните правила на вътрешната служба от редник И., при изпълнение на денонощен наряд. Визираната конкретика по казуса сочи, че то е осъществено след като подсъдимият с влязло в сила на 8.04.2005 г. решение е бил признат за виновен за извършено престъпно деяние по чл. 343б, ал. 1НК и на основание чл. 78а НК освободен от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание - глоба в размер на 500 /петстотин/ лева, което изключва правоприлагане на чл. 78а НК. В тази насока некоректни са възраженията в касационната жалба за дерогиране на института на реабилитация и на предписаното в чл. 86, ал. 1, т. 3 НК. Реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане. По отношение на лицата, освободени от наказателна отговорност по Глава осма на НК, разпоредбите на чл. 85 - 88а НК не се прилагат, защото те не се считат за осъждани. Същите обаче не могат да бъдат поставени в по-тежко положение от осъдените на глоба по Наказателния кодекс, поради което с Постановление № 7/1985 г. на Пленума на ВС е изрично указано, че спрямо тях може повторно да бъде приложен института на чл. 78а НК, ако при съблюдаване на изискванията на чл. 86, ал. 1, т. 3 НК е изтекъл предвиденият едногодишен срок от изпълнение на наложената парична санкция. Приобщените в хода на съдебното следствие пред първостепенния съд материали по изпълнително дело № 1075/2005 г. не съдържат фактически данни, обосноваващи извод за изминал съответен на визирания в закона, период от време и не предпоставят необходимост от прилагане на чл. 78а НК - изпълнението на определеното по НАХД № 1453/2004 г. на РС - Ямбол административно наказание (глоба) е започнало на 26.07.2005 г. и приключило на 3.11.2008 г. с депозиране на последната вноска. Неоснователни са и направените от процесуалния представител на подсъдимото лице доводи за несъобразяване с правните предписания на чл. 82 НК. Визираната разпоредба мотивира изключване на изпълнението на наложената за престъпното деяние наказателна санкция, когато от деня на придобиване на юридически стабилитет на съдебния акт е изтекъл срок, надвишаващ с 1/2 /една втора/ лимитирания в ал. 1, т. 1-5 на чл. 82 НК, последният от които предопределен от вида и времевите параметри на определеното наказание. Действително според установената фактология постановеното решение по НАХД № 1453/2004 г. е влязло в сила на 8.04.2005 г. и без оглед на предприетите действия /изпращане на съобщение за доброволно изпълнение; образуване на изпълнително дело; разпореждане на публичния изпълнител за разпределение на сумите при извършеното принудително изпълнение; и последващото събиране на дължимото/, погасителната давност по чл. 82, ал. 4, вр. чл. 82, ал. 1, т. 5 НК е изтекла на 8.04.2008 г. Очертаните обстоятелства не обуславят обаче извод за удовлетворени законови изисквания по т. 4 на Постановление № 7/85 г., предпоставящи приложение на чл. 78а НК за инкриминираното престъпление. За правоприлагане на визирания институт не е достатъчно към датата на осъществената престъпна дейност (5.05.2008 г.) да е налице само предвиденият в чл. 82 НК давностен срок, но и установеният от нормата на чл. 86, ал. 1, т. 3 НК, който следва във времето този, погасяващ изпълнението на наложеното административно наказание и изтича на 8.04.2009 г. Изложените съображения мотивират настоящия касационен състав да приеме, че в рамките на възложената му компетентност и предвид предоставените му процесуални възможности в съдебното производство, образувано по жалба на подсъдимия И, следва да остави в сила атакувания съдебен акт на Военно-апелативния съд, постановен по ВНОХД № 14/2009 г., с който е потвърдена присъда № 74/22.12.2008 г. на Сливенския военен съд. Воден от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение