Решение № 13544 от 11.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15220/2014 г.

Решение № 13544 от 11.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15220/2014 г., V о., докладчик председателят Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от адв. Пенчев като процесуален представител на Стефан Огнянов Стефанов от гр. София, против решение № 6042 от 14.10.2014 г., постановено по адм. дело № 1829/2014 г. от Административен съд София - град, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на Стефан Огнянов Стефанов срещу заповед № з - 561/15.01.2014 г. на ВНД директор на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) при МВР, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. Касационният жалбоподател поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли да бъде отменено и претендира направените по делото разноски. Ответникът - директорът на СДВР, чрез процесуалният му представител излага становище за неоснователност на касационната жалба, по съображения изложени в депозирана по делото писмена защита. Представителят на Върховната административна прокуратура представя заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение, по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Съдът от първата инстанция е сезиран с жалба срещу заповед № з - 561/15.01.2015 г. на ВНД директор на СДВР, издадена на основание чл. 228, т. 3, чл. 224, ал. 2, т. 4, чл. 226, ал. 1, т. 6, чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР (отм.), във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР, с която на Стефан Огнянов Стефанов - младши полицейски инспектор в група "Териториална полиция - Люлин" на сектор "Охранителна полиция" към 09-то РУП при СДВР, категория "Д", е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", за това, че на 10.03.2013 г., около 17.30 ч. на път III -638, км - 3900, подрайон на РУП Брезник, посока гр. София катастрофира с управлявания от него мотоциклет марка "Сузуки" ГСХ 750 с рег. С 9336 Х след употреба на алкохол. За да отхвърли като неоснователна жалбата, съдът приема за установено от фактическа страна следното: След настъпило ПТП държавният служител от МВР Стефанов е транспортиран от екип на спешна медицинска помощ до Център за спешна медицинска помощ (ЦСМП) - Перник за преглед, където е посетен от служителите от АП 151 от сектор "Пътна полиция" на отдел "Охранителна полиция" при ОД МВР - Перник и в 17,56 часа е изпробван с техническо средство - алкотест "Дрегер" 7510 № 0017ARBB за наличие на алкохол в издишвания въздух. Резултатът бил отрицателен 0,00%о (промила) - проба № 5561. Взета му е и кръв за изследване за наличие на алкохол или друго упойващо средство, за което е съставен протокол, подписан от служителя. При химическото изследване на кръвта, извършено на 11.03.2013 в научно-техническа лаборатория при Областна дирекция на МВР-Перник е установено наличие на етилов алкохол в кръвта на водача в количество 0,60%о (промила), за което е изготвена Експертна справка № 117 от 26.03.2013 г. Въз основа на тези предварителни данни - докладна записка рег. № 6575/18.09.2013 г. по описа на РУП - Брезник при Областна дирекция МВР - Перник, ВНД директора на СДВР издава заповед № з-15733 от 03.10.2013 г. за образуване на дисциплинарно производство за това, че нарушавайки разпоредбите на т. 4, т. 7, т. 8, и т. 17, б."а" и "б" от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (отм.), Стефанов извършва тежко нарушение на служебната дисциплина, за което на основание чл. 224, ал. 2, т. 4 и чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР, вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР се налага дисциплинарно наказание "уволнение". Със заповедта е определен и разследващ орган. На държавния служител е връчена покана за даване на писмени обяснения и такива са дадени - рег. № 48156/14.10.2013 г. По случая сведения са депозирали Емил Христов Костурков, Димитър Петров Димитров, Валери Павлов Игнатов и Емил Кирилов Станимиров, в качеството им на служители от МВР. За резултатите от дисциплинарното разследване е изготвена обобщена справка № 55492 от 26.11.2013 г., връчена на Стефанов на 27.11.2013 г., срещу която той подава възражение рег. № 55964 от 28.11.2013 г. Дисциплинарното производство приключва със становище рег. № 56138 от 29.11.2013 г., в което като резултат от проведеното дисциплинарно производство е направен извод за наличие на основание по чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР (отм.) вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР (отм.) за реализиране на дисциплинарната отговорност за извършено тежко дисциплинарно нарушение, изразяващо се в неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР (отм.), за което е предложено на Стефанов да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Въз основа на даденото становище от разследващия орган, дисциплинарнонаказващият орган - ВНД Директор на СДВР издава обжалваната заповед, с която въз основа на доказателствата, събрани в хода на дисциплинарното разследване приемал, че деянието на лицето съставлява нарушение на т. 4, т. 7, т. 8, и т. 17, б."а" и "б" от Етичните правила за поведение на държавните служители в МВР (отм.), като му налага най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение". Въз основа на тази фактическа установеност съдът прави извод, че така издадената заповед по чл. 233 от ЗМВР (отм.) е законосъобразен индивидуален административен акт. Същата е издадена от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му с разпоредбата на чл. 228 от ЗМВР (отм.) правомощия, в изискващата се форма и съдържание, което съответства на чл. 246 от ППЗМВР (отм.), при спазване на административно-производствените правила за провеждане на дисциплинарното производство и при точно прилагане на материалния закон. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. Основателни са касационните оплаквания за нарушение на материалния закон и при постановяване на съдебния акт. Правилни с оглед събраните в първоинстанционното производство доказателства са изводите на административния съд за проведено дисциплинарно производство в рамките на законоустановените срокове. Предвид обаче спорът по фактите в конкретния казус, свързан с обстоятелството взета ли е кръвната проба за изследване на Стефанов по законоустановения ред на 10.03.2014 г., след като пробата с теста "Дрегер" дава отрицателен резултат и лишен ли е Стефанов от възможността да оспори надеждността на извършеното изследване на кръвта му, настоящият състав намира, че въпреки спазването на формалните изисквания за провеждане на дисциплинарното производство по налагане на дисциплинарно наказание, на практика жалбоподателят е лишен от основни процесуални гаранции за защита в хода на дисциплинарното производство. Сред основните принципи в административния процес е този на бързината и процесуалната икономия. Принципът изисква от водещия производството орган да извършва процесуалните действия в сроковете, определени от закона, и за най-краткото време, необходимо според конкретните обстоятелства и целта на административния акт. Неправилно касаторът счита, че след като с теста "Дрегер" не е установено наличие на алкохол в издишания въздух незаконосъобразно е изследвана кръвта му. Наредба № 30 от 27.06.2011 г. за реда за установяване на употребата на алкохол или друго упойващо вещество е издадена на основание чл. 174, ал. 4 от Закона за движение по пътищата. В чл. 165 от същия закон са посочени изчерпателно правомощията на контролните органи във връзка със спазването на правилата за движение по пътищата от водачите на МПС. При наличие на пътно-транспортно произшествие, какъвто е процесния случай, контролните органи са длъжни да вземат всички допустими от закона мерки за пълно и всестранно разследване на причините, довели до ПТП. Съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредба № 30, употребата на алкохол или друго упойващо вещество се установява посредством използване на съответни технически средства и/или чрез медицински и лабораторни изследвания. Следователно, не е извършено нарушение на материалния закон като е взета кръв за изследване на водач на МПС, който е участник в ПТП, въпреки че не е установено наличие на алкохол при пробата с теста "Дрегер". Основателно обаче е възражението, че Стефанов е лишен от възможността да оспори надеждността на извършеното изследване на кръвната проба, тъй като повече от шест месеца след ПТП получава съобщение за явяване в сектор "Пътна полиция" - СДВР, където на 13.09.2013 г. му е връчен АУАН, в който е отразено наличие на алкохол в кръвта над 0.5 промила. А дисциплинарното производство за нарушение на служебната дисциплина е образувано едва на 03.10.2013 г. Следователно както към най-ранната дата на узнаване за резултатите от кръвните изследвания-13.09.2013 г., така и към датата на образуване на дисциплинарно производство Стефанов не е могъл да упражни правната възможност, предвидена в чл. 20, ал. 3 от Наредба № 30/2001 г. по негово искане и за негова сметка да се извърши повторно извършване на химически анализ на кръвната проба в срока по чл. 19. Кръвната проба е взета на 11.03.2013 г. и към 11.06.2013 г. е изтекъл срока за съхранението и. Безспорно надеждността на изследването на кръвта за установяване на употреба на алкохол и резултатите от него са в по-голяма степен достоверни от изследването с алкотест "Дрегер" 7510 № 0017ARBB за наличие на алкохол в издишвания въздух, но при противоречивите резултати в разглеждания казус, остава съмнение в причините за разликата. Изясняването му не е възможно в рамките на дисциплинарното производство предвид дългия период от време разделящ резултатите от изследванията, установените срокове за съхранение и правната възможност на база на тях да бъдат оспорени резултатите по Наредба № 30/2001 г., и започването и протичането на дисциплинарното производство. Ето защо настоящата инстанция намира, че е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на оспорената заповед на директора на СДВР, тъй като процесуалните действия не са извършени за най-краткото време според конкретните обстоятелства, с което държавният служител е лишен от правото на защита в административното производство в пълен обем, което не е могло да бъде преодоляно и в съдебното производство по изложените по-горе съображения. Като не отчита същественото нарушение на административнопроизводствените правила, допуснато от дисциплинарнонаказващия орган, първоинстанционният съд допуска нарушение на материалния закон- чл. 11 АПК, чл. 19, чл. 20, ал. 3 от Наредба № 30/2001 г. при постановяване на съдебния акт, което налага неговата отмяна. Делото е изяснено от фактическа страна, поради което след отмяната на решението, следва да бъде постановено решение по съществото на спора, с което заповед № з - 561/15.01.2014 г. на ВНД директор на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) бъде отменена. С оглед изхода на спора Столична дирекция на вътрешните работи следва да бъде осъдена да заплати на Стефан Огнянов Стефанов от гр. София разноски по делото в размер на 1300 (хиляда и триста) лева, разноски за двете инстанции. Водим от горното, Върховният административен съд, Пето отделение