Решение № 2192 от 11.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5790/2019 г.

Решение № 2192 от 11.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5790/2019 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на И. Колев от [населено място], подадена чрез адвокат А. Йотова, против Решение № 217/01.02.2019 г., постановено по административно дело № 1923/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 130 А1494/13.06.2013 г. на Кмета на Община Пловдив. Срещу решението е подаден и касационен протест от прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив, с искане за отмяната му и постановяване на друго по същество, с което да се отмени оспорената заповед. В касационната жалба и протест се сочи неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост, посредством оспорване на възприетите от съда фактически установявания и правни изводи. Касационният жалбоподател И. Колев се представлява от адвокат Йотова, която поддържа жалбата и моли да бъде уважена по съображения, развити в писмена защита. Ответникът, Кмет на Община Пловдив оспорва касационната жалба и протест чрез депозирани по делото писмени отговори, изготвени от процесуален представител. Ответните страни – Н. Попаров и М. Попарова се представляват от адвокат Тодоров, който оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение по съображения, развити в писмено. Подателят на касационния протест и останалите ответни страни – И. Атанасов, М. Шумарева, К. Атанасов и И. Радкова, редовно призовани, не се явяват и не вземат становище по спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, тъй като е правилно и постановено при отсъствие на сочените касационни основания. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба и касационният протест за процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни. Разгледани по същество, същите са неоснователни. В хода на проведеното повторно съдебно производство, Административен съд – Пловдив е изпълнил дадените от касационната инстанция указания, събрал е относимите писмени доказателства, изслушал е заключение по съдебно-техническа експертиза, след анализ на които е извършил правилни фактически установявания. Въз основа на същите е проверил законосъобразността на процесната заповед на всички основания по чл. 146 АПК, както и е отговорил на поддържаните пред него възражения, които се поддържат от касаторите и в настоящото съдебно производство. Възприетите от съда правни изводи са обосновани и съответни на приложимия закон. Оспорената заповед е постановена от компетентен орган – Кмета на Община Пловдив, изрично оправомощен за това с разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ЗУТ, тъй като се касае за изменение на подробен устройствен план – план за регулация и застрояване и одобряване на работен устройствен план с обхват от два урегулирани поземлени имоти. Правилно съдът е приел за спазена законоустановената форма, тъй като правните и фактически основания за издаването на административния акт се съдържат не само в него, но и в документите, предхождащи издаването му – заявление, обяснителна записка, решения на ЕСУТ и др. Установеното несъответствие между правното основание за изменение на плана за застрояване, посочено в акта по чл. 135, ал. 5 ЗУТ и в заповедта, с която е одобрен проектът, правилно съдът е приел за несъществено, като относимо за случая е именно основанието посочено в крайния административен акт, което е чл. 134, ал. 2 във връзка с чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУТ. В тази хипотеза, не е било необходимо съгласието на всички съсобственици на урегулирания поземлен имот, каквото съгласие не се изисква и при разделянето му на два УПИ на основание § 8 ПР ЗУТ. Спазени са административно-производствените правила в процедурата по изменение на плана, а именно: производството е започнало по инициатива на съсобственик на урегулирания поземлен имот, предмет на изменението; налице е заповед, с която е допуснато изработването на проекта, която към момента на издаването й е била съобщена на лицата, вписани в кадастъра като собственици на имота; проектът е съобщен на заинтересуваните лица /отново на вписаните в кадастъра/ съгласно разпоредбата на чл. 128, ал. 3 ЗУТ; проведено е заседание на ОЕСУТ, на което е съгласуван и приет представения проект, след което е последвало неговото одобряване от Кмета на Община Пловдив. При издаване на заповедта не са допуснати нарушения на материалния закон, както правилно е установил Административен съд – Пловдив. Правилно съдът е кредитирал изслушаното и прието при повторното разглеждане на делото заключение на вещото лице Р. Николова, тъй като същото е компетентно, обективно и неоспорено от страните. Установено е, че процесният проект съответства на предвижданията на общия устройствен план на [населено място]. Правното основание на § 8 ПР ЗУТ относно промяната в плана за регулация съответства на установените факти за неприложена регулация и прекратяване на отчуждителното действие на предходния план, така, че новите регулационни линии на двата новообразувани урегулирани поземлени имоти се поставят в съответствие със съществуващите имотни граници на поземлените имоти. Основанието по чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУТ относно предвиденото ново застрояване, съответства на настъпилите съществени промени в обществено-икономическите и устройствени условия през изтеклия продължителен период от време спрямо предходния план, който е от 1994 г. Относно предвиденото застрояване в новообразувания УПИ XXIV – 521. 719, вещото лице е дало подробно, мотивирано и обосновано заключение, от което се налага извода за съответствие на проекта с изискванията, регламентирани в чл. 31 и чл. 36 ЗУТ, поради което неоснователни са възраженията по този въпрос, поддържани от жалбоподателите. Не са установени нарушения и при изготвянето на работния устройствен план по чл. 113 ЗУТ, в която насока съдът е изложил мотиви. Правилно първостепенният съд е приел, че съдържанието на проекта отговаря на основаните изисквания, разписани в Наредба № 8 от 14.06.2001 г. за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове, като е отчел тези изисквания, които са били в сила към момента на одобряването му. Констатираното несъответствие на проекта с разпоредбата на чл. 65, ал. 1, т. 3 от Наредбата, правилно е прието за несъществено, тъй като голяма част от необходимата по този текст информация се извлича от текстовата и графична част на самата заповед. Настоящата съдебна инстанция не установи допуснати от първостепенния съд нарушения на съдопроизводствените правила. Проведени са редица открити съдебни заседания, на които е предоставена възможност на страните да ангажират доказателства за твърденията си, приетите доказателства са допустими и са относими към правния спор, обсъдени са от съда, който е постановил мотивиран съдебен акт. Не е налице необоснованост на съдебното решение. Релевантните са спора факти са установени от събраните в административното и съдебно производство доказателства, като въз основа на същите са извършени мотивирани и логически издържани правни изводи. По изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на Община Пловдив следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. В полза на Н. Попаров и М. Попарова не следва да се присъждат разноски, тъй като не са представени доказателства за строени такива в хода на настоящото съдебно производство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,