Решение № 2176 от 18.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14956/2009 г.

Решение № 2176 от 18.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14956/2009 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Велко Велинов Праханаров срещу Решение № 175 от 2.10.2009 г. на Административен съд - Смолян по адм. дело № 199/2009 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № ЯС-148-4/24.06.2009 г. на началника на РУ на МВР - Смолян. В нея се правят оплаквания за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - началникът на РУ на МВР - Смолян не е изразил становище по нея. Началникът на РУ на МВР - Смолян е подал частна жалба срещу определение № 137 от 03.11.2009 г. на АС - Смолян по адм. дело № 199/2009 г., с което е отхвърлено искането на процесуалния му представител за присъждане на ОД на МВР - Смолян юрисконсултско възнаграждение за защита по делото. Ответникът по частната жалба - Велко Велинов Праханаров, е представил писмено възражение, в което поддържа, че същата е неоснователна и следва да се остави без уважение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за основателност на частната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната и частната жалба са подадени в законния срок и от надлежни страни, поради което са процесуално допустими. За да се произнесе по съществото им, прие за установено следното: По касационната жалба: С обжалваното решение АС - Смолян е приел за неоснователна жалбата на Велко Велинов Праханаров срещу Заповед № ЯС-148-4/24.06.2009 г. на началника на РУ на МВР - Смолян, с която на основание чл. 16, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 12, ал. 1, т. 1 от Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите са отнети разрешения приложения обр. 2 и 4, № АЛ - 195076 и № 615 за носене, употреба и съхранение на огнестрелни оръжия и боеприпаси, издадени от РУ на МВР - Смолян на Праханаров и иззети описаните в акта огнестрелни оръжия и боеприпаси. Съдът е приел за установено от фактическа страна, че срещу жалбоподателя се води разследване по досъдебно производство, образувано с постановление на прокурор при Окръжна прокуратура - Смолян за извършено престъпление по чл. 282, ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК. С оглед данните по делото за наличието на наказателно преследване срещу жалбоподателя, съдът е приел, че е налице основанието по чл. 16, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 12, ал. 1, т. 1 от ЗКВВООБ за издаване на оспорената заповед. Счел е за неоснователни доводите на жалбоподателя, че след като не му е предявено обвинение за извършено умишлено престъпление от общ характер, незаконосъобразно административният орган е разпоредил отнемането на разрешенията за боравене с огнестрелно оръжие. Като краен резултат е приел, че заповедта е издадена от компетентния административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон, поради което е отхвърлил подадената срещу нея жалба. Недоволен от решението, жалбоподателят го оспорва, като поддържа, че е постановено при нарушение на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и е необосновано. Основното оплакване релевирано от касатора е, че не му е известно срещу него да се води наказателно преследване за извършено умишлено престъпление от общ характер. Сочи, че въпреки изричните указания на съда, по делото не са били представени доказателства, от които да се направи обоснован извод за образувано досъдебно производство, по което да е привлечен като обвиняем. При тези съображения моли да се отмени първоинстанционното решение и се постанови друго, с което да се отмени обжалвания административен акт. Решението е правилно. Релевираните доводи в касационната жалба за постановяването му при неправилно тълкуване и приложение на материалноправните разпоредби са неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗКВВООБ разрешения за придобиване, съхраняване, носене и употреба на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси не се издават, а издадените се отнемат от физическите лица, включително от лица, регистрирани като еднолични търговци в случаите на чл. 12 от с. з. Въз основа на установените по делото фактически обстоятелства съдът обосновано е приел, че е осъществен фактическият състав на чл. 12, ал. 1, т. 1 от ЗКВВООБ - започнало наказателно преследване срещу лицето за извършено умишлено престъпление от общ характер, при която хипотеза административният орган е бил длъжен да издаден акт за отнемане на притежаваните от него разрешения за носене и съхранение на огнестрелно оръжие. В съответствие с нормативната уредба и данните по административната преписка е достигнал до правно издържания извод, че заповедта е издадена при наличие на сочените в нея фактически и правни основания, поради което правилно е отхвърлил подадената срещу нея жалба като неоснователна. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че доколкото касаторът не е привлечен като обвиняем и не са му предявявани материали по воденото срещу него досъдебно производство, липсват основания за отнемане на притежаваните разрешения за боравене с огнестрелни оръжия. Новелата не изисква съответното лице да е привлечено към наказателна отговорност, т. е. да му е предявено обвинение за извършено умишлено престъпление от общ характер, а е достатъчен фактът на образуване на досъдебно производство и предприемане на процесуални действия по разследване спрямо лицето, сочено за евентуален извършител - арг. чл. 207 и чл. 212 от НПК. В случая, видно от приложената справка от ст. разследващ полицай от състава на ОД на МВР - Смолян е, че досъдебното производство е образувано срещу жалбоподателя за извършено престъпно деяние от общ характер, по отношение на която съдът вярно е приел, че има характер на официален документ и е кредитирал съдържанието й. За пълнота на изложението следва да се посочи, че съдът неправилно е счел, че с административния акт на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка. Актът, с който на основание чл. 16, ал. 1 от ЗКВВООБ се отнема разрешението за боравене с огнестрелно оръжие (в различните му форми - носене, съхранение, употреба) има правопогасяващ ефект спрямо правата произтичащи от същото за в бъдеще, за разлика от акта по чл. 25 от ЗКВВООБ, с който временно се отнема притежаваното разрешение и който има правната характеристика на ограничителна мярка по смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице сочените касационни основания за отмяната му и следва да се остави в сила. По частната жалба: С обжалваното определение съдът неправилно е отказал да присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на ОД на МВР - Смолян. Съгласно чл. 143, ал. 4 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв. По силата на препращащата разпоредба на чл. 144 от АПК в тази хипотеза намира приложение правилото на чл. 78, ал. 8 от ГПК, според което на юридическото лице се дължат разноски - юрисконсултско възнаграждение в размер на минималното възнаграждение за един адвокат - 150 лв. Без значение за ангажиране отговорността за разноски на жалбоподателя е обстоятелството, че страна по делото е административният орган - издател на акта, който не е юридическо лице, но безспорно притежава административна правосубектност. В тази хипотеза разноските се присъждат на юридическото лице, към която административна структура е административният орган. Поради това обжалваното определение следва да се отмени и съгласно чл. 235 от АПК се реши спора по същество като се осъди жалбоподателят да заплати на ОД на МВР - Смолян деловодни разноски в размер на 150 лв. - юрисконсултско възнаграждение за процесуалното представителство на органа пред първата инстанция. Пред касационната инстанция ответникът по касационната жалба не е претендирал разноски, поради което такива не се присъждат. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,