Решение № 9364 от 14.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4956/2016 г.

Решение № 9364 от 14.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4956/2016 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационни жалби, подадени от Б. Т. Т., лично и чрез пълномощника му адв. Тодорова и Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", гр. С., чрез процесуалeн представител, срещу Решение № 61/26.02.2016 г., постановено по адм. дело № 375/2015 г. по описа на Административен съд В.. Б. Т. обжалва решението в частта му, с която са отхвърлени предявените от него субективно и обективно съединени искове за причинени неимуществени вреди до претендирания размер от 90 000 лв. От касационната жалба се извеждат основания за неправилност на решението в тази му част поради нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира отмяна на решението в обжалваната част, като вместо него се постанови друго, с което се уважи предявеният иск в претендирания размер. Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" /ГД "ИН"/ обжалва решението в частта му, с която е осъдена да заплати на Б. Т. сума в размер на 500 лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 8.05.2015 г. до изплащане на сумата като постановено в нарушение на закона, касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му в обжалваната част. О. М. на правосъдието, редовно призован не се представлява по делото и не взема становище по касационните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби и правилност на обжалваното решение. Касационните жалби са подадени в законоустановения срок, от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната от всяка страна част, поради което са процесуално допустими. Производството пред Административен съд В. е образувано по искова молба на Б. Т. срещу Министерство на правосъдието /МП/, с която претендира обезщетяване на причинени му неимуществени вреди със сума в размер на 3000 лева, произтичащи от незаконосъобразни бездействия на затворническата администрация в З. В., където е изтърпявал наказание в определения в исковата молба период. Искът се основава на твърдяно неосигуряване на достатъчно жилищна площ, светлина, бокс за приготвяне на топли напитки, котлон, микровълнова фурна, липса на помещение за сушене на дрехи и пералня, недаване на лични принадлежности и препарати за пране и за поддържане на хигиена в помещенията. В проведеното на 17.12.2015 г. съдебно заседание, второ по ред, по искане на процесуалния представител на ищеца съдът е конституирал като ответник и ГД "ИН" гр. С.. В следващото заседание е допуснал увеличение на размера на предявения иск от претендирания такъв от 3000 лева на 90 000 лева. С обжалваното решение административният съд е: уважил частично, като основателен и доказан предявеният от Тодоров против ГД "ИН" иск за причинени неимуществени вреди, предявен на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ за сумата от 500 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в неосигуряване на безплатно облекло и обувки за периода 27.06.2012 г. до 1.01.2013 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска 8.05.2015 г. до окончателното и изплащане, като е отхвърлил иска в останалата му част до пълния размер на сумата от 90000 лева. Със същото решение са отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани исковете на Тодоров против ГД "ИН" с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за периода 27.06.2012 до 8.05.2015 г. относно неосигуряване на достатъчна жилищна площ, настаняване в килия за пушачи и непушачи, както и дискриминационна политика спрямо ищеца, неосигуряване на аксесоари за личен тоалет, неосигуряване на кът за приготвяне на топла храна и напитки /микровълнова и котлон/, неосигуряване на препарати за пране и хигиена на помещението, липса на изискуемата се дневна светлина и чист въздух. Отхвърлени са изцяло и предявените от Т. искове против Министерство на правосъдието гр. С., като неоснователни и недоказани. За да постанови този резултат съдът е приел, че пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по предявените искове е ГД "ИН", като самостоятелно юридическо лице, което осъществява пряко ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода, при което предявените срещу Министерство на правосъдието претенции са неоснователни. Приел е за установени предпоставките на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ по част от въведените обстоятелства от ищеца, като е определил размера, в който се следва обезщетяване на причинените неимуществени вреди от ГД "ИН" при приложението на разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. При извършената касационна проверка въз основа на посочените в касационните жалби пороци на решението и при упражняване на правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК съдът приема следното: Обжалваното решение е недопустимо в частта му, с която първоинстанционният съд е постановил решение спрямо ГД "ИН", включващо осъждането на този ответник да заплати на Тодоров сума в размер от 500 лева, на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно с лихва върху сумата, отхвърляне на иска в останалата му част до претендирания размер от 90 000 лева и исковете, в непосочен размер, относно приети за недоказани други обстоятелства, на които се основава исковата молба. Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е конституирана като ответник при ненадлежно предявен иск, на практика без да е предявен такъв, по устно искане на пълномощник на ищеца в проведено на 17.12.2015 г. второ открито съдебно заседание по делото. Субективно и обективно съединяване на искове е възможно при предявяване на исковата молба, каквото в случая не е налице. Последващо съединяване на искове е допустимо само в изрично посочените в закона случаи, на които при постановяване на определението за конституиране на нова страна по делото първоинстанционният съд не се е позовал. Изменение на иска спрямо страните е възможно единствено при приложението на чл. 228 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, разпоредбите на който обаче не извеждат възможност за последващо субективно съединяване на искове, а визират единствено и само замяна на страна при установените в тях предпоставки. В случая не е предявен иск/искове спрямо конституираната като ответник ГД "ИН" с исковата молба, нито при приложението на чл. 228 от ГПК. Административният съд е уважил едно несъответното на закона, необосновано и неясно искане на процесуалния представител на ищеца за конституиране на нова страна по делото, което явства и от диспозитива на обжалваното решение, където спрямо този ответник се уважава частично иск, отхвърлят се непосочени в мотивите други "искове", неконкретизирани по основание и размер. Изложеното налага обезсилване на решението в тази му част и прекратяване на производството по делото съгласно чл. 221, ал. 3, предл. 1 АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт или незаконосъобразни действия или бездействия на органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, реално причинена вреда, произтичаща от отменения акт или незаконосъобразни действия, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт, действия или бездействия и настъпилата вреда. Правилно с обжалваното решение е отхвърлен предявеният от Тодоров срещу Министерство на правосъдието иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди. Отговорността на държавата се понася от юридическото лице, от актовете на чиито органи и длъжностни лица, произтичат вредите. В случая искът е за вреди в е предявен срещу Министерство на правосъдието, който ответник не е пасивно материалноправно легитимиран, тъй като в периода, визиран в исковата молба не министерството, а Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", като юридическо лице към министъра на правосъдието отговаря за прякото ръководство и контролът върху местата за лишаване от свобода. Липсата на материалноправна лигитимация води до неоснователност на предявения иск против този ответник. При така изложените съображения обжалваното решение, като недопустимо в частта му, с която с която първоинстанционният съд е осъдил ГД "ИН" да заплати на Б. Т. сумата 500 лв. обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни бездействия на администрацията на З. В., ведно с лихва върху сумата, считано от 8.05.2015 г., отхвърли е иска в останалата му част до претендирания размер от 90 000 лева, както и исковете против същия ответник относно неосигуряване на достатъчна жилищна площ, настаняване в килия за пушачи и непушачи, както и дискриминационна политика спрямо ищеца, неосигуряване на аксесоари за личен тоалет, неосигуряване на кът за приготвяне на топла храна и напитки /микровълнова и котлон/, неосигуряване на препарати за пране и хигиена на помещението, липса на изискуемата се дневна светлина и чист въздух следва да бъде обезсилено и производството в тази част прекратено. В останалата му част обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение