Решение № 11080 от 14.8.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3657/2020 г.

Върховният административен съд на Република България - Трето отделение , в открито заседание на двадесет и втори юли две хиляди и двадесета година в състав: П. Цветанов е подал касационна жалба срещу решение 84 от 26.02.2020 г. по адм. дело 16/2020 г. по описа на Административния съд Враца в частта за отхвърляне на предявения от него иск за разликата над 150 лева до пълния претендиран размер от 300 лева за заплащане на обезщетение за причинена имуществена вреда, вследствие на отменено от съда наказателно постановление 19-0288-000066/20.02.2019 г., издадено от началник група към Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи Враца, Районно управление- Козлодуй, ведно със законната лихва, считано от 08.01.2020 г. Направени са оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се уважи предявеният иск изцяло. Претендират се разноски. Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи Враца не е изразила становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението в обжалваната част е неправилно и следва да бъде отменено. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира, че жалбата е основателна. Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на П. Цветанов, с която срещу Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи Враца е предявен иск за сумата 300 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с обжалването на наказателно постановление 19-0288-000066/20.02.2019 г. на началник група към ОД на МВР Враца, РУ Козлодуй, ведно със законната лихва от датата на исковата молба- 08.01.2020 г. Административният съд установил, че с наказателно постановление 19-0288-000066/20.02.2019 г., издадено от началник група към Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи Враца, на П. Цветанов било наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. По жалба на ищеца наказателното постановление било отменено с влязло в сила решение 58/17.06.2019 г. по АНД 100/2019 г. по описа на Районен съд Козлодуй. В производството по обжалване на наказателното постановление пред районния съд ищецът ползвал адвокатска защита въз основа на договор за правна защита и съдействие, сключен на 10.05.2019 г. с адвокат М. Сибинов. В договора е записано, че договореното между страните възнаграждение от 300 лева е платено. Административният съд приел, че по делото са доказани предпоставките по чл.1, ал.1 ЗОДОВ за ангажиране на имуществената отговорност на ответника-отменен като незаконосъобразен административен акт, имуществена вреда, изразяваща се в направения от ищеца разход за адвокатска защита, пряка и непосредствена причинна връзка между отменения акт и настъпилата вреда. Административният съд обаче счел, че искът следва да бъде уважен частично с присъждането на обезщетение в размер на 150 лева ведно със законната лихва от 8.01.2020 г. Според изложените от съда мотиви имало основание за намаляване на размера на възнаграждението, което било прекомерно, като се има предвид размера на наложената глоба от 200 лева, както обема на осъществената адвокатска помощ, изразяваща се в процесуално представителство на ищец в едно съдебно заседание, при малък брой изследвани доказателства. Поради това съдът осъдил ответната страна да заплати на ищеца обезщетение за имуществена вреда в размер на 150 лева, ведно със законната лихва и отхвърлил иска в останалата част. Касационната инстанция намира, че решението е неправилно в обжалваната му отхвърлителна част. Съдът е приложил неправилно материалния закон, като е намалил размера на обезщетението по съображения, че платеното от ищеца възнаграждение за адвокатска защита не е обосновано и справедливо. Към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие от 10.05.2019 г. е в сила Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията й съгласно Държавен вестник, бр. 41 от 23.05.2017 г. При определяне на минималния размер възнаграждение за съответния вид дело е приложима разпоредбата на чл. 18, ал. 2 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба 1. Минималният размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 от наредбата върху стойността на санкцията, и възлиза на не по-малко от 300 лева. Толкова е и платеното от ищеца възнаграждение съгласно договора за правна защита и съдействие от 10.05.2019 г. Съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. В случая съдът е присъдил обезщетение под минимума на адвокатското възнаграждение без да са налице обстоятелства, сочещи, че платеното от ищеца адвокатско възнаграждение е необосновано и несправедливо от гледна точка на извършената правна работа. Адвокатът на ищеца е изготвил жалбата срещу наказателното постановление, представил е писмена защита и е осъществил процесуално представителство в проведеното по делото едно съдебно заседание. Уважавайки довода на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, административният съд не е съобразил аргументите, които се извличат от точка 3 от Тълкувателно решение 6 от 6.11.2013 г. по тълк.дело 6/2012 г. на Общото събрание на съдиите от гражданската и търговската колегия на Върховния касационен съд и от мотивите на Тълкувателно решение 1/15.03.2017 г. по тълк. дело 2/2016 г. на Общото събрание на съдиите от първа и втора колегия на Върховния административен съд. Независимо от ниския размер на глобата и решаването на делото в едно заседание няма основание за преценка, че претендираното обезщетение се дължи наполовина или под минимума на адвокатското възнаграждение, тъй като тези обстоятелства всъщност обуславят заплащането му в минимален му размер. Намаляването на размера на обезщетението противоречи на материалния закон, поради което постановеното решение следва да бъде отменено в отхвърлителната му част. Вместо него следва да се постанови друго, с което Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи-Враца да бъде осъдена да заплати на П. Цветанов още 150 лева обезщетение ведно със законната лихва за забава от предявяването на иска, както и разноски в размер на 5 лева за държавна такса. Тъй като жалбоподателят Цветанов е сключил договор за правна помощ и съдействие от 9.02.2020 г. при условията на чл.38, ал.2 във връзка с ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата с адвокат М. Сибинов, в полза на адвокат Сибинов следва да се присъди възнаграждение за касационната инстан;ия в размер на 300 лева съобразно чл. 8, ал.1,т.1 от Наредба 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл.222, ал.1 АПК Върховният административен съд