Решение № 12002 от 10.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7116/2014 г.

Решение № 12002 от 10.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7116/2014 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Йордан Кирилов Иванов, от гр. София, подадена срещу решение № 321/4.04.2014 г. постановено по адм. дело № 92/2014 г. по описа на Административен съд София област. Излагат се съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено при нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК., съществени нарушения на съдопроизвоствените правила и необоснованост. Поддържа, че работодателите му са ползвали труда му без да узаконят трудовото му правоотношение. Поддържа, че са налице всички доказателства за положен от него труд. Касационният жалбоподател прави искане обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени Отказ № 0092-н12016/30.10.2013 г. на директора на Дирекция "Инспекция по труда - Софийска област" за издаване на постановление по реда на чл. 405а от КТ от "Инспекция по труда - Софийска област" гр. София, с което да се обяви съществуване на трудово правоотношение със Симеон и Йорданка Пешеви. Претендират се и направените по делото разноски. Ответникът- директора на Дирекция "Инспекция по труда- Софийска област", чрез процесуалния си представител, изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, шесто отделение, след като прецени доводите в касационната жалба и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение състав на Административен съд София област е отхвърлил жалбата на Йордан Кирилов Иванов, от гр. София срещу Отказ № 0092н12016/30.10.2013 г. на директора на Дирекция "Инспекция по труда - Софийска област за издаване на постановление по реда на чл. 405а от КТ от "Инспекция по труда - Софийска област" гр. София, с което да се обяви съществуване на трудово правоотношение Йордан Иванов със Симеон и Йорданка Пешеви. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че жалбоподателят Иванов е подал жалба до Д "ИТ"- Софийска област с Вх. № 0092н11396/10.10.2013 г., в която е посочил, че от 1.04.2012 г. до 30.06.2013 г. е работил като градинар и иконом в дома на Симеон и Йорданка Пешеви, без да му е бил предоставен трудов договор, като за този период е получавал по 250 лв. месечно, и между 30-40 лв. бонуси. С жалбата е поискано от ИТ да извърши проверка "защо не е пуснат в действие трудовия му договор, както и да бъдат изплатени осигуровките от 1.04.2012 г. до 30.06.2013 г." Безспорно е установено, а и не се спори, че на място не е била извършвана. С писмо изх. № 0092-12016/30.10.2013 г. на инж. Любомир Владимиров /За Директор на Д "ИТ - Софийска област" жалбоподателят е уведомен, че "поради липса на доказателства, че е полагал труд, не може да се приложи процедурата съгласно разпоредбата на чл. 405а, ал. 1 от КТ. Недоволен от постановения отказ, жалбоподателят е оспорил същия по реда на чл. 97, ал. 1 от АПК пред изпълнителния директор на ИА "ГИТ", който с Решение № 0092-13702/17.12.2013 г. е отхвърлил жалбата. По преписката е установено безспорно, че към момента на образуване на административното производство лицето не е полагало труд". В хода на съдебното производство са изискани служебно от съда доказателства за компетентност на административния орган-издател на оспорения отказ, като са събрани и гласни доказателства Посочените от жалбоподателя свидетели сочат в показанията си, че същият за периода "лятото на 2012 г. -до 2013 г. /свидетеля Цветков/ от май 2012 г. до юни/юли 2013 г. /свидетеля Иванов - брат на жалбоподателя/ е изпълнявал възложени от семейство Пешеви задачи /косене на трева, измиване на прозорци, градинарска работа, водил детето им до детската градина/. Свидетелят Цветков сочи, че жалбоподателят Иванов не е имал определено работно време, ходел е по уговорка в дома на Пешеви. Свидетелят Иванов твърди, че с Пешеви брат му е имал уговорка да работи на минимална работна заплата, с определено работно време." След като е подложил на подробно обсъждане събраните доказателства и доводите на страните първоинстанционният съд е обосновал правилния извод за законосъобразност на отказа на Директора на Дирекция "Инспекция по труда - Софийска област" за издаване на постановление по реда на чл. 405а от КТ от "Инспекция по труда - Софийска област"гр. София, с което да се обяви съществуване на трудово правоотношение със Симеон и Йорданка Пешеви. По делото е безспорно установено, че към момента на подаване на жалбата си до директора на дирекция "ИТ" - София област жалбоподателят Иванов не е изпълнявал длъжността "градинар" /"иконом"/ "общ работник" в дома на дома на сем. Пешеви в кв. Бистрица, тъй като трудовото правоотношение между него и работодателя му-сем. Пешеви- е било прекратено към 30.06.2013 г., по твърдения на самия жалбоподател. Жалбата е депозирана на 10.10.2013 г., т. е след изтичане на повече от три месеца от прекратяването на твърдяното трудово правоотношение. Съгласно чл. 405а, ал. 1 от Кодекса на труда, инспекцията по труда има право да обяви съществуване на трудово правоотношение, когато установи, че работната сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2 от същия кодекс. От съдържанието на текста се налага извода, че за да може да се установи съществуването на трудово правоотношение, към момента на установяването то трябва да съществува, т. е. към този момент да е налице изпълнение на трудови задължения от страна на работника на определено работно място и с определено работно време. В противен случай не може да бъде да бъде обявено съществуването на трудово правоотношение, което не съществува вече, както е в конкретния случай. В този смисъл извършването на проверка от компетентния административен орган не е необходимо. Освен това от ангажираните свидетелски показания не може да се установи по категоричен начин, че извършваната работа от жалбоподателя покрива характеристиките на трудово правоотношение. Съществуване на трудово правоотношение след неговото прекратяване и признаване на трудов и осигурителен стаж се извършва по реда на Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред. Стигайки до същите правни изводи решаващия състав на Административен съд София област не е нарушил и материалния закон. Изложените в обратната насока оплаквания се явяват неоснователни. По изложените съображения и при извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,