Решение № 281 от 11.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3219/2014 г.

Решение № 281 от 11.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3219/2014 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Майя Русева Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационни жалби на Ц. С. Г. и ЗАД [фирма] срещу решение № 868/18.12.13 по г. д. № 858/2013 г. на Русенски окръжен съд - с което е потвърдено решение № 713/16.04.13 г. по г. д. № 6347/12 г. на Русенски районен съд - с което ЧСИ Ц. С. Г. е осъдена да плати на основание чл. 441 ГПК вр. с чл. 45 ЗЗД вр. с чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ на [фирма] 10225 лв. обезщетение за имуществени вреди по изпълнително дело № 20127600400308 по описа ЧСИ Ц. Г. и 1 178,39 лв. разноски по компенсация, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 1 1303,93 лв. Излагат се оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост. Моли се за отмяна на решението и отхвърляне на иска или връщане на делото за ново гледане на въззивната инстанция, ведно с пресъждане на разноски. Ответната страна [фирма] не взема становище. С определение № 980/29.09.14 г. е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за предпоставките за отговорността на частния съдебен изпълнител за вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност, вкл. относно причинната връзка между действията на ЧСИ и настъпилите вреди и елементите на професионалната отговорност на ЧСИ по чл. 441 ГПК вр. с чл. 74 ЗЧСИ. С обжалваното решение въззивният съд е приел, че е налице незаконно бездействие на ответницата Ц. С. Г., действала като частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ по повод издадена срещу ответника обезпечителна заповед за обезпечение на бъдещ иск чрез налагане на обезпечителна мярка "запор" върху банковите му сметки в 19 банки до размер на 91696,97 лв. Посочил е, че запорът е бил допуснат при условие, че съдебният изпълнител пристъпва към налагане на запор на следваща банкова сметка само ако наличната сума по предходна банкова сметка не е достатъчна за обезпечаване на вземането на молителя; че частният съдебен изпълнител е бил уведомен на 11.05.12 г., че сумите по сметките на длъжника са били достатъчни, за да обезпечат съответното вземане; че на 12.07.12 г. последният е платил 10225 лв. - сума по спогодба в рамките на образувано срещу него изпълнително производство по заповед за изпълнение на парично задължение /неустойка за неизпълнение на парично задължение по сключен след налагане на запора договор/; че при това положение до подаване на молба от ищеца на 26.07.12 г. за вдигане на запорите по сметките извън тази, по която вече е била блокирана цялата сума, предмет на запора, съдебният изпълнител е бездействал, а длъжникът не е имал задължение да го сезира за вдигане на запорите /след като се е сбъднало условието, съдържащо се в обезпечителната заповед/; че предвид изложеното правилно е прието от районния съд, че е осъществен състава на чл. 45 ЗЗД - тъй като е налице вреда за длъжника с оглед запорираната в повече сума в резултат на извършените неправомерни действия на жалбоподателя. В отговор на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд намира следното: По реда на Закона за частните съдебни изпълнители /ЗЧСИ/ пасивно легитимирани да отговарят са длъжностни лица, които изпълняват дейност по принудително изпълнение на съдебни решения, за действията им при и по повод на тази дейност. Определящ е видът дейност, като частните съдебни изпълнители дължат обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Пряка вреда означава директно въздействие върху правната сфера на увредения и означава, че увреденият не би претърпял вредите, ако не бе незаконосъобразното действие или бездействие на частния съдебен изпълнител - тъй като преки са само тези вреди, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т.е. които са адекватно следствие от увреждането. При иск, предявен на основание чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, отговорността ще е налице когато има неправомерни действия на ЧСИ, настъпила вреда, причиняване при изпълняване на дейността на ЧСИ и причинна връзка. В този смисъл е налице задължителна практика на ВКС - решения по чл. 290 ГПК № 264/8.04.10 г. по г. д. № 474/09 на ВКС, IV ГО, и № 120/8.07.11 г. по т. д. № 1123/10 на ВКС, ТК, II ТО, която настоящият състав изцяло споделя. По основателността на касационната жалба: В. съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника - ЧСИ, за вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност. Посочил е, че от една страна основният спорен въпрос по делото е налице ли е незаконосъобразно бездействие, като отговорът е положителен - доколкото запорът е бил допуснат при условие, че съдебният изпълнител пристъпва към налагане на запор на следваща банкова сметка само ако наличната сума по предходната не е достатъчна за обезпечаване на вземането на молителя, ЧСИ е бил уведомен на 11.05.12 г., че сумите по сметките на длъжника са били достатъчни, за да обезпечат съответното вземане, и до подаване на молба от последния на 26.07.12 г. за вдигане на запорите по сметките извън тази, по която вече е била блокирана цялата сума, предмет на запора, е бездействал. Същевременно е изложил само общо заключение, че са налице предпоставките на чл. 45 ЗЗД /доколкото е налице вреда за длъжника с оглед запорираната в повече сума, в резултат на извършените неправомерни действия на ЧСИ/, без да засегне втория спорен въпрос - относно наличието или липсата на пряка причинна връзка. По този начин въззивната инстанция е формирала извод за основателност на претенцията без да обсъди събраните по делото доказателства във връзка с начина и времето на възникване на задължението за неустойка - по сключен от ищеца договор след налагане на запора, респективно параметрите на така поетото неустоечно задължение, както и без да обсъди надлежно заявените възражения на ответника и на третото лице помагач във връзка с тези доказателства - че твърдяните вреди не са пряка и непосредствена последица от бездействието на ЧСИ и са настъпили изключително по вина на ищеца с оглед предприети от него рискови действия и уговорки за прекомерна по размер неустойка в горецитирания договор. При тези обстоятелства въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение - което е основание за отмяна на обжалваното решение съгласно чл. 281, т. 3 ГПК. От друга страна, необсъждането на доводи и възражения на страните и на доказателства във връзка с тези доводи и възражения - при надлежно сезиране, препятства касационния съд да извърши необходимата проверка за правилността на обжалвания акт. С оглед на това делото трябва да се върне на основание чл. 293, ал. 3 ГПК на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото гледане следва да се извършат процесуални действия, изразяващи се в обсъждане на надлежно заявените от ответника и третото лице помагач доводи и възражения - относно липсата на пряка причинна връзка между твърдяното незаконосъобразно бездействие и претърпените вреди и настъпването им изключително по вина на ищеца, и представените във връзка с тези възражения писмени доказателства. С оглед разпоредбата на чл. 294, ал. 2 ГПК настоящият съдебен състав не следва да се произнася по искания за пресъждане на разноски. Мотивиран от горното и на основание чл. 281, т. 3 пр. 2 ГПК и чл. 293, ал. 3 ГПК, Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение,