Решение № 4320 от 22.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11136/2016 г.

Решение № 4320 от 22.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11136/2016 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на В. Г. срещу решение № 5364 от 25.07.2016 г. по адм. дело № 123 по описа за 2016 г. на административен съд - С. град (АССГ). С него е отхвърлена жалбата й срещу решение № 426/09.11.2015 г. по преписка № 134 по описа за 2011 г. на Комисията за защита от дискриминация в обжалваната му част относно осъществена дискриминация спрямо Д. Д. под формата на тормоз и преследване по смисъла на чл. 5, във връзка с § 1, т. 1 и т. 3 от ДР на ЗЗДискр. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и за необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друга с отмяна на решението на Комисията в оспорената част. Ответната страна по касационната жалба - Комисията за защита от дискриминация оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител юрисконсулт Ж. М. лично и депозирана писмена защита. Претендира присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - Д. Д. оспорва същата чрез адв. А. Г., депозирано становище по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК и писмена защита. Претендира присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е било решение № 426/09.11.2015 г. по преписка № 134 по описа за 2011 г. на Комисията за защита от дискриминация. Производството е започнало по повод жалба вх. № 44-01-1223/14.04.2011 г. от Д. Д. срещу В. Г., директор на Столичен инспекторат към Столична община. В нея са изложени оплаквания за системен тормоз на работното място, унижение на професионалното и лично достойнство пред колеги и заплахи за уволнение. Според жалбоподателя това е извършвано поради трайно намалената му работоспособност, като е наричан "телкаджия", "некадърник" и е заплашван, че "ще му намерят цаката" и ще бъде уволнен. Поради това е бил препятстван да изпълнява трудовите си задължения и е преместен на друго работно място. Комисията за защита от дискриминация е постановила решение № 111/30.05.2013 г., което е отменено по повод обжалване по съдебен ред, като преписката е върната за ново произнасяне по повод на което е постановено решението, което е постановено от АССГ и сега е предмет на касационен контрол. В мотивите на обжалваното решение е обсъдена фактическата обстановка и са анализирани събраните в административното производство доказателства. В хода на производството пред Комисията е прието за доказано, че В. Г. е употребявала по адрес на Д. Д., в негово присъствие и по повод подадена от него жалба относно условията на труд, обръщения, които са обидни по съдържание, както и че тенденциозно тя е търсила повод за налагане на дисциплинарни наказания, съответно дисциплинарно уволнение. Това поведение, на основата на признак "лично положение", е имало за цел накърняване на достойнството му, както и създаване на обидна и враждебна спрямо него среда. Това нежелано поведение изпълнява фактическите състави на две форми на дискриминация - тормоз по смисъла на чл. 5, във връзка с § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. и преследване по смисъла на чл. 5, във връзка с; § 1, т. 3 от ЗЗДискр., още повече, че то намира изява в действия, предприети след подаване на жалби от Дамянов за периода 2010 г. -2011 г. по повод защита на негови права (правото на равно третиране, правото на труд и правото на достойнство). Освен, че Комисията е приела на основание чл. 65, т. 1 от ЗЗДискр., че В. Г. е осъществила дискриминация под формата на тормоз и преследване по смисъла на цитираните правни норми, на основание чл. 78, ал. 1 от ЗЗДискр. тя налага и глоба в размер на 750. 00 лв. Първоинстанционната жалба е насочена към тази част от решението на КЗД. В мотивите си съдът е обсъдил и събраните пред административния орган и съда гласни доказателства, а именно разпитът на свидетелите Т. Д., Ц. И. и И. М., чрез които се установяват извършените действия от В. Г. по отношение Д. Д.. Съдът не е кредитирал показанията на останалите свидетели, понеже същите не са присъствали лично на разговорите при които са отправяни обидните квалификации, довели до дискриминационно отношение, както и по повод осъщественото преследване с оглед изпълнение на задълженията по трудовата дейност на лицето. Основното касационно възражение е в тази част на спора и е относно неправилната преценка на съда на събраните доказателства. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно. Съдът правилно е приел, че актът е издаден от компетентен орган, като при издаване на решение № 426/09.11.2015 г. Комисията за защита от дискриминация не е допуснала нарушения на административнопроизводствените правила. При постановяване на решението си съдът се е аргументирал с анализ на разпоредбите на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., която въвежда забрана за дискриминация на основание уредените в този закон признаци, включително и "лично положение" и "увреждане", както и на чл. 5 от ЗЗДискр., в която е посочено, че дискриминация е и осъществяване на "тормоз" и "преследване". Съответен на тези разпоредби е изводът, че отправянето на думи като "телкаджия" и "некадърник", които сами по себе си представляват квалификации и оценка за дадена личност, изразяват пренебрежително отношение, още повече, че не са употребени еднократно. Освен това те са и свързани с подадени от лицето жалби по повод условията на труда, при които следва то да полага. Това поведение на В. Г., основано на посочените защитими признаци, е създало обидна и враждебна среда за него. Тези изводи на съда са правилни и съответстват на установените факти при административното разглеждане на спора, както и пред него. Обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. За точност следва да се посочи, че в касационната жалба е записано, че касаторът претендира оставяне в сила на решението на съда в частта, с която е отменено решението на КЗД по повод налагането на глоба в размер на 750. 00 лв. В тази част оспорването е недопустимо, понеже касаторът няма правен интерес. О. изразеното в открито съдебно заседание на 26.03.2018 г. от адв. А. Г. искане да се отмени съдебното решение в частта му, с която е отменено решението на КЗД по повод наложената глоба в размер на 750. 00 лв., то също е недопустимо. Касационната инстанция е сезирана само с касационна жалба от В. Г.. Няма подадена жалба от Д. Д. срещу тази част на съдебното решение, поради което искането също е недопустимо. При този изход от спора на ответната страна - Комисията за защита от дискриминация следва да се присъдят съдебни разноски, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, в размер на 100. 00 лв., за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Също така на ответната страна - Д. Д. следва да се заплатят съдебни разноски в размер на 200. 00 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за касационната инстанция и за които има доказателства, че са реално осъществени съгласно представен договор за правна защита и съдействие от 1.09.2018 г. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение