Решение № 5977 от 19.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 902/2018 г.

Решение № 5977 от 19.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 902/2018 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Й. Х., подадена срещу решение № 6645 от 14.11.2017 г., постановено по адм. дело № 6794/2017 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на касатора против заповед рег. № 5133-2760/20.04.2017 г, издадена от директора на СДВР за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът оспорва жалбата и моли да се потвърди решението на АССГ. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният администативен съд счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Установява се при касационното оспорване, че не са налице основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, които да налагат отмяната на обжалваното съдебно решение. АССГ е възприел фактическа обстановка, съответстваща на доказателствата по делото и е изложил обосновани мотиви по релевантните за спора факти. Тези изводи на съда се споделят от настоящата инстанция. Административният съд правилно е преценил за законосъобразна процесната заповед, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 1 и чл. 200, ал. 1, т. 11, пр. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) на Й. Х. - старши разследващ полицай, му е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца, считано от датата на връчване на заповедта. От приложените по делото доказателства, които са обсъдени от АССГ, по категоричен начин се установява, че за времето от 08: 00 ч. на 20.11.2016 г. до 08: 00 ч. на 21.11.2016 г. по утвърден месечен график за м. ноември 2016 г. Х. е назначен в качеството на дежурен за разследващ полицай. По повод на постъпил сигнал за побой над две лица в гр. София, на ул. "Княз Борис I" № 80 пред питейно заведение "Енерджи" към 18: 00 ч. на 20.11.2016 г., в състава на дежурна оперативна група с други служители на МВР Х. посетил местопроизшествието. На място било установено, че пострадалите били удряни със стол, който бил прибран заедно с други столове в заведението и единият от пострадалите - К. П., бил откаран в безсъзнание в УМБАЛСМ "Пирогов". При тези констатации разследващият полицай жалбоподателят преценил, че местопроизшествието не е запазено и не извършил оглед на същото, а само разпитал другия пострадал свидетеля М. По-късно пострадалият К. П. починал. В случая правилно е приета от съда за законосъобразна преценката на дисциплинарнонаказващия орган, че разследващият полицай Й. Х. не е извършил задължителния оглед на местопроизшествието, съгласно разпоредбата на чл. 155, ал. 1 от НПК. Съответно служителят е бил длъжен да изпълни задълженията си съгласно чл. 15, ал. 1 от ЗМВР, което не е сторил. Това бездействие (неизвършване на оглед на местопроизшествието) на разследващия полицай Х. е основание за ангажиране на дисциплинарната му отговорност по чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР (неизпълнение на разпоредбите на този закон) и несъмнено е съставомерно по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 11, пр. 1 ЗМВР (неизпълнение на служебни задължения), в чиято хипотеза е било квалифицирано от дисциплинарнонаказващия орган в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Няма законова разпоредба, която да изключва извършването на оглед на местопроизшествие при преценка, че същото не е запазено. Съответно правилно е прието от съда, че заповедта за налагане на дисциплинарното наказание "порицание" за срок от шест месеца е издадена при наличието на материалноправните предпоставки за реализиране на дисциплинарна отговорност, която съответства на посочените в акта фактически и правни основания за издаването й, като определеното от дисциплинарнонаказващия орган наказание е в минимален размер, предвид визираните в чл. 206, ал. 2 от ЗМВР изисквания. Същата е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, в съответствие с целта на закона и при спазване на административнопроизводствените правила. Следователно, АССГ като е преценил оспорената заповед за законосъобразна и е отхвърлил жалбата на разследващия полицай Й. Х., е постановил решението си в съответствие с приложимия закон. Предвид на изложеното оспорваното съдебно решение е правилно и следва да се остави в сила. При този изход на делото основателно е искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лева, платими от касатора на СДВР. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК. Върховният административен съд, състав на пето отделение,