Решение № 64 от 5.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6779/2009 г.

Решение № 64 от 5.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6779/2009 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Асоциация "Общество и ценности" със седалище град София против решение от 02.04.2009 г., постановено по адм. дело № 697/2009 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ). Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено и се постанови ново по съществото на спора, с което да се отмени заповед № ЛС-04-864/08.09.2008 година на заместник-министъра на правосъдието. Ответникът - заместник-министъра на правосъдието, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. За да се произнесе по съществото й съдът взе предвид следното: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Асоциация "Общество и ценности" срещу заповед № ЛС-04-846/08.09.2008 г. на зам. министъра на правосъдието, с която е отказано вписване на сдружението в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за общественополезна дейност. От фактическа страна съдът установил, че сдружението е вписано в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел с решение от 01.06.2007 г. на Софийски градски съд по ф. дело № 7230/2007 година. На 30.05.2008 г. сдружението е подало молба до министъра на правосъдието за вписване му в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел. След приемане на заявлението и отстраняване на нередовностите по същото е изготвена докладна записка от 03.09.2008 г., отразяваща писмено становището на ръководителя на Централния регистър за вписване на ЮЛНС по повод подаденото заявление, в което подробно са изложени обстоятелствата, предпоставящи отказ за вписване на заявените обстоятелства. Със заповед № ЛС-04-864/08.09.2008 г. зам. министърът на правосъдието е отказал вписването в Централния регистър на асоциацията, по съображения, че заявлението е подадено след изтичане на двумесечния срок по чл. 38, ал. 3 от ЗЮЛНЦ. Съобщението за заповедта е получено от пълномощник на сдружението Николов на 11.09.2008 година - видно от приложената обратна разписка. Жалбата срещу нея е депозирана чрез административния орган на 12.01.2009 година, като в нея се поддържа искане за обявяване на заповедта за нищожна. При тази фактическа обстановка първоинстанционният съд е направил извод, че жалбата е просрочена като подадена след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, с оглед на което съдът не може да извърши контрол върху нейната законосъобразност. По отношение на оплакването за нищожност на оспорената заповед, като издадена от некомпетентен орган АС е изложил мотиви за неоснователност на това оплакване, като се е позовал на разпоредбата на чл. 45, ал. 3 от ЗЮЛНЦ, според който отказът за вписване на ЮЛ в централния регистър може да бъде издадено от министъра на правосъдието или упълномощено от него лице. В случая упълномощаването е извършено със заповед № ЛС-04-704/22.07.2007 година, с която на зам. министъра на правосъдието Бойко Рашков (подписал оспорената заповед) е възложено да изпълнява правомощията на министъра на правосъдието по чл. 45 от ЗЮЛНЦ. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. Правилни за изводите на първоинстанционния съд относно просрочието на жалбата, което представлява процесуална пречка за разглеждането й по същество. Правилни са и изводите на АССГ за неоснователност на искането за прогласяване на нищожността на заповед № ЛС-04-864/08.09.2008 г. на зам. министъра на правосъдието и в тази връзка са неоснователни и същите доводи в касационната жалба за издаването й от административен орган при липса на материална компетентност. Съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЮЛНЦ, правомощията се упражняват от министъра на правосъдието или оправомощено от него лице, с оглед на което зам. министър Рашков е имал правомощия да извърши отказ за вписване в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел на сдружението - жалбоподател. Съгласно чл. 48 от ЗЮЛНЦ само министърът на правосъдието има право да заличи вписано в централния регистър юридическо лице с нестопанска цел. Различието в редакцията на двете разпоредби (на чл. 45 и на чл. 48 от ЗЮЛНЦ), независимо че се намират в един и същи раздел, налагат систематическото им тълкуване в смисъл, че единствено министърът на правосъдието може заличава юридическите лица с нестопанска цел от централния регистър, без да може да делегира тези свои правомощия на други лица. Поради това АССГ правилно е приел, че министърът на правосъдието е могъл да делегира правомощията си по чл. 45 от закона на зам. министър Рашков, поради което той е издал обжалваната заповед при наличие на материална компетентност, което води до неоснователност на оплакването за нищожност на административния акт. Обосновано АССГ е приел, че след като законодателят в разпоредбата на чл. 45 от ЗЮЛНЦ е допуснал делегиране на правомощията на министъра на оправомощени от него лица, той изрично е изразил своята воля. Тази уредба е дадена с оглед целта на закона, като една от целите на ЗЮЛНЦ е да бъдат обхванати от Централния регистър всички юридически лица с нестопанска цел, което вписване е свързано с публичност на дейността на тези юридически лица, с ползване на облекчения по този закон и други. Вписването в Централния регистър е последваща дейност, която е възможна само след вписването от компетентния съд като юридическо лице с нестопанска дейност за извършване на общественополезна дейност или ако неговата дейност не противоречи на закона, т. е. вече е извършена съдебна проверка относно дейността на посочените ЮЛ. Що се касае до законосъобразността на постановения отказ да бъде вписано дружеството -жалбоподател в централния регистър, съгласно редакцията на чл. 38, ал. 3 ЗЮЛНЦ юридическите лица с нестопанска цел, определени за извършване на общественополезна дейност, следва да заявят за вписване в централния регистър обстоятелствата по чл. 45, ал. 2. в двумесечен срок от вписването на определянето в съдебния регистър. Юридическите лица с нестопанска цел, определени да извършват общественополезна дейност са длъжни по силата на закона, след като сами са се самоопределили да осъществяват такава дейност, да се впишат в Централния регистър при Министерството на правосъдието. В настоящият случай в посочения законов текст е даден срок за вписване на съдебно регистрирани юридически лица, но невписани в централния регистър, който е инструктивен. Това следва, както от самата редакция на чл. 38, ал. 3 ЗЮЛНЦ, така и от специфичните изисквания, на които трябва да отговарят юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на обществено полезна дейност. Разпоредбите на чл. 45, ал. 4 от ЗЮЛНЦ, регламентиращи материалноправните предпоставки, при наличието на които административният орган може да постанови отказ за вписване или заличи вписването на юридическите лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност - ненадлежно вписване на юридическото лице с нестопанска цел от компетентния съд или противоречие на дейността му със закона. Въвеждането на ново основание за отказ, което не е посочено в закона не съответства на волята на законодателя и ограничава правата на надлежно регистрираните юридически лица с нестопанска цел, определени за извършване на обществено полезна дейност. След като сдружението е отговаряло на изискванията за вписване в централния регистър и при липсата на предпоставките по чл. 45, ал. 4 ЗЮЛНЦ, отказът на зам. министър на правосъдието да извърши вписването е постановен в нарушение на материалноправните разпоредби на ЗЮЛНЦ. Поради подаването на жалбата срещу този отказ след изтичането на срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, съдът не може да извърши контрол върху неговата законосъобразност. С оглед на изложеното настоящият състав на Върховния административен съд намира, че решението първоинстанционният съд, което е валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искане от ответника за присъждане на разноски по делото, касаторът следва да бъде осъден да заплати на Министерство на правосъдието 150 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приложима субсидиарно по силата на чл. 144 от АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение