Решение № 293 от 19.06.2012 г. на ВКС по н. д. № 937/2012 г.

Решение № 293 от 19.06.2012 г. на ВКС по н. д. № 937/2012 г., II н. о., НК, докладчик съдията Теодора Стамболова С решение № 45/30.03.12 г., постановено по В. Н. Д. 40/12 г., АС-Бургас е потвърдил присъда № 154/20.12.11 г., постановена по Н. Д. 117/11 г. от ОС-Ямбол. С последната подсъдимият М. А. М. е признат за виновен и осъден /в съучастие с И. П. Х./ за извършено от него престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 2, пр. 1 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК и вр. чл. 58, б. "а" вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от осем години, търпимо при първоначален строг режим в затвор. Недоволен от така постановения съдебен акт е останал подсъдимият М., който го атакува с единствено оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание. В съдебно заседание пред ВКС той лично и чрез служебния си защитник /назначен пред тази инстанция като преупълномощен от защитавалия правата му служебен защитник пред долустоящите съдилища/ моли за уважаване на жалбата. Представителят на ВКП намира същата за неоснователна. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата и казаното в нея, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл. 347 НПК, намира за установено следното: В сезиращия върховната съдебна инстанция по наказателни дела документ не е изложено съображение в подкрепа на отправеното искане за намаляване на наложеното на М. наказание. Служебният защитник въвежда в съдебно заседание такива, изразяваши се в съдействие на подзащитния му за разкриване на обективната истина, критично отношение към стореното, младост и желание да се грижи за децата си. Тези обстоятелства са взети предвид при отмерване на дължимото наказание още от първостепенния съдебен състав и ВКС не намира основания за по-голяма снизходителност, на фона на реално причинения съставомерен резултат. Ето защо не се дължи нито намаляване на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от осем години, още по-малко за определяне на три години с отлагане изтърпяването с максимален изпитателен срок. Водим от изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение