Решение № 3229 от 24.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12281/2014 г.

Решение № 3229 от 24.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12281/2014 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административно процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване. Образувано е по касационна жалба на Илза Руменова Бърчинкова от с. Дрянка, общ. Баните, обл. Смолян чрез пълномощника си адв. Недялка Маргаритова срещу решение № 115 от 30.7.2014 г. на Административен съд Смолян, постановено по адм. дело № 67 по описа за 2014 г. С него е отхвърлена жалбата на Илза Руменова Бърчинкова срещу Решение № 2/13.03.2014 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - Смолян, с което е потвърдено Разпореждане № 5606186038/24.01.2014 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Смолян. Поддържа доводи за неправилност на съдебното решение и иска същото да бъде отменено. Претендира се и присъждане на разноски. Ответникът - Директорът на ТП на НОИ - Смолян не се представлява и не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение, преценява касационната жалба за допустима като подадена в срок и от надлежна страна и разгледана по същество за основателна по следните съображения: Административният съд е разгледал жалбата на Илза Руменова Бърчинкова срещу Решение № 2/13.03.2014 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - Смолян, с което е потвърдено Разпореждане № 5606186038/24.01.2014 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Смолян. Съдът е установил, че Разпореждането на ръководителя "Пенсионно осигуряване" от 24.01.2014 г., с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4, ал. 1 от КСО е правилно като краен резултат, както и че оспореното Решение на Директора на ТП на НОИ - Смолян като резултат е обосновано и почива на закона. В тази връзка е посочено, че заеманата длъжност от жалбоподателката за времето от 01.01.1992 г. до 30.11.1995 г. като "технолог на цех" в предприятие на трикотажната промишленост попада в изброените длъжности в т. 66и Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране /ПКТП-отм./, така че пенсионните органи неправилно не са зачели този осигурителен стаж на жалбоподателката като втора категория труд. За същия период стажът на Илза Руменова Бърчинкова е 3 години, 9 месеца и 4 дни, според заключението на вещото лице, но и да беше зачетен от пенсионните органи, този стаж втора категория труд е бил недостатъчен за ранно пенсиониране. Направен е извод, че жалбоподателката безспорно има необходимата възраст 57 години към момента на подаване на заявлението, но след като не е изпълнено изискването за 15 години стаж при условията на втора категория. За останалите претендирани от жалбоподателката периоди правилно пенсионните органи в съответствие с разпоредбата на чл. 40, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ са взели за меродавни данните от разплащателните ведомости, а не от трудовата книжка на жалбоподателката и са определили осигурителния стаж като стаж от трета категория. По изложените съображения е прието от съда, че отказът на пенсионните органи да отпуснат лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката като краен резултат е законосъобразен. Решението е неправилно. Съгласно § 4, ал. 1 от ПЗРКСО до 31 декември 2015 г. включително, лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд или 15 години при условията на втора категория труд, могат да се пенсионират при навършване на възраст 47 години и 8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца за мъжете при първа категория труд или 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете при втора категория труд, и ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете. В случая съдът с оглед установените факти, оценени във връзка приложимите правни норми е направил извод, че със зачитането на осигурителния стаж на жалбоподателката от 1.01.1992 г. до 30.11.1995 г. (общо 3 години, 9 месеца и 4 дни) на длъжност "технолог на цех" в "Ролина" ЕАД за втора категория труд и останалия осигурителен стаж на жалбоподателката като трета категория, към момента на подаване на заявлението на 11.11.2013 г. същата няма необходимия 15 годишен осигурителен стаж от втора категория труд, за ранно пенсиониране по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Съгласно разпоредбата на т. 66и от ПКТП/отм/ от втора категория е трудът на Работници и инженерно технически работници до началник цех включително от първичната преработка на суровините, подготвителните и основните цехове/участъци/ в памукотекстилната, вълнената, копринената, трикотажната промишленост, технически и нетъкан текстил, тъкани и изделия от технически влакна без включените в т. 31, лаборант химици, технолози на цех, лаборанти на смяна и др. В настоящето дело от фактическа страна е останал неизяснен въпросът при недостатъчните данни в трудовата книжка и в разплащателните ведомости констатациите на административния орган за заемани длъжности "технолог", "технолог в ИТР - щатен персонал към цех Баните", технолог VI разряд, звено ИТР - щатен и спомагателен персонал към цех Баните", "без длъжност в звено НТТП към цех Баните", "без длъжност и разряд в звено АУП към цех Баните", без длъжност и разряд в звено специалисти към цех Баните", "технолог към цех Конфекция" по констативния протокол - стр. 32-39 от делото на каква трудова функция отговарят и с каква длъжност се свързва тази трудова функция и отговарят ли тези длъжности на длъжностите изброени в т. 66и от ПКТП /отм/. На следващо място е останал неизяснен и въпросът през спорния период къде е бил полаган трудът - в някои от цеховете на предприятието или в сграда извън него и каква е била организацията на работа в производството на основния персонал, щатния персонал и спомагателния персонал и ОТК. Също така разпита на свидетелите по делото е непълен и не дава отговор на така поставените въпроси като е следвало съдът да даде и указания на страната, че за твърдени от нея обстоятелства не сочи доказателства. Също така по делото следва не е установено кои длъжности се включват в категорията на инженерно технически работници, в какво се изразява трудовата функция на "лаборант технолог", "технолог ОТК" и "технолог на цех" и съществувала ли са такива длъжности с друга трудова функция и място на работа. При тези неизяснени въпроси съдът е постановил решение при необоснованост и нарушение на материалния закон вследствие на съществено нарушаване на съдопроизводствените правила. Решението като неправилно следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд с указанията за събиране на доказателства във връзка със спорните въпроси. При този изход на делото искането на касационния жалбоподател за разноските ще бъде разгледано в производството пред административния съд. Предвид изложеното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, шесто отделение