Решение № 6349 от 9.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8956/2010 г.

Решение № 6349 от 9.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8956/2010 г., IV о., докладчик председателят Венета Марковска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Еленка Борисова Деянова от гр. Кюстендил против решение № 67 от 2.03.2010 г. по адм. дело № 527/2009 г. на Кюстендилския административен съд. Касационната жалбоподателка поддържа неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - кметът на Община Кюстендил, Анелия Иванова Иванова-Манчева и Стоян Иванов Иванов, не заемат становища по касационната жалба. Заинтересованата страна - Лоза Иванова Георгиева, също не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура счита, че касационната жалба е неоснователна, а решението на административния съд - правилно. Върховният административен съд, IV отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. С обжалваното решение Кюстендилският административен съд е отменил по жалбата на Невена Иванова Иванова от гр. Кюстендил заповед № РД-00-1657/6.10.2009 г. на кмета на Община Кюстендил като незаконосъобразна. С нея на основание § 4к, ал. 13 от ПЗР на ЗСПЗЗ е одобрено изменение на регистъра към Плана на новообразуваните имоти за земи по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на местността "Гола Велика", землището на гр. Кюстендил, за отстраняване на допусната явна фактическа грешка в регистъра за поземлен имот с идентификатор № 4112.83.013. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалноправни норми на ЗСПЗЗ. Решението е правилно. Правилно съдът е приел, че за да измени влезлият в сила План на новообразуваните имоти за земи по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на местността "Гола Велика", землището на гр. Кюстендил, кметът на община Кюстендил е счел, че планът съдържа явна фактическа грешка, т. е. че е налице хипотезата на § 4к, ал. 8, т. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съгласно § 1, т. 9 от ДР на ЗКИР обаче, явна фактическа грешка е несъответствието между съществуващите на местността трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход, заснети съгласно изискванията на закона, и данните за тях в картата или плана. Съобразявайки легалната дефиниция за явна фактическа грешка, дадена в разпоредбата на § 1, т. 9 от ДР на ЗКИР, приложима в производство по изменение на ПНИ, правилно съдът е приел, че доказателствата по делото не обосновават наличието на приложената хипотеза за изменение на плана на новообразуваните имоти, а именно хипотезата на § 4к, ал. 8, т. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което е налице несъответствие между правно и фактическо основание за издаването на процесния административен акт. Правилен е изводът на съда, че оспорваната заповед е с предмет изменение на регистъра към плана (ПНИ), което обективно изключва наличието на явна фактическа грешка по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗКИР, т. е. спорно е правилното вписване в регистъра на лицата, явяващи се носители на правото на собственост, респ. на ползване на двата имота, а не вярното техническо заснемане на имотите по влезлия в сила план. Евентуалното неправилно посочване в регистъра към Плана на новообразуваните имоти на лицата, собственици/ползватели на имоти, е следвало да се поправи чрез обжалването на ПНИ в съответната му част, касаеща тези имоти, и в срока за обжалването му. Доколкото се касае за очевидна фактическа грешка при посочването на имената на собствениците, респ. ползвателите, то тя не може да бъде отстранена от кмета на общината по реда на § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, а от областния управител по реда на чл. 62, ал. 2 АПК. Съгласно този текст, очевидни фактически грешки, допуснати в административния акт, се поправят от органа, който го е издал, и след изтичане на срока за обжалване. С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Атакуваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон и процесуалния закон и е обосновано. Първоинстанционният съд е изяснил фактическата обстановка по спора, изследвал е, респективно обстойно е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства и факти и е изложил мотиви, които настоящата инстанция изцяло споделя. Въз основа на правилно тълкуване на относимите към конкретния случай правни норми решаващият съд е обосновал законосъобразен краен извод, който по никакъв начин не се опровергава от изложеното в касационната жалба, поради което първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, IV отделение,