Решение № 5613 от 9.6.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на К. Рангелов, подадена чрез адвокат Русинов, против решение 109 от 21.05.2021 г., постановено по адм. дело 144/2021 г. по описа на Административен съд Перник, с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт (РА) Р-22001420002290-091-001/06.11.2020г., издаден от Ф. Йоневска - началник сектор, възложил ревизията и С. Копринов - старши инспектор по приходите, ръководител на ревизията, потвърден с решение 134 от 25.01.2021г. на директор на Дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика (ОДОП) - София, относно установени задължения за данък по чл. 17 от Закона за данъка върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за 2014г. в размер на 5 812.87 лв. и начислена лихва в размер на 3 258.04 лв. към 06.11.2020г.; за 2015г. в размер на 5 491.38 лв. и начислена лихва в размер на 2 518.71 лв. към 06.11.2020г.; за 2016г. в размер на 5 623.56 лв. и начислена лихва в размер на 2 009.02 лв., към 06.11.2020 г.; за 2017г. в размер на 8 282.56 лв. и начислена лихва в размер на 2 119.12 лв. към 06.11.2020г., за 2018г. в размер на 1 057.90 лв. и начислена лихва в размер на 163.40 лв. към 06.11.2020г.; за данъчен период 2019г. в размер на 46.67 лв. и начислена лихва в размер на 2.46 лв. към 06.11.2020г. и ревизираното лице е осъдено да заплати на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, съдебни разноски в размер на 1 621.57лв. Касаторът оспорва първоинстанционното решение като неправилно, постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон и счита, че е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът неправилно е приел, че ревизията е проведена по особения ред. Никъде в ревизионния доклад (РД) не е посочено като основание, че ревизията е проведена по реда на чл. 122 и сл. ДОПК. Изложени са съображения, че ревизията е проведена по общия ред и органите по приходите не могат да се позовават на презумцията по чл. 123, ал. 1 ДОПК. За първи път в решението на директор на Дирекция ОДОП София са посочени обстоятелства по чл. 122, ал. 1 ДОПК. Твърди, че само по себе си превишението на разходите над приходите не представлява облагаем доход по ЗДДФЛ. Иска решението да бъде отменено, като вместо него да бъде отменен РА. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции, съобразно представен списък. Ответникът - директорът на Дирекция ОДОП - София, чрез юрк. Калоферова, оспорва касационна жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1 621 лв. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. По време на ревизията е установено, че К. Рангелов е местно физическо лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗДДФЛ. За ревизираните периоди е бил управител и представляващ на Ефродита ЕООД. Осигуряван е по договор за управление и контрол. За 2016г. и за 2018г. е подал годишни данъчни декларации (ГДД) по чл. 50 ЗДДФЛ за получени доходи: в приложение 1 и в приложение 4 - доходи от наеми. За останалите ревизирани години не са подавани ГДД. За периода от 10.03.2015г. до 31.12.2019г. е разведен. Има две пълнолетни деца. Като физическо лице за ревизирания период е без регистрация по ЗДДС. С оспореното решение административният съд е отхвърлил жалбата на ревизираното лице против РА Р-22001420002290-091-001/06.11.2020г., издаден от Ф. Йоневска - началник сектор, възложил ревизията и С. Копринов - старши инспектор по приходите, ръководител на ревизията, потвърден с решение 134 от 25.01.2021г. на директор на Дирекция ОДОП - София, относно установени задължения за данък по чл. 17 ЗДДФЛ за 2014г. в размер на 5 812.87 лв. и начислена лихва в размер на 3 258.04 лв. към 06.11.2020г.; за 2015г. в размер на 5 491.38 лв. и начислена лихва в размер на 2 518.71 лв. към 06.11.2020г.; за 2016г. в размер на 5 623.56 лв. и начислена лихва в размер на 2 009.02 лв., към 06.11.2020 г.; за 2017г. в размер на 8 282.56 лв. и начислена лихва в размер на 2 119.12 лв. към 06.11.2020г., за 2018г. в размер на 1 057.90 лв. и начислена лихва в размер на 163.40 лв. към 06.11.2020г.; за данъчен период 2019г. в размер на 46.67 лв. и начислена лихва в размер на 2.46 лв. към 06.11.2020г. За да постанови този резултат съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи по приходите, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в ревизионното производство, които да са довели до незаконосъобразност на РА. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е приел за установено от фактическа страна, че допълнително установените задължения са в резултат на определен от ревизиращите недостиг на средства при съпоставка на получените доходи и извършените разходи на лицето за всички ревизирани периоди. В рамките на ревизионното производство е събрана информация за получен доход от ревизираното лице и направени разходи. Въз основа на извършения анализ на събраните по делото доказателства, съдът е направил извод, че са установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК. Съдът е приел, че на 06.08.2020г. е връчено уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК, с което ревизираното лице е уведомено, че поради превишение на извършените разходи над получените приходи и доходи данъчната основа за облагане по ЗДДФЛ ще бъде определена по реда на чл. 122 ДОПК. След обсъждане на установите факти по делото съдът е приел, че ревизията законосъобразно е проведена по специалния ред на чл. 122 и сл. ДОПК. Намерил е за правилни и обосновани изводите на органите по приходите, че е налице превишение на разходите над приходите на Рангелов за 2014, 2015, 2016, 2017, 2018 и 2019 г. , което може да се определи като съществено при съпоставка с установените й доходи и приходи. Съдът е приел, че превишението правилно е прието за покрито с парични средства с недоказан произход, формиращи данъчна основа по презумпцията на чл. 123, ал. 1 ДОПК в ревизионно производство, проведено при наличие на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК. Решението е правилно. При постановяването му съдът е извършил в цялост дължимата проверка за законосъобразност на оспорения ревизионен акт съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК, установил е релевантните за спора факти в съответствие с доказателствата по делото и е приложил правилно материалния закон. Неоснователно е основното касационно оплакване за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на материалния закон, тъй като органите по приходите не са формирали данъчна основа по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, а ревизионното производство е приключило по общите процесуални правила. За да преминат към извършване на ревизия по особения ред, органите по приходите правилно са приели, че за ревизираните периоди е налице превишение на разходите над приходите, съответно декларираните/получени доходи не съответстват на финансовото състояние на Рангелов обстоятелства по чл. 122, ал.1, т.2 и т.7 ДОПК. Това безспорно е установено от съставения баланс на паричния поток за процесните периоди и констатациите за наличие на превишение на разходите над приходите, както и установяване, че за част от процесния период 2016г. и 2018г. са подавани ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ единствено за получени приходи от наем. Правилно административният съд е приел, че органите по приходите са направили съпоставка на имущественото състояние, доходите и разходите на Рангелов в годишен аспект за всяка една от ревизираните години и са установили превишение на разходите над получените приходи за 2014г. в размер на 58 128.68 лв., за 2015г. в размер на 54 913.77 лв.;. за 2016г. в размер на 56 235.60 лв.; за 2017г. в размер на 82 825.58 лв., за 2018г. в размер на 10 573.93 лв. и за 2019г. в размер на 466.65 лв. Правилно е прието, че данъчна основа по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, подлежи на облагане с данък върху доходите на физическите лица. При установените обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК, констатирани от органите по приходите, правилно ревизията е преминала по особения процесуален ред на чл. 122-124 ДОПК. Лицето е уведомено на основание чл. 124, ал. 1 ДОПК, че основата за облагане с данъци ще бъде определена по предвидения в чл. 122 и сл. ДОПК ред и му е определен срок за представяне на доказателства и за вземане на становище, поради което процедурата по чл. 124 ДОПК за преминаване към облагане по аналог е спазена. В съответствие с материалния закон е изводът на първоинстанционния съд, че ревизираното лице не е доказало произхода на изразходваните парични средства, с оглед на което сумите с недоказан произход представляват недеклариран доход за ревизираното лице и следва да бъдат обложени с данък по чл. 48 ЗДДФЛ. Както пред административния съд, така и пред настоящата инстанция, ревизираното лице не е посочило никакви конкретни доводи и не е изложило конкретни оплаквания, относно сумите формиращи приходната и разходната част на изготвения от органите по приходите баланс. Предвид обстоятелството, че съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства, се налага извода, че от касатора не са представени доказателства, които да оборят фактическите констатации в ревизионния акт и да докажат съответствието на получените доходи с финансовото и имущественото състояние на лицето. Решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и своевременно заявеното от процесуалния представител на ответника по касация искане за присъждане на разноски, касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на Националната агенция за приходите разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 621 лв. за касационната инстанция, изчислено съобразно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,