Решение № 13991 от 12.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 352/2020 г.

Решение № 13991 от 12.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 352/2020 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Електроенергиен системен оператор" ЕАД, гр. София, представлявано от изпълнителния директор Цачев, чрез юрк. Давчева, против решение № 2105 от 25.10.2019 г. по адм. дело № 2688/2018 г. на Административен съд – Пловдив, с което е изменено решение по протокол № 1 от 04.04.2018 г. на комисия по чл. 210 ЗУТ, назначена със заповед № 80 от 19.03.2018 г. на кмета на Община Садово, в частта, с която е определено обезщетение за ПИ 052004 за възникнал сервитут във връзка с национален обект "Нова ВЛ 400 кV п/ст "Пловдив" - п/ст "Марица-изток", като целият имот е с площ 5, 198 дка, а сервитутното право с площ 1,832 дка, като е увеличен размера на дължимото еднократно обезщетение от 1 266 лв на 4 526 лв. Поддържа се искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необосновано кредитиране на първоначалното заключение на вещото лице, което е в противоречие с нормите на чл. 65, ал. 2 и чл. 67, ал. 4 от ЗЕ досежно оценените трайни насаждения в имота. Претендира се отмяна на решението и произнасяне по същество от касационната инстанция, със законните последици. Ответникът В. Иванов, чрез адв. Калъчева, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за оставяне в сила на решението като обосновано и законосъобразно. Претендира разноски. Ответникът Община Садово не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение е изменено решение по протокол № 1 от 04.04.2018 г. на комисията по чл. 210 ЗУТ, като е увеличен размера на определеното еднократно обезщетение от 1 266 лв на 4 526 лв. за ПИ 052004 в землището на с. Болярци, общ. Садово за възникнал сервитут с площ 1, 832 дка за енергиен обект "Нова ВЛ 400 кV п/ст "Пловдив" - п/ст "Марица-изток", като обезщетението е определено при кредитиране на основното заключение на съдебно-оценителската експертиза, която е била надлежно оспорена. Обсъдено е и допълнителното заключение на вещото лице, което е дало по-ниска стойност на обезщетението от 1841 лв, но това заключение не е възприето като обективно от съда, с мотив, че за разлика от основното заключение не включва стойността на засегнатите от сервитута насаждения с черешови дървета. Решението е необосновано и незаконосъобразно в частта, с която е увеличено обезщетението за сумата над 1841 лв., поради противоречие с критериите, визирани в чл. 65, ал. 1, т. 1-4 ЗЕ. Съгласно чл. 64, ал. 6 ЗЕ определянето на размера и изплащането на обезщетенията за сервитутите на енергийните обекти се извършват по реда на чл. 210 и 211 ЗУТ или по взаимно съгласие на страните въз основа на оценка от независим оценител, а съгласно чл. 210, ал. 1 ЗУТ, оценката се изготвя по пазарни цени, определена от комисия, назначена от кмета на общината. В чл. 65, ал. 1, т. 1-4 ЗЕ са посочени критериите при спазването на които се определя размера на обезщетението за сервитута, а именно: площта на имота, включена в границите на сервитута, видовете ограничения на ползването, срок на ограничението и справедливата пазарна оценка на имота или на частта от него, която попада в границите на сервитута. Тези критерии са относими и при изготвяне на заключението на назначената в съдебната фаза на производството експертиза и те са съобразени от вещото лице в приетото по делото допълнително заключение – приложен е Кс от 0, 9 за безсрочен сервитут и Ксп 0, 95 по отношение ограниченията за ползване на земята, като последния е близо до максимума от 1. 0. В тази връзка се явява основателно възражението на касатора, че необосновано е кредитирано от административният съд основното заключение на вещото лице, което освен високия коефициент Ксп е включило в крайния размер на обезщетението и "стойност на насаждения-череши" от 1700 лв. Тази стойност на трайните насаждения е определена приблизително и хипотетично, тъй като вещото лице пояснява, че "към настоящия момент, експертизата не би могла да определи при реализиране на проекта колко броя черешови дървета ще бъдат премахнати". Следователно, определената по този критерий сума като обезщетение не попада в обхвата на критерия по чл. 65, ал. 1, т. 2 ЗЕ /видовете ограничения на ползването/, а е относима към хипотезата на ал. 2, чл. 65 ЗЕ. Предвид изложеното, неправилно е възприето от административния съд посоченото обезщетение за сервитута по основното заключение на съдебно-оценителската експертиза, вместо визираното такова в допълнителното заключение, възлизащо на сумата от 1841 лв. Така определеното обезщетение е съобразено с пазарната стойност на база реални продажби на недвижими имоти в района и същите коефициенти, като тези по основното заключение / Кс - 0, 9 и Ксп -0, 95/. От изложеното следва, че обжалваното решение следва да бъде отменено, в частта, с която е изменено решение по протокол № 1 от 04.04.2018 г. на комисията по чл. 210 ЗУТ, като е увеличен размера на определеното еднократно обезщетение от 1 266 лв на 4 526 лв. за ПИ 052004 в землището на с. Болярци, общ. Садово, за разликата от 1841 лв. до 4 526 лв. С оглед изхода на делото и по компенсация, разноски не следва да се присъждат. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение