Решение № 2892 от 5.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14117/2008 г.

Решение № 2892 от 5.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14117/2008 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 от АПК. Касаторът Кирил Петров от гр. София е обжалвал решението от 8.10.2008 г. постановено по адм. д. № 2339/2008 г. на Административен съд- София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ДК-02-СО-24/26.02.2008 г. на началника на Столична РДНСК като неоснователна. Ответникът СРДНСК гр. София чрез процесуалния си представител изразява мнение за законосъобразност на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на същото. Върховният административен съд, II отд. след като прецени наведените оплаквания по чл. 209, ал. 1 т. 3 от АПК прие следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, но разгледана по същество е неоснователна. За да постанови този резултат, решаващият състав на административния съд е приел за законосъобразна, заповедта предмет на обжалване на посоченото за издаването й основание. Съответни на доказателствата по делото са съображенията, че процесната заповед с правно основание в чл. 225, ал. 1 вр. с чл. 222, ал. 1 т. 10 от ЗУТ е издадена в съответствие с фактическите констатации на легитимен контролен орган по строителството и при спазена законова процедура, и относими към материалноправните разпоредби. Установено е било по безспорен начин от доказателствата по делото, че процесната ограда е изградена по делителната фуга на съществуващите два близнака от жилищната сграда и била ситуирана в съсобствен имот. При това положение законосъобразни са съображенията за наличие на незаконен строеж след като строителството е било извършено без необходими строителни книжа и в противоречие с действащия към момента на изграждането му ПУП, както и в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Ето защо законосъобразни са изводите, че незаконния строеж подлежи на премахване. Наведеното оплакване за нищожност на констативния акт е неоснователно, тъй като правомощия за извършване на проверка по незаконното строителство имат както органите на ДНСК, така и тези към съответната община. Наред с това правилни са съображенията за липсата на предпоставките на § 16 от ДР на ЗУТ. Приемайки изводите за законосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт, съдът е постановил решението в съответствие с материалния закон. Не са допуснати съществени процесуални нарушения водещи до отмяната му. Изводите му кореспондират с съобранити по делото доказателства относими към спора, поради което като постановено в отсъствие на отменителните основания по чл. 209, ал. 1, т. 3 от АПК следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, II отд. и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК