Решение № 4320 от 1.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13398/2009 г.

Решение № 4320 от 1.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13398/2009 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 175, ал. 2 АПК и чл. 247, ал. 4 ГПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна, срещу решение № 1467 от 21.08.2009 г. по адм. дело № 2326 от 2008 г. по описа на Административния съд - гр. Варна. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът - "Завет" АД - гр. Завет, Разградска област, не е взел отношение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество, е основателна. С решение № 1467 от 21.08.2009 г. по адм. дело № 2326 от 2008 г. Административният съд - гр. Варна, е оставил без уважение молбата на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна, за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 1580 от 25.11.2008 г., постановено по същото дело, в частта му, с която разноските са били присъдени на Националната агенция за приходите. Съдът е приел, че дирекциите "Обжалване и управление на изпълнението" не представляват отделна структурна единица на НАП и нямат характера на държавно учреждение по смисъла на ГПК. Те не са разпоредител с бюджетни кредити. Направен е окончателният извод за неоснователност на молбата. Обжалваното решение е неправилно. Съгласно чл. 159, ал. 2 ДОПК при разглеждане на жалбата се призовават решаващият орган и жалбоподателят. Според чл. 152, ал. 2 ДОПК решаващ орган е съответният директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението". По делото ответник е бил директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна. Изрично в разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. последно ДОПК е отразено, че разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение се дължат на администрацията, а не на първостепенния разпоредител, каквато е НАП. Освен това в мотивите към решение № 1580 от 25.11.2008 г. съдът е изразил волята си за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като изрично е посочил, че това възнаграждение се дължи на ответната страна. А тя в конкретния случай е Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна. В този смисъл решението, с което е отказано допускане на очевидна фактическа грешка, е неправилно, тъй като такава е налице. Ето защо то следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което молбата за отстраняване на очевидна фактическа грешка да бъде уважена. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК, Върховният административен съд - шесто отделение,