Решение № 13085 от 4.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9709/2009 г.

Решение № 13085 от 4.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9709/2009 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Мария Аспарухова Матева от гр. София, подадена против решение № 266 от 11.05.2009 г., постановено от Плевенски административен съд, II състав, по адм. д. № 589/2008 г. С жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалния представител Момчил Матев се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според жалбоподателката определената цена с процесната заповед е изкуствено занижена и областният управител не я е уведомил, че съществува план на новообразуваните имоти. Касаторката твърди, че територията в близост до имота е урбанизирана и моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение като неправилно, както и да отмени оспорената заповед като незаконосъобразна. Ответникът - кметът на община Плевен не изразява становище по касационната жалба. Ответникът - Марио Аспарухов Кузманов от гр. София изразява мнение за основателност на касационната жалба. Заинтересованата страна - Цветан Петров Цеков от гр. Тръстеник не заявява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за отхвърляне на касационната жалба, защото правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата против заповед № РД -12-630/4.03.08 г. на кмета на община Плевен. Атакуваният съдебен акт е издаден в съответствие с материалния закон и съдопроизводствените правила, като същият се базира на внимателен анализ и преценка на събраните доказателства. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 266 от 11.05.2009 г. е отхвърлена жалбата на Мария Аспарухова Матева и Марио Аспарухов Кузманов от гр. София, против заповед № РД - 12 - 630/4.03.2008 г. на кмета на община Плевен, с която е одобрена оценката на предоставената за ползване на Цветан Петров Цеков земеделска земя от 600 кв. м. в м. "Плочата", в землището на гр. Плевен, като жалбоподателите са осъдени за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на община Плевен. За да достигне до този резултат Плевенският административен съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на правомощията му, при спазване на предвидената в закона форма, в съответствие с процесуалните правила за издаването и при точно приложение на материалния закон. Съдът се е позовал на приета и неоспорена съдебно- икономическа експертиза, която е дала категорично заключение, че при определянето на оценката на процесния имот е съобразена началната цена на декар и категорията земя, коефициентите за отстояние от населено място, отстояние от основни пазари, за поливност, както и отстояние от път с трайна настилка според Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи. От тук съдът е извел верен и обоснован извод за съответствие на оспорения административен акт и определената с него оценка с изискванията на § 31, ал. 1 и ал. 2, т. 1, предложение второ от ПЗР на ПМС № 234/1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са осъществени нарушения, представляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото в мотивите на атакуваното решение точно е констатирано, че видно от приетите по делото доказателства по делото, оспорената оценка е изготвена при спазване на приложимата за случая нормативна уредба - Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи, в какъвто смисъл е и приетата съдебно- икономическа експертиза. Жалбоподателите в първоинстанционното производство не са оспорили горепосочената експертиза, не са поставили допълнителна задача на вещото лице и не са поискали назначаване на тройна експертиза. С оглед на това Върховният административен съд намира за недоказани твърденията, развити в касационната жалба относно урбанизирания характер на процесната земеделска земя. В нормата на § 31, ал. 2, т. 1 от ПЗР на ПМС № 234/1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ е регламентирано определяне на оценка по реда на чл. 90 от ППЗДС в хипотезите, когато земите са разположени в селищни образувания или са включени в населени места, а в останалите случаи - по реда на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи. В конкретната хипотеза жалбоподателите не са доказали, че процесната земя отговаря на изискванията за приложение на чл. 90 от ППЗДС, поради което обосновано съдът е приложил Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи. Следва да се има предвид и правнорелевантния факт, че в приложената към преписката заповед № РД - 13 - 118/20.11.2007 г., издадена на основание § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, не е вписано, че визираните имоти попадат в селищно образувание, от което следва, че процесната земеделска земя е извън такова образувание. Самата касаторка в касационната си жалба заявява, че територията в близост до имота е урбанизирана, което означава, че процесната земя е извън границите на урбанизирана територия. Правилни са мотивите, изложени в обжалваното съдебно решение относно заповед № РД - 15-1831/3.11.2000 г., издадена на основание § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ във връзка със съобщаването й на наследодателката на жалбоподателите Любляна Александрова Кузманова. В случая настоящият съдебен състав се съобразява с влязлото в сила определение № 2305 от 22.02.2010 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, по адм. д. № 10352/2009 г., в което е прието, че заповедта на кмета като необжалвана е влязла в сила и жалбата от 16.02.2008 г. е просрочена и правилно е оставена без разглеждане от Плевенския административен съд. В касационната жалба е изложено оплакване относно несъобщаване на одобрения план на новообразуваните имоти, в който имот № 714.3 е вписан в регистъра към него на името на ползвател с преобразувано право на ползване в право на собственост. Това възражение е неоснователно, защото по силата на § 4к, ал. 6, изречение второ и трето от ПЗР на ЗСПЗЗ, заповедта за одобряване на ПНИ се обнародва в ДВ и 14 - дневният срок за обжалване тече от датата на публикуване в ДВ, като законодателят не е предвидил съобщаването му отделно на всяко заинтересовано лице. По изложените съображения, настоящият съдебен съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение