Решение № 6729 от 20.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 492/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ Образувано е по касационна жалба на Министъра на вътрешните работи, чрез процесуалния представител юрисконсулт Д. Бучкова, срещу решение 1972 от 01.11.2024 г. по адм.дело 245 по описа за 2024 г. на Административен съд Ловеч. С него по жалба на С. Н. В. е отменена негова заповед 8121К-7124/13.05.2024 г. относно наложено дисциплинарно наказание уволнение и прекратено служебно правоотношение. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл.209, т.3 от АПК. Иска отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, като се остави в сила оспорената заповед. Ответникът С. Н. В., чрез процесуалния си представител адв. Стойчева, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на съдебни разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК и от страна с правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административния съд е била Заповед 8121К-7124/13.05.2024 г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 204, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 194, ал. 2, т. 4 /т. т. 14, 15, 19, 57 и т. 58 от ЕК/, чл. 203, ал. 1, т. 13 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание уволнение и прекратено служебното правоотношение в МВР на старши комисар С. Н. В. - директор на ОДМВР - Ловеч. За да отмени заповедта, съдът е приел, че оспореният акт не съдържа всички необходими реквизити, съобразно изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4, във вр. с чл. 146, т. 2 от АПК и чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Посочено е, че реквизитите, които следва да се съдържат в индивидуален административен акт от този вид са изрично указани в чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Според съда, съгласно цитираната специална разпоредба, дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. В тази връзка следва да се посочи, че фактическото описание на нарушението следва да е направено по такъв начин от наказващият орган, че в същото да се съдържат всички съставомерни признаци на посочено в закона нарушение, които да са конкретизирани чрез конкретното им проявление в съответния случай - конкретно извършените от служителя действия или осъщественото от него бездействие и по какъв начин се е проявило то в обективната действителност. Надлежното описание на нарушението от неговата обективна страна е изключително важно и нарушението в тази насока според настоящия съдебен състав би довело от една страна до нарушение на правото на защита на наказаното лице, тъй като ще е възпрепятствано да организира същата, поради поставянето му в невъзможност да узнае всички елементи на нарушението, а от друга страна препятства и възможността за адекватен съдебен контрол относно законосъобразността на административния акт. Съдът е извел извод, че в конкретния случай, заповедта само формално отговаря на тези изисквания. В нея не е посочено конкретно времето и обстоятелствата, при които се твърди, че е осъществено нарушението. Неизпълнението на изискването за реквизити по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР е достатъчно основание за незаконосъобразност на оспорения акт. Решението е неправилно. Неправилни са изводите на съда,че административният орган неправилно е приложил материалният закон и липсват доказателства за извършено нарушение от страна на В..На С. В. са вменени нарушения на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, като за целите на дисциплинарното производство са събрани и проверени достатъчно доказателства за неизпълнение на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и по-конкретно т. т. 14, 15, 19, 57 и 58, за което е и изложеното дисциплинарно наказание уволнение . Видно от данните по делото, дисциплинарното производство е образувано въз основа на данни от сигнал per. 812102- 92/26.01.2024 г. от прокурор С. Д. от Районна прокуратура - Ловеч, докладна записка 4575р-329/06.02.2024 г. по описа на Дирекция Инспекторат МВР и материалите към тях, за незаконосъобразна намеса на директора на ОДМВР - Ловеч, старши комисар С. В. в разследването по досъдебно производство /ДП/ 515/2022 г. по описа на РУ - Ловеч, пр. пр. 4587/2022 г. по описа на РП - Ловеч, ТО - Троян, по което Д. била наблюдаващ прокурор. Със заповед per. 8121к-1487/12.02.2024 г. на министъра на вътрешните работи е образувано дисциплинарно производство срещу В., като е назначен и дисциплинарно разследващ орган. След събиране на множество доказателства, включително сведения от прокурори, е установено, че с поведението си В. е извършил тежко нарушение на служебната дисциплина, съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Следва да се посочи, че за да е налице тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР следва да са налице две кумулативноизискуеми предпоставки, от една страна извършването на деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР и от друга страна - същите да уронват престижа на службата, т. е. поведението да е от такова естество, че реално да застрашава с намаляване или загубване на доверие от страна на обществото в полицейската институция. В мотивите на Тълкувателно постановление 3 от 7.06.2007 г. на ВАС по т. д. 4/2007 г., е посочено, че под престиж иа службата следва да се разбира авторитетът на полицията пред обществото, на което тя служи, за да защитава живота, здравето и имуществото на гражданите, да опазва обществения ред, да противодейства на престъпността при стриктно спазване на закона, зачитане на основни права и свободи на гражданите и утвърждаване принципите па правовата държава. Неспазването на служебната етика, незачитането на установения обществен ред може да има за последица намаляване или загуба на общественото доверие в полицията, да доведе до липса на обществена подкрепа за цялостната полицейска дейност. Деянието ще е уронващо престижа" и когато поведението е от такова естество, че реално да застрашава с намаляване или загубване на доверие от страна на обществото в полицейската институция. Не е необходимо деянието да е извършено на публично място. Намаляването на престижа на МВР и доверието в извършваните от неговите служители действия е отразено и в представените с административната преписка Постановление 435/2023 г. за упражняване на контрол на Апелативна прокуратура Велико Търново и Постановление 4801/2023 г. на Б. К., прокурор при Върховна касационна прокуратура. В същите е посочено, че е недопустима намесата на областен директор или на полицай, представител на изпълнителната власт върху действия на прокурори. В прокурорските постановления е посочено, че в конкретния казус е нарушена изричната забрана на чл. 15. ал. 5 от ЗМВР, чл. 15, ал. 4 от ЗМВР и чл. 197 от НПК. Магистратите са постановили, че е неприемливо контролирането на действията на наблюдаващия прокурор, особено когато това става по пряка инициатива на разследващият орган. Изрично е посочено, че приемането на намесата от страна на полицията в действията на прокуратурата би довело до произвол от страна на изпълнителната власт в лицето на органите на МВР върху представители на съдебната, каквито са прокурорите. Тези доказателства изобщо не са разгледани и обсъдени в съдебното решение, което води до неправилност и необоснованост на съдебното решение. Като е достигнал до противоположни изводи Административен съд- Ловеч е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен. Предвид обстоятелството, че делото е изяснено от фактическа и правна страна, настоящият съдебен състав на Второ отделение на ВАС, счита че следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорената заповед бъде отхвърлена като неоснователна. Воден от горното и на осн. чл.222, ал.1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение