Решение № 6774 от 14.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11056/2011 г.

Решение № 6774 от 14.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11056/2011 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Илчо Костадинов Попниколов срещу решение № 710 от 19.05.2011 г., постановено от Административен съд Благоевград по адм. д. № 203/2011 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Довода, че съдебното решение е постановено при непълнота на доказателствата не е касационно отменително основание по чл. 209 от АПК, поради което не следва да се разглежда в касационното производство. Касационния жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да бъде отменен оспорения административен акт. Алтернативно прави искане след отмяна на съдебното решение делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Ответникът по касационната жалба - кмета на община Благоевград, не взема становище по касационната жалба. Заинтересованата страна Косте Стойчев Иванов, с представено по делото писмено становище, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано по оспорване на заповед № 191 от 28.02.2011 г. на кмета на община Благоевград, с която на основание чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ е разпоредено изземване на подимот № 4 от 400 кв. м., част от имот № 072007, целия от 3100 кв. м., в м. "Поповка", землището на гр. Благоевград, който се владее без правно основание от Илия Костадинов Попниколов. Съдът е потвърдил като законосъобразен оспорения административен акт. За да стигне до този правен извод, съдът е приел, че са налице всички кумулативни материално-правни предпоставки, предвидени с разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ за издаване на заповед за изземване на имота. Установено е, че лицето в чиято полза е разпоредено изземването се легитимира като собственик на имота, имота се ползва от трето лице без правно основание. Във връзка с възраженията на оспорващата страна, съдът е приел, че в хода на производството не са представени доказателства, които да установяват правно основание, на което това лице владее имота. По тези доводи съдът е потвърдил като законосъобразна оспорената заповед. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да съставляват релевираните касационни отменителни основания. Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ по искане на собствениците или на ползвателите на правно основание, земеделските имоти с възстановено право на собственост се изземват със заповед на кмета на общината по местонахождение на имотите от лицата, които ги ползват без правно основание, и се предоставят на собствениците им. При тази законова разпоредба следва правния извод, че административният ред за изземване на земеделски имоти, по отношение на които собствеността е възстановена по реда на ЗСПЗЗ, включва единствено изследване на законовите предпоставки за това. Тези законови предпоставки са да е възстановено право на собственост върху земеделска земя, имотът да се ползва от други лица, различни от собствениците и това ползване да е без правно основание. Касационният жалбоподател не оспорва факта, че именно той владее процедирания имот към момента на издаване на оспорената заповед. Писмени доказателства, които да установят надлежно правно основание, на което владее имота не са представени в производството пред първоинстанционния съд и пред настоящият състав. Представеното уведомление за издадено решение по реда на чл. 18ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ не удостоверява възстановяване на конкретния имот. Възстановяването на земеделска земя с план за земеразделяне приключва с издаване на решение по чл. 27, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, което придружено със скица има характер на титул за собственост. С решението по чл. 18ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ се признава правото на възстановяване, но възстановения имот се конкретизира след влизане в сила на плана за земеразделяне с решение по чл. 27, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, поради тази причина не може да се приеме, че представеното уведомление удостоверява правно основание за владеене на имота. Безспорно е установено наличие и на последната предпоставка за издаване на оспорената заповед - заявителя се легитимира като собственик с решение на ПК, сега ОСЗ, Благоевград по чл. 27, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, с което е възстановено право на собственост по отношение на имота и скица, съставляваща неразделна част от решението, с което се възстановява правото на собственост, протокол за трасиране и протокол за въвод във владение. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от ППЗСПЗЗ при възстановяване на земеделски земи в нови граници с план за земеразделяне, решението по ал. 1, придружено със скица има сила на констативен нотариален акт. Представените доказателства по безспорен начин удостоверяват, че лицето по чието искане е издадена заповедта за изземване, е собственик с възстановено право на собственост по отношение на процедирания имот. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че е придобил имота по давност, което съставлява правното основание на което ползва имота. В административното производство не могат да се разрешават спорове за собственост, а още по-малко административния съд може да се произнася по въпроса за придобиване на имот по давност. В административното производство противопоставимите права могат да се доказват само с писмени доказателства, което в случая не е налице. С оглед на тези доводи настоящият състав счете, че не са налице релевираните основания за отмяна на обжалваното решение, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение